Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Децата на Дюн. Бог-император на Дюн

Франк Хърбърт

“Дюн” е най-четеният фантастичен роман на нашето време.

Излиза през 1965 и още същата година е отличен с наградите “Небюла” и “Хюго”. За научната фантастика “Дюн” е онова, което е “Властелинът на пръстените” за фентъзи литературата. Тази изключителна поредица премахва бариерите на съзнанието и разширява неимоверно пространството и времето, за да освободи достъпа на фантазията до всички територии на необятното.

Ако се чудите какво е генезисът на джедаите, империите на мрака, изтънелите прегради между добро и зло и още много други опори на съвременната фантастика, потърсете тук.

“Дюн” е удивителен и сложен епос, съчетаващ политика, религия, човешка еволюция и екология. Един от най-популярните научно-фантастични романи, писани някога!

“Дюн” е световен феномен!

  • Корица: Твърда
  • Страници: 864
  • Тегло: 1.200 кг
  • Издадена: 22.02.2016 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Франк Хърбърт
 

Наличност: Да

39,95 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Франк Патрик Хърбърт (8 октомври 1920 г. - 11 февруари 1986 г.) е американски автор на научна фантастика, признат от критиците и публиката.

Най-известен е с романа си "Дюн" и петте последващи книги от същия цикъл. Сагата за Дюн засяга теми като човешката еволюция и оцеляване, екологията и връзките между религия, политика и власт, и бива широко смятана за една от класиките в научната фантастика.

По-късно синът на Франк Хърбърт, Брайън Хърбърт, и Кевин Дж. Андерсон добавят нови книги към цикъла за Дюн. Те използват оставените от Франк Хърбърт бележки върху историята на света на Дюн и върху планираната от него, но ненаписана седма книга от поредицата.

На плановете за седма книга са базирани двете продължения "Ловците на Дюн" и "Пясъчните червеи на Дюн".

Откъс от книгата

- Да, чичо - гласът бе умерено раболепен.

- Понякога му се чудя на Пайтър - продължи баронът. - Аз причинявам страдание по необходимост, но той... Кълна се, че на него това определено му доставя удоволствие. Що се отнася до мен аз съм в състояние да изпитам съжаление към горкия дук Лито. Д-р Юи скоро ще започне да действа против него и това ще е краят на всички атреиди. Но, естествено, Лито ще узнае чия ръка е направлявала мекушавия доктор... а узнае ли това, ще бъде ужасно.

- Тогава защо не дадете указания на доктора тихомълком и сръчно да забие в гърба му някой кинжал? - попита Пайтър. - Говорите за съжаление, а...

- Дукът трябва да научи, че аз съм подготвил неговата гибел - прекъсна го баронът. - И останалите велики династии трябва да научат за това. То ще ги накара да се замислят. А аз ще спечеля още малко място за маневриране. Необходимостта е очевидна, но не е задължително да харесвам всичко това.

- Място за маневриране - подсмихна се Пайтър. - Императорът вече ви държи под око, бароне. Вие действате твърде дръзко. Един ден императорът ще изпрати един-два легиона  от своите сардукари тук, на Гайъди Прайм, и това ще бъде краят на барон Харконен.

- На теб би ти харесало да видиш това, нали, Пайтър? - попита баронът. - Ще се радваш да видиш как корпусът на сардукарите оплячкосва градовете ми и разграбва този замък. Ти искрено ще се зарадваш на това.

- Нужно ли е баронът да пита? - прошепна Пайтър.

- Трябвало е да станеш башар на корпуса - рече баронът. - Ти твърде много се интересуваш от кръв и страдание. А аз може би избързах с обещанието си за плячката от Аракис.

Пайтър направи пет странно превзети стъпки из стаята и спря точно зад Фейд-Рота. Атмосферата стана напрегната и младежът вдигна към Пайтър очи с разтревожено свити вежди.

- Не си играй с Пайтър, бароне - рече Пайтър. - Вие ми обещахте лейди Джесика. Обещахте ми я на мен.

- За какво ти е, Пайтър? - попита баронът. - За страдание ли?

Пайтър го изгледа, като протакаше отговора.

Фейд-Рота отмести суспенсорното си кресло на една страна.

- Чичо, необходимо ли е да остана? Казахте, че...

- Моят скъп Фейд-Рота става нетърпелив - каза баронът. Той се размърда сред сенките до глобуса. - Търпение, Фейд. - И той отново погледна към ментата. - А какво ще кажеш за дукчето, за детето Пол, драги ми Пайтър?

- Капанът ще ви го доведе, бароне - измърмори Пайтър.

- Не те питам за това - продължи баронът. - Сигурно си спомняш за твоето предсказание, че бин-джезъритската вещица ще роди момиче. Ти тогава сгреши, а, ментат?

- Аз не греша често, бароне - рече Пайтър и за пръв път в гласа му се долови страх. - Поне това ми признайте - аз не греша често. А и вие сам знаете, че в повечето случаи тези бин-джезъритки раждат дъщери. Дори съпругата на падишах-императора е народила само момичета.

- Чичо - обади се Фейд-Рота, - вие казахте, че тук ще има нещо важно, което аз ще трябва да...

- Чуйте племенника ми! - рече баронът. - Иска да владее моето баронство, а не може да владее себе си. - Баронът се размърда край глобуса - сянка сред сенки. - Е, добре тогава, Фейд-Рота Харконен, повиках те тук с надеждата да те науча на мъничко мъдрост. Ти наблюдава ли добричкия ни ментат? Сигурно си понаучил нещо от тази препирня.

- Но, чичо...

- Изключително способен ментат е този Пайтър, не смяташ ли така, Фейд?

- Да, но...

- А! Наистина има едно „но”! Но той консумира твърде много подправка, хрупка я като бонбони. Виж му очите! Ще кажеш, че идва направо от тръста за добив на подправката в Аракийн. Способен бил Пайтър, но той все още се вълнува и е избухлив. Способен бил Пайтър, но той все още допуска грешки.

Пайтър заговори приглушено и мрачно:

- За това ли ме повикахте тук, бароне, за да накърните с упреци моите способности?

- Да накърня твоите способности ли? Ти ме познаваш по-добре, Пайтър. Исках само моя племенник да разбере докъде се простират способностите на един ментат.

- Да не би вече да обучавате моя заместник? - запита Пайтър.

- Да те сменя с друг ли? Но, Пайтър, къде бих могъл да намеря друг ментат толкова коварен и зъл като теб?

- Там, където намерихте и мен, бароне.

- При това положение може и да се наложи - рече замислено баронът. - напоследък изглеждаш нещо неуравновесен. И колко много подправка ядеш!

- Много ли са скъпи удоволствията ми, бароне? Имате ли нещо против тях?

- Драги ми, Пайтър, твоите удоволствия са именно онова, което те обвързва към мен. Как мога да имам нещо против тях? Просто искам моят племенник да наблюдава тази сцена заради теб.

- В такъв случай аз съм изложен на показ - рече Пайтър. - Да потанцувам ли? Да демонстрирам ли различните си способности в чест на видния Фейд-Ро...

- Точно така - прекъснато баронът. - Ти си изложен на показ. А сега млъкни. - Той впи поглед във Фейд-Рота и забеляза, че устните на племенника му - дебелите и сякаш нацупени устни, които бяха генетичен белег на харконите - се присвиха насмешливо. - Ето това представлява един ментат, Фейд. Той е обучен и пригоден да изпълнява известни задължения. Не трябва обаче да се пренебрегва фактът, че неговата обвивка също е човешко тяло. А това е сериозен недостатък. Понякога ми се струва, че със своите мислещи машини древните са били на прав път.

- В сравнение с мен те са били играчки - изръмжа Пайтър. - Даже вие самият, бароне, бихте могли да надвиете тези машинарийки.

- Възможно е - рече баронът. - Е, и така... - той пое дълбоко въздух и се оригна. - Сега, Пайтър, изложете пред моя племенник основните моменти от нашата кампания срещу династията на атреидите. Поемете функциите си на ментат, ако обичате.

- Бароне, предупредих ви да не доверявате тези сведения на толкова млад човек. Моите наблюдения върху...

- Това ще решавам аз - прекъсна го баронът. - Заповядвам ти, ментат! Изпълни една от многото си функции!

- Така да бъде - рече Пайтър. Той изопна тяло и зае някаква чудновата самонадеяна поза, сякаш това бе нова маска, ала този път тя покриваше цялото му тяло. - След няколко стандартни дни цялото домакинство на дук Лито ще се отправи за Аракис на борда на линеен кораб на Космическото сдружение. По-вероятно е Сдружението да ги стовари в град Аракийн, отколкото в нашия град Картаг. Туфир Хауът, ментат на дука, сигурно правилно е преценил, че Аракийн може да се отбранява по-лесно.

- Слушай внимателно, Фейд - обади се баронът. - Обърни внимание как плановете се вписват един в друг.

Фейд-Рота кимна, размишлявайки: Това е вече нещо. Старото чудовище най-сетне ме посвещава в поверителни въпроси. Тогава сигурно наистина ме е определил за свой наследник.

- Съществуват няколко успоредни възможности. Аз предполагам, че династията атреиди ще отиде на Аракис. Ние обаче не бива да пренебрегваме вероятността дукът да се е договорил със Сдружението да го закарат на безопасно място извън Системата. При подобни обстоятелства други династии са ставали отцепници, грабвали са фамилното атомно оръжие и защитните полета и са забягвали отвъд границата на империята.

- Дукът е прекалено горд, за да постъпи така - възрази баронът.

- Но тази вероятност съществува - каза Пайтър. - Крайният резултат обаче за нас остава същият.

- Не, няма да е същият! - изръмжа баронът. - Аз трябва да го убия и да прекъсна родословието му.

- Да стане отцепник е най-малката вероятност - каза Пайтър. - Съществуват някои подготвителни работи, които показват кога една династия е решила да стане отцепник. Дукът очевидно не предприема никоя от тях.

- И така - въздъхна баронът, - продължавай, Пайтър.

- В Аракийн - започна Пайтър - те ще се настанят в резиденцията, която в последно време служеше за дом на граф и лейди Фенринг.

- Посланикът в бандата на контрабандистите - изкиска се баронът.

- Къде е бил посланик? - попита Фейд-Рота.

- Чичо ви се шегува - отвърна Пайтър. - Той нарича граф Фенринг „Посланик в бандата на контрабандистите”, като намеква за интереса на падишах-императора към контрабандните операции на Аракис.

Фейд-Рота отправи объркан поглед към чичо си.

- Защо?

- Не ставай глупав, Фейд - сряза го баронът. - Докато Сдружението продължава да съществува, без да е под императорския контрол, как би могло да бъде другояче? Как иначе биха могли да пътуват шпионите и специалните пратеници?

От устата на Фейд-Рота се отрони едно беззвучно: „Ааа!”

- Вече сме организирали диверсии в резиденцията - продължи Пайтър. - Ще бъде извършен атентат срещу атреидския наследник - атентат, който може и да успее.

- Пайтър- избоботи баронът, - ти допускаше, че...

- Аз допускам, че могат да станат нещастни случаи - рече Пайтър. - А атентатът трябва да прилича именно на такъв.

- Ах, а младежът има такова прекрасно младо тяло - рече баронът. - Той, естествено, може да се окаже по-опасен от бащата... щом тази вещица, майка му, го обучава. Проклета жена! Ах, да, моля те, продължи, Пайтър.

- Хауът ще предположи, че сме му подхвърлили агент - рече Пайтър. - Най-подозрителен ще се окаже д-р Юи, който наистина е нашият агент. Хауът обаче е разузнал и е открил, че нашият доктор е възпитаник на медицинското училище „Сук” и че в него е заложена имперската повеля* и по общото мнение е достатъчно безопасен да обслужва дори самия падишах-император. Имперската повеля се цени твърде високо. Смята се, че най-долният пласт на повелята може да се изличи само ако се убие човекът. Но както някой си бе казал навремето, ако на човек му се даде подходящ лост, той би могъл да отмести и планетата. Ние намерихме лоста и отместихме доктора.

- Как? - попита Фейд-Рота. Това му се стори привлекателна тема. Та нали всеки знаеше, че не може да се наруши имперската повеля!

- Друг път - отсече баронът. - Продължавай, Пайтър.

- Вместо Юи - рече Пайтър - ние ще подхвърлим на вниманието на Хауът твърде интересна подозрителна особа. Не друго, а дързостта на самата подозрителна особа ще привлече вниманието на Хауът върху нея.

- Върху нея ли? - запита Фейд-Рота.

- Върху самата лейди Джесика - отвърна баронът.

- Не е ли грандиозно? - попита Пайтър. - Мислите на Хауът ще бъдат дотолкова погълнати от този план, че това ще увреди неговите способности на ментат. Той дори може да направи опит да я убие. - Пайтър се навъси и продължи: - Ала не смятам, че ще успее да го стори.

- Не ти се иска да успее, а? - попита баронът.

- Не ме разсейвайте - отвърна Пайтър. - Докато Хауът се занимава с лейди Джесика, ние ще продължаваме да отклоняваме вниманието му с въстания в няколко гарнизонни градчета и други подобни. Въстанията ще бъдат потушени. Дукът трябва да повярва, че взема мярка за безопасност. И после, когато моментът назрее, ние ще дадем сигнал на Юи и ще нахлуем с нашата главна ударна сила... ъъ...

- Продължавай, разкажи му всичко докрай - обади се баронът.

- Ще нахлуем подсилени от два легиона сардукари, преоблечени в харконски униформи.

- Сардукари! - ахна Фейд-Рота. Мислите му се насочиха към ужасните имперски войски, безжалостните убийци, воините фанатици на падишах-императора.

- Виждаш ли как ти се доверявам, Фейд - каза баронът. - Нито думица за това не бива да стига до някоя друга велика династия, в противен случай Ландсрадът може да се обедини срещу имперската династия и тогава ще настъпи хаос.

- Най-главното в тази работа - започна Пайтър - е следното: тъй като династията на харконите ще бъде използвана да свърши мръсната имперска работа, ние печелим значително предимство. Естествено, това е опасно предимство, но ако се използва предпазливо, то ще ни донесе по-голямо богатство от богатството на която и да било друга династия в империята.

- Нямаш представа за какво огромно богатство става дума, Фейд - обади се баронът. - Пред него бледнеят и най-смелите ти мечти. Като начало ще получим неотменимо директорство в „ЕМОП”.

Фейд-Рота кимна. Причината беше богатството. „ЕМОП” бе ключът към богатството - под властта на директорствата всяка благородна династия гребеше от хазната на тази компания каквото успееше. Тези директорства в „ЕМОП” - те бяха реално доказателство за политическа власт в империята, те ръководеха механизма за разпределението на позициите в Ландсрада, когато великите династии уравновесяваха силите си с падишах-императора и неговите поддръжници.

- Дук Лито - рече Пайтър - може да направи опит да избяга при малобройната измет на свободните, обитаващи периферията на пустинята. Или може да изпрати семейството си на това въображаемо безопасно място. Ала тази пътечка е завардена от един от агентите на негово височество - планетарния еколог. Може би си го спомняте - Кайнс.

- Фейд го помни - рече баронът. - Продължавай нататък.

- Защо трябва да изплюя цялото камъче, бароне? - запита Пайтър.

- Продължавай нататък, заповядвам ти! - изръмжа баронът.

Пайтър сви рамене.

- Ако нещата вървят, както сме ги планирали - продължи той, - за една стандартна година династията Харконен ще притежава в подвладение Аракис. Вашият чичо ще бъде освободен от задължения в това владение. На Аракис ще управлява негов личен представител.

- Нови печалби! - обади се Фейд-Рота.

- Точно така! - потвърди баронът. И си помисли: И това е справедливо. Ние сме тези, които опитомихме Аракис... освен неколцина свободни мелези, които се крият в покрайнините на пустинята, и малкото кротки контрабандисти, свързани с планетата едва ли не толкова здраво, колкото и местният тръст за добиване на подправката.

- И великите династии ще узнаят, че баронът е унищожил атреидите - продължи Пайтър. - Те ще узнаят.

