Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Да ядеш животни

Джонатан Сафран Фоер

"Тази история не започна като книга. Просто исках да разбера – за себе си и за семейството си – какво е месото. Исках да разбера колкото се може по-конкретно откъде идва то, как се произвежда, как се третират животните и до каква степен това е от значение, какви са икономическите, социалните и екологичните последици от яденето на животни? Личното ми дирене скоро престана да бъде само лично – сблъсках се с реалности, които не можех да запазя за себе си." - Джонатан Сафран Фоер

  • Корица: Мека
  • Страници: 328
  • Тегло: 0.400 кг
  • Издадена: 2012 г
  • Издателство: Изток-Запад
 

Наличност: Да

18,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

“Тази история не започна като книга. Просто исках да разбера – за себе си и за семейството си – какво е месото. Исках да разбера колкото се може по-конкретно откъде идва то, как се произвежда, как се третират животните и до каква степен това е от значение, какви са икономическите, социалните и екологичните последици от яденето на животни? Личното ми дирене скоро престана да бъде само лично – сблъсках се с реалности, които не можех да запазя за себе си. Почти винаги, когато казвах на някого, че се опитвам да напиша книга за „яденето на животни“, хората предполагаха, дори и без да знаят нищо за възгледите ми, че става дума за някакъв тип апология на вегетарианството. Това е показателно предположение, което подсказва не само че едно обстойно проучване на животновъдството би отказало човек от яденето на месо, но и че повечето хора вече знаят, че това е така. Обаче тази книга не е за апология на вегетарианството. Тя е пределно честно описание на произхода на храната ни. И не твърдя, че това описание ще ви хареса...” -  Джонатан Сафран Фоер 

Откъс от книгата

Аз съм от типа хора, които се озовават в чужда ферма посред нощ

С онова пуйче, дето го евтаназирах при спасителната ни акция, не ми беше лесно. Навремето, преди много години, съм работила в птицезавод. Бях резервен коляч, което ще рече, че задачата ми беше да прерязвам гърлата на пилетата, които оцеляваха от автоматичната гърлорезачка. Убила съм хиляди птици по този начин. Може би десетки хиляди. Може би стотици хиляди. В тази обстановка губиш представа за всичко: къде се намираш, какво правиш, от колко време го правиш, какво са животните, какво си ти. Това е защитен механизъм, за да не полудееш. Но той носи своя собствена лудост. 

Така че заради работата си на кланичната линия познавам анатомията на шията и знам как да убия пилето мигновено. С цялото си същество знаех, че беше правилно да го избавя от мъките му. Но не ми беше лесно, защото това пуйче не беше в редицата от хиляди птици за колене. То беше индивид. Никога не е лесно. 

Аз не съм радикал. Почти във всяко отношение съм човек на средния път. Нямам пиърсинги. Нито изчанчена прическа. Не вземам наркотици. Политически съм либерално настроена по някои въпроси и консервативно по други. Само че разбирате ли, промишленото фермерство е въпрос на средния път – нещо напълно разумно, с което хората биха се съгласили, ако имаха достъп до истината. 

Израснах в Уисконсин и Тексас. Семейството ми беше типично: баща ми ходеше (и още ходи) на лов; всичките ми чичов­ци залагаха капани и ловяха риба. Мама печеше месо за вечеря всеки понеделник, пиле – всеки вторник и т.н. Брат ми беше щатски шампион в два вида спорт. 

За пръв път се сблъсках с проблемите в животновъдството, когато един приятел ми показа няколко филмчета за клането на крави. Бяхме тийнейджъри, това беше просто някаква отвратителна гадост, като онезия видеофилми от типа на „Лицата на смъртта“. Приятелят ми не беше вегетарианец – никой не беше вегетарианец – и не се опитваше да ме направи такава. Всичко беше на майтап. 

 Същия ден имахме пилешки бутчета за вечеря и аз не можах да изям моите. Като хванах бутчето в ръка, сякаш не държах пилешко, а пиле. Навярно винаги съм знаела, че ям отделен индивид, но дотогава не го бях осъзнавала така. Татко ме попита какво има и аз му разказах за филмчето. На онзи етап от живота си приемах всичко, което той кажеше, за истина и бях сигурна, че може да обясни всичко. Но най-доброто, което татко успя да измисли, беше: „Това е неприятно нещо.“ Ако беше спрял дотам, вероятно сега нямаше да говоря с вас. Но после той го обърна на шега. Същата шегичка, която всеки повтаря. Чувала съм я милион пъти оттогава насам. Престори се на плачещо животно. Това бе просветление за мен и беше вбесяващо. В този миг реших никога да не се превръщам в човек, който си прави шеги, когато обясненията са невъзможни. 

Поисках да разбера дали онова филмче е било изключение. Предполагам, че съм търсела изход от необходимостта да променя живота си. Затова писах на всички големи селскостопански корпорации с молба за опознавателна обиколка. Честно, не съм и допускала, че те ще ми откажат или няма да отговорят. Когато това не даде резултат, тръгнах да обикалям и да питам фермерите може ли да погледна в хангарите им. Те всичките имаха причини да ми откажат. Предвид онова, което правеха, не ги обвинявам, че не искаха никой да го вижда. Но предвид тяхната потайност относно нещо толкова важно, кой би могъл да обвини мен, че бях принудена да направя нещата по моя начин? 

Първата ферма, в която проникнах през нощта, беше яйцеферма с може би милион кокошки. Бяха натъпкани в клетки, наредени на няколко реда едни върху други. Дни наред след това очите и дробовете ми смъдяха. Не беше толкова жестоко и кърваво, колкото видяното на филмчето, но ми подейства дори още по-силно. Това наистина ме промени, когато осъзнах, че мъчителният живот е по-страшен и от мъчителната смърт. 

Фермата беше толкова ужасна, че предположих, че и тя трябва да е изключение. Сигурно просто не съм можела да повярвам, че хората ще допуснат подобно нещо да се случва в такива големи мащаби. Затова проникнах в друга ферма, тя беше за пуйки. По случайност попаднах там няколко дена преди клането, така че пуйките бяха напълно пораснали и натъпкани плътно една до друга. Подът не се виждаше от тях. Бяха съвсем откачили – пляскаха с криле, крякаха, нападаха се една друга. Навсякъде имаше мъртви и полумъртви птици. Беше тъжно. Не ги бях вкарала аз там, но се засрамих от това, че изобщо съм човек. Казах си, че това трябва да е изключение. Така че проникнах в друга ферма. И в друга. И в друга. 

Може би някъде дълбоко в себе си продължавах да го правя, защото не исках да повярвам, че нещата, които виждах, са нещо типично. Но всеки, който се интересува от тези неща, знае, че вече няма почти нищо друго, освен промишлени ферми. Повечето хора не могат да видят тези ферми със собствените си очи, но могат да ги видят през моите. Заснела съм на видео условията в птицезаводи и яйцезаводи, фабрики за пуйки, две свинеферми (в тях вече на практика не може да се проникне), ферми за зайци, промишлени млечни ферми и угоителни комплекси, търгове за животни и транспортни фургони. Работила съм в няколко кланици. Понякога заснетото успява да влезе във вечерните новини или във вестниците. Няколко пъти кадри бяха използвани в съда при дела за жестокост срещу животни. 

Затова се съгласих да ти помогна. Не те познавам. Не знам що за книга се каниш да пишеш. Но ако някаква част от нея разкрива пред света онова, което става в тези ферми, това може да е само нещо добро. В този случай истината има такава тежест, че дори няма значение каква е гледната ти точка. 

Все пак исках да съм сигурна, че като напишеш книгата си, няма да ме изкараш някой, който убива животни през цялото време. Правила съм го четири пъти досега, само когато не може да бъде избегнато. Обикновено отнасям най-болните животни на ветеринар. Но онова пуйче беше прекалено зле, за да бъде местено. А страдаше прекалено много, за да го оставя просто така. Виж, аз съм за живота. Вярвам в Бог, вярвам и в рая, и в ада. Но не мога да понасям страданието. Тези промишлени ферми са пресметнали колко близо до смъртта могат да държат животните, без да ги убият. Това е бизнес моделът. Колко бързо могат да бъдат накарани да растат, колко нагъсто могат да бъдат натъпкани, колко малко могат да ядат, колко болни могат да бъдат, без да умрат. 

Това не са експерименти с животни, при които може да се очаква някакво съизмеримо добро в противовес на страданието. Това е, което ни се яде. Кажи ми нещо: защо вкусът, най-грубото от сетивата ни, е изключено от моралните правила, които ръководят останалите ни сетива? Ако поспреш и се замислиш, това е нелепо. Защо някой похотливец да няма същото право да изнасили животно, каквото някой гладник има да го убие и изяде? Да отхвърлиш подобен въпрос е лесно, трудно е да му отговориш. И как би погледнал на един художник, който осакатява животни в галерията, защото това е визуално поразително? Колко приковаващ трябва да е звукът на едно изтезавано животно, че така неудържимо да ти се прииска да го чуеш? Опитай се да си представиш каквато и да било друга цел, освен вкуса, заради която би било оправдано да правим онова, което правим със селскостопанските животни! 

Ако злоупотребя с логото на някоя корпорация, може да ме вкарат в затвора, но ако някоя корпорация злоупотреби с един милиард птици, законът ще защити не птиците, а правото на корпорацията да прави каквото си иска. Така изглеждат нещата, когато отричаш правата на животните. Налудничаво е идеята за права на животните да се възприема като налудничавост от когото и да било. Живеем в свят, в който е нещо обичайно животното да се третира като парче дърво – а е нещо екстремно с животното да се отнасяме като към живо същество. 

Преди законите срещу детския труд е имало фирми, в които са се отнасяли добре към своите десетгодишни работници. Обществото е забранило детския труд не защото е невъзможно да си представим деца, които да работят в добри условия, а защото когато дадеш на фирмите толкова власт над безпомощни индивиди, това покварява. Когато седим и си мислим, че имаме по-голямо право да изядем едно животно, отколкото то има право да живее без страдания, това покварява. Това не са умозрителни разсъждения. Това е нашата действителност. Погледнете какво представлява промишленото животновъдство. Погледнете какво сме сторили на животните ние като общество, щом сме се сдобили с техническата сила. Погледнете какво действително правим в името на „хуманното отношение към животните“ и „човечността“, и тогава преценете дали все още сте привърженици на яденето на месо.

 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: