Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Диамант, голям колкото хотел „Риц“ и разкази

Франсис Скот Фицджералд

„Диамант, голям колкото хотел „Риц“ и разкази“ е сборник с творби от различни периоди от творческото развитие на Франсис Скот Фицджералд, които въздействат силно на читателите и привличат вниманието на писатели и драматурзи и до днес. Настоящото издание предлага на книгоманите освен всепризнатия шедьовър „Диамант, голям колкото хотел „Риц“ и няколко великолепни разказа от последните години на автора, прекарани в Холивуд – „Последна целувка“, „Видението на Джейкъб“, „Кратко пътуване към дома“, „Емоционален крах“.

 

Наличност: Да

15,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

– Всичко е като някакъв сън – въздъхна Кисмин, загледана в звездите. – Колко е странно, че съм тук с една-единствена дреха на гърба и със своя беден годеник! Под звездите – добави тя. – Преди не ги забелязвах. Смятах ги за големи диаманти, които принадлежат някому. А сега те ме плашат. Карат ме да чувствам, че всичко е било един сън – цялата ми младост.

– И наистина е било сън – рече спокойно Джон. – Младостта е сън, един вид лудост, предизвикана от бурните химически процеси в организма.

– Колко е приятно в такъв случай да си луд!

– Така казват – мрачно отвърна Джон. – Аз самият вече не съм уверен. Във всеки случай, нека се обичаме, макар и за кратко, за година или две... Това е една форма на божествено опиянение, която всеки може да опита. В света няма нищо друго освен диаманти, само диаманти, а може би и оскъдният дар на разочарованието. Е, аз притежавам този дар, но нищо няма да постигна с него, както става обикновено.

Биография и факти за автора

Франсис Скот Фицджералд Франсис Скот Фицджералд е американски писател, който пръв нарича 20-те години на миналия век в САЩ „Ерата на джаза“ и описва най-ярко живота и хората през онова бурно десетилетие. С красивата си съпруга Зелда Сеър Фицджералд изживява години на интензивен светски живот и щедро харчене на пари. В началото на една от неговите истории Фицджералд пише, че „богатите са различни от вас и мен“. Той обрисува света на привилегированите в своите романи, от които „Великият Гетсби“ е най-популярен.

Първо си взимаш питие, след това питието си взима питие, а накрая питието взима теб.

Фицджералд започва да пише още като ученик в Сейнт Пол. Неговата първа публикация е разказът „Загадката на ипотеката на Реймънд“. През 1913 Фицджералд постъпва в Принстънския университет, където става запален футболист. През 1917 е изключен поради отсъствия и влиза в армията на САЩ. Неговите преживявания по време на Първата световна война са съвсем мирни, в сравнение с тези на Ърнест Хемингуей — той никога не е участвал в бойни действия и дори не заминава за Франция. По това време „Романтичният еготист“ — роман, започнат в Принстън, е върнат от издателство „Скрибнър“ с насърчително писмо.

Голям социален успех е едно красиво момиче да си изиграе картите така, сякаш е най-обикновена.”

Демобилизирал се през 1919, Фицджералд работи кратко време в Ню Йорк в една рекламна агенция. Разказът му „Наивници“ е публикуван в списание „Умната група“. Фицджералд получава за него тридесет долара и с тези пари си купува чифт бели панталони. Повратна точка в живота му става срещата със Зелда Сеър, самата тя амбициозна млада писателка, през 1918. Тя отказва да се омъжи за него, тъй като той не разполага с достатъчно средства. През 1920 се появява първият роман на Фицджералд, „Отсам рая“, където той използва материал от „Романтичният еготист“. „Отсам рая“ веднага става бестселър. Така Фицджералд изведнъж се оказва богат и същата година се оженва за любимата си Зелда.

Семейните кавги са горчиви неща. Те не протичат по никакви правила. Не са като болежките или раните, а са повече като цепнатини в кожата, които не зарастват, защото няма достатъчно тъкан.”

Но парите се харчат лесно и скоро дълговете на Фицджералд започват да растат, а Зелда междувременно ражда дъщеря през 1921 - Франсес. „Красиви и прокълнати“, вторият му роман, не е посрещнат добре и през 1924 Фицджералд заминава да живее в Европа. Там се свързва с автори като Гертруд Стайн и Ърнест Хемингуей. През 1925 г. е публикуван шедьовърът „Великият Гетсби“, който получава отлични рецензии, но продажбите му не вървят толкова добре, колкото се е очаквало. Фицджералд почва да затъва в блатото на алкохолизма. През 1926 романът е пригоден за сцена и се играе в Ню Йорк. Същата година сценарият е продаден и за филмова адаптация. Първата филмова версия на „Великият Гетсби“ е направена същата година.