- Ще узнаят - повтори баронът.

- А най-прелестното е, че дукът също ще узнае. Той вече знае. Той вече усеща капана.

- Истина е, че дукът знае - рече баронът и в гласа му се долови тъжна нотка. - Той просто нямаше как да не узнае... което е още по-жалко.

Баронът се отдръпна от глобуса на Аракис. Щом излезе от сянката, фигурата му придоби очертания - огромна и невероятно дебела, с остроумно подчертани издутини под гънките на тъмното му наметало, показващи, че цялата тази тлъстина се подкрепя донякъде от портативни суспенсори, прикрепени към плътта му. В действителност той може би тежеше двеста стандартни килограма, а краката му можеха да носят не повече от петдесет.

- Гладен съм - избоботи баронът, потри увисналата си устна с покритата с пръстени ръка и с очи, потънали в мас, погледна към Фейд-Рота. - Изпрати да донесат храна, скъпи мой. Ние ще се нахраним, преди да се оттеглим.

„Ето какво казваше св. Алая - повелителката на ножа: „Светата майка трябва да съчетава изкусителната хитрост на куртизанка с недосегаемото величие на девствена богиня и да държи в напрежение тези свои качества, докато траят силите на нейната младост. Защото, когато младостта и красотата отминат, тя ще разбере, че времето, изпълнено някога с напрежение, се е превърнало в източник на вещина и находчивост.”

Из „Муад`Диб, семейни бележки”от принцеса Ирулан

- И така, Джесика, какво ще кажеш за свое оправдание? - попита светата майка.

Беше малко преди залез в замъка Каладън в деня на изпитанието на Пол. Двете жени седяха сами в дневната на Джесика, докато Пол изчакваше в съседната звукоизолирана стаичка за съзерцание.

Джесика бе застанала с лице към южните прозорци. Тя гледаше, ала не виждаше сгъстените багри на свечеряването отвъд ливадата и реката. Слушаше, ала не чу въпроса на светата майка.

Някога, преди толкова много години, бе проведен друг един изпит. Едно мършаво девойче с коса с цвета на бронза и тяло, изтезавано от вихрите на съзряването, бе влязло в кабинета на светата майка Гайъс Хелън Мохайъм, висш проктор* на училището „Бин Джезърит” на Уалах IX*. Джесика сведе очи към дясната си ръка и сви пръсти, припомняйки си болката, ужаса и гнева.

- Горкият Пол! - прошепна тя.

- Зададох ти въпрос, Джесика! - Гласът на старицата бе рязък и настойчив.

- Какво? Оох... - Джесика откъсна мислите си от миналото и обърна лице към светата майка, която седеше с гръб към каменната стена между двата западни прозореца. - Какво искате да ви кажа?

- Какво искам да ми кажеш? Какво искам да ми кажеш? - В старческия глас, който я имитираше, имаше безпощадност.

- И така родих син! - избухна Джесика. И тя осъзна, че гневът є бе умишлено предизвикан.

- Беше ти наредено да раждаш само дъщери на атреидите.

- За него това беше толкова важно - заоправдава се Джесика.

- И ти в своето високомерие реши, че би могла да родиш Куизъц Хадерах.

Джесика вирна брадичка.

- Предчувствах такава вероятност.

- Мислила си единствено за силното желание на дука да има син - рече грубо старицата. - В тази работа неговите желания са без значение. Една атреидска дъщеря би могла да се омъжи за някой харконски наследник и така да се спусне мост над пропастта. Ти безнадеждно усложни нещата. Сега може да изгубим и двете кръвни линии.

- И вие не сте безпогрешни - рече Джесика. Тя издържа строгия поглед на старческите очи.

- Стореното - сторено - промълви след малко старицата.

- Заклех се никога да не съжалявам за решението си - каза Джесика.

- Колко благородно! - усмихна се подигравателно светата майка. - Нямало да съжалява! Ще те видим какво ще правиш като бегълка с обявена за главата ти награда, когато ръката на всеки ще е насочена срещу теб, за да убие и теб, и твоя син.

Джесика пребледня.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: