Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Демократичното образование

Яков Хехт

„Ако човек няма достъп до областите, в които може да твори, той ще се обърне към областите, в които да разрушава: аз унищожавам (творенията на другите) – затова съществувам. Този феномен е добре познат в образователната психология. Детето, което се чувства отхвърлено, ще се заеме с унищожение, за да се почувства „признато“, да „демонстрира“ способностите си да създава, да твори.“ „Тестовете в училище са нещо като ритуал, който няма връзка с реална преценка на знанието. По мое мнение целта на ритуала е да се упражнява контрол над учениците и да бъдат вкарани в затвора, в който са самите учители.“

  • Корица: Мека
  • Страници: 320
  • Тегло: 0.410 кг
  • Издадена: 2013 г
  • Издателство: Изток-Запад
 

Наличност: Да

17,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Възможно ли е децата да учат, без да ги принуждаваме?

• Какво носи образователният минимум - полза или вреда?

• Може ли училището да е част от реалния живот на общността?

• Може ли училището да е творчески плод от труда, волята и решенията на уникалната местна общност – учители, родители и деца?

• Необходими ли са специфични умения за живот в свобода?  

Яков Хехт дава отговори на тези и много други въпроси от позицията на основател на първото Демократично училище в Израел; днес в страната има над 25 такива училища, тяхното разпространение се ползва с подкрепата на държавата, а международната мрежа от демократични училища по света се разраства.  

 „Понякога се чудя: дали това не е начинът, по който нормалните деца се превръщат в престъпници? Децата, които никой не вижда, чиито човешки качества никой не признава, изисквайки от тях да изпълняват задачи с цел образование, които им изглеждат далечни и лишени от смисъл, с които не могат да се справят? Колко от „лошите деца“ в образователната система са всъщност печален продукт на собствените й изисквания?“  

„Ако човек няма достъп до областите, в които може да твори, той ще се обърне към областите, в които да разрушава: аз унищожавам (творенията на другите) – затова съществувам. Този феномен е добре познат в образователната психология. Детето, което се чувства отхвърлено, ще се заеме с унищожение, за да се почувства „признато“, да „демонстрира“ способностите си да създава, да твори.“  

„Тестовете в училище са нещо като ритуал, който няма връзка с реална преценка на знанието. По мое мнение целта на ритуала е да се упражнява контрол над учениците и да бъдат вкарани в затвора, в който са самите учители.“ 

Откъс от книгата

Когато започнах първи клас, ми стана ясно, че не мога да се науча да чета и пиша. Имах две възможности: или да отида в така наречения от децата клас на „изоставащите“, или да прикрия състоянието си. Избрах втория вариант и мобилизирах всичките си вродени способности и цялата си енергия, за да осъществя замисленото. Научавах наизуст верните отговори, преструвах се, че съм хронично разсеян и все забравям, и преписвах на изпитите.

Към шести клас бях успял с огромни усилия да се науча да чета (и до днес не мога да пиша без грешки). В училище никой не знаеше – давах вид на обикновено момче, леко разсеяно, забравливо и податливо на заболявания около изпити, но въпреки това добро по математика и в спортовете, – като цяло минавах за добър ученик.

Вътрешно обаче се чувствах ужасно. Огромното разминаване между това, което аз знаех за себе си, и това, което другите знаеха за мен, бе нетърпимо. Постоянно лъжех, преписвах, бях нащрек, пазех сам гърба си в опити да не забравя всички истории, които разказвах на различните учители.

Помня, че си задавах въпроса какво не ми е наред. Можех да бия възрастните на шах, бях национален шампион по скок на дължина, правех прекрасни скулптури и въпреки това в края на осми клас продължавах да чета като дете, което току-що е научило буквите. Те сякаш отказваха да се съединят в съзнанието ми в нормални думи. Как е възможно, питах се аз, в някои области да съм силен и успешен, а в други (най-важните за моите родители и училището) да съм пълен провал?

Родителите ми смятаха, че проблемите ми се дължат на мързел. Минах през безброй частни учители и седях с часове да се упражнявам в ръкопис. За щастие не им повярвах. Знаех, че не съм нито мързелив, нито глупав. Бунтувах се срещу родителите си, не им се
подчиних и се борих неуморно за всичко, което бе важно за мен и което ми помогна да оцелея (скаутите, приятелите ми, клуба по шах, клуба по моделиране на самолети и други).

Картината няма да е пълна обаче, ако не кажа, че любовта на родителите ми и усещането за сигурност, с които ме дариха, въпреки всичките ми проблеми, допринесоха много за житейското ми развитие и способността ми да осъществявам мечтите си. Майка ми никога не викаше и не се караше. Тя беше като ангел хранител и ми показа добрата страна на човечеството.

Баща ми беше много изобретателен, находчив човек. Той продаваше собственоръчно направени радиоапарати и бе първият човек, който прокара електричество в арабските села с помощта на вятърни електроцентрали. Той има няколко патента. Оригиналното му мислене и способността му да намира решения там, където повечето хора виждаха непреодолима бариера, ми повлияха силно и продължават да ми въздействат и днес.

Дори в тягостната монотонност в училище имаше лъч светлина – това бе Виктор Халбани, учителят по рисуване. Самият той мразеше консервативната училищна система и страдаше от нея. Често ме спасяваше, като ме взимаше от час да му помагам. Нещо повече, изложи се на риск, като отиде до директора, за да му каже, че съм много надарен скулптор и трябва да ми се даде възможност да се развивам в тази област. Директорът реши, че Виктор си е изгубил ума, но му позволи да продължи специалното си взаимоотношение с мен. Така прекарахме втората половина от осми клас заедно, приготвяйки награди за церемонията по завършването на училище. През тези месеци научих повече, отколкото през всичките ми години в училище.

Преди няколко години чух, че Виктор Халбани е престанал да преподава и е станал прочут скулптор, чиито творби се излагат по цял свят. Исках да се срещна с него, но се опасявах, че ме е забравил. Ала съвсем не бях прав – той помнеше, при това не само мен, а някои от нещата, които бях правил при него – неща, които самият аз изобщо не помнех.

Взаимоотношението ни с Виктор ми отвори вратата към света на възрастните. Въпреки пробойните, които бях открил, откакто тръгнах на детска градина, аз смятах, че възрастните все пак „знаят“ как стоят нещата. През целия ми живот възрастните ме караха да вярвам, че притежават някакво знание, което децата не познават; че знаят нещо, което за мен е неизвестно. Веднъж, когато отказах да отида на зъболекар, майка ми извика баща ми, да ми покаже, че зъболечението не е толкова болезнено. Той седна на зъболекарския стол и отвори уста – на лицето му не се изписа никаква следа от болка.

Това ме наведе на следващото удивително заключение за възрастните: те не само знаят какво е правилно и какво – грешно, но и не изпитват болка. Като малък ме смущаваше въпросът дали ще успея да се сдобия с тяхното знание; кога ще бъда недосегаем за болката, кога ще знам какво е правилно в живота? В определен момент вярвах, че на моята церемония Бар Мицва равинът ще ми даде книга, обясняваща всичко…

По-късно, когато разбрах, че подобен малък наръчник не съществува, реших, че някак трябва да преживея трудните години на детството, докато най-после стана възрастен. Виктор бе първият човек, който ми показа, че и на възрастните понякога може да им е трудно и че между възрастния и детето може да съществува съюз, изпълнен с доверие и уважение.

 

Биография и факти за автора

Яков Хехт

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също:

Побутване

Побутване

18,00 лв.