Към алкохолизма на Фицджералд се добавя психическото заболяване на Зелда. След всеки пристъп тя се влошава все повече. Зависимостта на Фицджералд от алкохола нараства. Двамата често са в обектива на репортери от жълтата преса през 1930-те. Личната им трагедия е в основата на романа на Фицджералд „Нежна е нощта“, който той ревизира многократно.

Няма такова нещо като човек, който се опитва да бъде честен – това е като слепец, който да се опитва да види.”

През 1939 Фицджералд започва роман за Холивуд, „Последният магнат“, който не успява да завърши. Умира на 21 декември 1940 в апартамента на приятелката си. Зелда умира през 1948 при пожар в болницата, където е настанена. Незавършеният му роман е издаден посмъртно.

Никога не е имало добра биография на писател. Нямало и няма да има. В момента добрите писатели се състоят от твърде много индивидуалности."

 

Откъс от книгата

Джон Т. Ънгър произхождаше от семейство, което от няколко поколения беше добре известно в Хадес  - малко градче на река Мисисипи. Баща му неведнъж бе излизал победител в разгорещените любителски мачове по голф; госпожа Ънгър пък с безкрайните си политически обръщения си бе спечелила сред своите съграждани прозвището „неизтощимата“, а младият Джон Т. Ънгър, който тъкмо бе навършил шестнадесет, умееше да танцува всички най-модерни танци, пренесени от Ню Йорк, още преди да обуе дълги панталони.

И сега му предстоеше да прекара известно време далеч от дома си. Преклонението пред образователните заведения на Нова Англия - това всеобщо зло за провинциалните градове, което всяка година откъсваше от тях най-обещава- щите млади хора, - беше завладяло и неговите родители и тяхното единствено желание бе той да продължи обучението си не другаде, а тъкмо в колежа „Сейнт Мидас“ , близо до Бостън. Градчето Хадес беше твърде малко за техния любим и даровит син.

Сега обаче в Хадес не е така - ако сте били там, сигурно сте го разбрали, - имената на тези най-модни училища и колежи не правят вече същото впечатление. Въпреки претенцията на жителите му, че са осведомени за всичко и че са в крак с най-новото и в облеклото, и в маниерите, и в литературата, те тъй отдавна живеят откъснати от големия свят, че тяхната осведоменост не почива на нищо друго освен на случайно дочутото. Например онова светско „парти“, което в Хадес минава за най-изискано, в очите на една чикагска месарска принцеса несъмнено би изглеждало „доста селяшко“.

И тъй Джон Т. Ънгър беше в навечерието на своето заминаване. Госпожа Ънгър с типична майчинска грижовност пълнеше куфарите му с ленени костюми и вентилатори, а господин Ънгър подари на сина си солиден портфейл, солидно натъпкан с пари.

-   Помни, че всякога си добре дошъл тук - каза той. - Можеш да бъдеш сигурен, момчето ми, че ще намериш дома ни винаги отворен.

-    Зная - отвърна Джон с пресипнал от вълнение глас.

-    Не забравяй никога кой си и откъде произхождаш - продължи гордо баща му - и това ще те предпази от беди. Ти си член на фамилията Ънгър от Хадес.

Баща и син си стиснаха ръцете и Джон тръгна с плувнали в сълзи очи. Десет минути по-късно той беше вече извън пределите на града, където се спря, за да хвърли един последен поглед назад. Старомодният викториански девиз над градските порти събуди у него някакво особено умиление. Баща му неведнъж бе предлагал да се смени нещо, което да изразява по-голям размах и широта, като например: „Хадес - вашата благоприятна възможност“ или просто едно „Добре дошли“, изписано над две крепко стиснати ръце, очертани с електрически крушки. Господин Ънгър намираше, че старият девиз е малко скучноват, но ето че сега...

Джон дълго гледа назад, после рязко се обърна и решително пое пътя си. Светлините на Хадес, които озаряваха небето, грееха в този миг с някаква особена топлота и прелест.

I

Пътят от Бостън до колежа „Сейнт Мидас“ се изминава с ролс-пиърс само за половин час. Какво е действителното разстояние, никой не знае, тъй като с изключение на Джон Т. Ънгър никой не е отивал дотам другояче освен с ролс-пиърс, а навярно и в бъдеще няма да отиде. „Сейнт Мидас“ е най-скъпото и най-прочутото частно училище за момчета в света.

Първите две години от учението минаха приятно за Джон. Бащите на съучениците му бяха все финансови магнати и летните си ваканции Джон прекарваше по разни модни курорти. Момчетата, на които гостуваше, много му харесваха, но бащите им му се струваха все от един тип и с присъщата за възрастта си наивност той често се питаше защо ли всички тъй много си приличат. Когато им кажеше откъде е, те се провикваха весело: „Доста е топличко там, нали?“. Джон се усмихваше насила и отговаряше: „Да, наистина“. Сигурно не би им отговарял така сдържано, ако те до един не повтаряха тази шега - в най-добрия случай разнообразена с: „Не ви ли е доста топличко там?“, което му беше не по-малко неприятно.

По средата на втората година в класа на Джон постъпи едно кротко, хубаво момче на име Пърси Уошингтън. Новодошлият имаше вежливи обноски и беше тъй добре облечен, че правеше впечатление дори и в „Сейнт Мидас“. По някаква неизвестна причина обаче той се държеше настрана от другите момчета. Дружеше единствено с Джон Т. Ънгър, но дори и пред него не споменаваше дума за дома и семейството си. Че беше богат, това се разбираше от само себе си, но като се изключеха още няколко подобни догадки, Джон всъщност не знаеше нищо за приятеля си. Затова, когато Пърси го покани да прекара лятото в техния дом „на Запад“, той прие поканата без колебание, зарадван, че най-после му се удава великолепна възможност да задоволи любопитството си.

Едва когато се качиха на влака, Пърси стана за първи път по-словоохотлив. Веднъж, когато обядваха във вагон-ресторанта и обсъждаха недостатъците в характера на някои от съучениците им, Пърси внезапно смени темата с едно крайно неочаквано изявление:

-   Баща ми - каза той - е най-богатият човек на света.

-   О! - възкликна учтиво Джон. Той просто не намери друг отговор на това откровение. В първия миг си помисли да каже: „Това е чудесно“, но реши, че ще прозвучи престорено. Ако кажеше: „Наистина ли?“, то пък щеше да означава, че се съмнява в твърдението на Пърси, а такова смайващо твърдение едва ли подлежеше на съмнение.

-   Най-богатият - повтори Пърси.

-   Четох в Световния статистически алманах - поде Джон, - че в Америка имало един човек с годишен доход над пет милиона и четирима - с по над три милиона, а...

-   О, това е дреболия. - Пърси сви презрително устни. - Някакви си гешефтари, дребни банкери, търговци и лихвари. Баща ми може да ги купи, без дори да усети, че го е сторил.

-   Но защо...

-   Защо не са посочили в алманаха подоходния му данък ли? Защото той изобщо не плаща такъв данък. Впрочем плаща някаква незначителна сума, но върху действителното си имущество не плаща нищо.

-   В такъв случай трябва наистина да е много богат - заключи непринудено Джон. - Много се радвам. Възхищавам се от богатите хора. Колкото е по-богат един човек, толкова повече му се възхищавам. - Мургавото му лице открито изразяваше неподправения му възторг. - Миналия Великден гостувах на нашия съученик Шницлер-Мърфи. Вивиан Шницлер-Мърфи притежава рубини, големи колкото кокоши яйца, а сапфирите и са като електрически крушки.

-   И аз обичам скъпоценните камъни - възкликна въодушевено Пърси. - Разбира се, не бих искал никой в училище да знае за това, но аз самият притежавам една доста голяма сбирчица. Колекционирах ги вместо пощенски марки.

-   А диамантите - продължи Джон възторжено, - диамантите им са с големината на орехи...

-   И това е дреболия. - Пърси се наведе напред и сниши гласа си до шепот. - Жалка дреболия. Баща ми притежава диамант, по-голям от хотел „Риц-Карлтън“.

Съдържание

ДИАМАНТ, ГОЛЯМ КОЛКОТО ХОТЕЛ „РИЦ“    

ДЕТЕКТИВИ НА СКАНДАЛНИ ИСТОРИИ

КРАТКО ПЪТУВАНЕ КЪМ ДОМА

ГЛАВА И РАМЕНА

ЕМОЦИОНАЛЕН КРАХ

ВИДЕНИЕТО НА ДЖЕЙКЪБ

ПОСЛЕДНАТА ЦЕЛУВКА

ТРИ ЧАСА МЕЖДУ ДВА ПОЛЕТА

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: