Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Да гледаш и да виждаш

Даниел Арас

Каквo правим, кoгатo гледаме една картина? За каквo си мислим? Каквo отключва нашетo въображение? Как да изразим пред другите и пред себе си oнoва, кoетo виждаме или усещаме? Доколко истoрикът на изкуствoтo мoже да тълкува ентусиазиранo нещата, кoитo вижда – малкo, мнoгo или никак?

Марин Кадиев

  • Корица: Твърда
  • Страници: 176, цветни илюстрации
  • Тегло: 0.400 кг
  • Издадена: 2014 г
  • Издателство: Изток-Запад
  • Виж още от Даниел Арас
 

Наличност: Да

15,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Каквo правим, кoгатo гледаме една картина? За каквo си мислим? Каквo отключва нашетo въображение? Как да изразим пред другите и пред себе си oнoва, кoетo виждаме или усещаме? Доколко истoрикът на изкуствoтo мoже да тълкува ентусиазиранo нещата, кoитo вижда – малкo, мнoгo или никак?

В свoите шест кратки пoвествoвателни фикции, кoитo са в същoтo време анкети върху видимoтo в изкуството – oт Веласкес дo Тициан, oт Брьoгел дo Тинтoретo – Даниел Арас прoследява приключенията на пoгледа. При всяка кoментирана картина стигаме до едно и също: просто да гледаш, не означава да виждаш oнoва, кoетo художникът е вплел в тъканта на картината. До такава степен, че можем да кажем: не се вижда нищo.

Книгата на Даниел Арас, един oт най-блестящите изкуствoведи на нашетo време, съдържа 60 цветни илюстрации. Необятното поле на познанието – същностна черта на класическата живопис – се разгръща по неподражаем начин пред нас с помощта на нейния жив, освободен и игрив език.

Откъс от книгата

Скъпа Джулия,

Това писмо, малко дълго, може да те изненада, дори да те подразни. Надявам се, че няма да ми се сърдиш, но трябва да ти пиша. Както споменах твърде набързо, не разбирам как успяваш понякога да гледаш една картина и да не виждаш това, което художникът и картината ти показват.

И двама сме луди по живописта; как тогава се получава, че когато тълкуваме някои творби, можем да сме на толкова различни мнения? Не казвам, че творбите имат само един смисъл и съответно трябва да имат само едно „правилно“ тълкуване. Това го казва Гомбрих и знаеш какво мисля по въпроса. Не, онова, което ме притеснява, е своеобразният екран (от текстове, цитати и препратки), който понякога на всяка цена искаш да издигнеш между себе си и творбата, нещо като слънчев филтър с цел да те защити от блясъка на творбата и да запази усвоените навици, на които се основава и по които се разпознава нашата академична общност. Не за първи път сме на различно мнение, но този път ти пиша. Не си въобразявам, че ще те убедя, но може би ще те накарам да си зададеш някои въпроси и ще разколебая твоята убеденост, бих казал дори – заслепеност.

Оставям настрана Психея и Купидон на Зуки. Можеш да си представиш, че много след предложения от теб прочит миналия месец бих реагирал по много въпроси. Може би ще остане за друг път. Ще говоря само за тълкуването ти на Марс и Венера, изненадани от Вулкан на Тинторето. Неведнъж си имала проницателни наблюдения и си ми показвала неща, които преди не съм забелязал. Например права си да твърдиш, че Вулкан, приведен над леглото и голото тяло на Венера, напомня за сатир, откриващ нимфа. Харесвам тази идея за внезапното желание на съпруга пред красивото тяло на неговата жена. Но ще видиш, че изводите ми от това са доста по-различни от твоите. По същия начин, когато казваш, че еротизмът на това щедро разкриващо се пред погледа ни тяло кара жените, гледащи картината, да се отъждествяват с богинята на любовта, заключението ти започва добре. Но когато впоследствие под претекст, че единствено Вулкан е достоен, докато Венера е засрамена, а Марс – смешен, смяташ, че този подтик е морален и че Тинторето използва силата на образа и съблазънта на четката, за да канализира женското желание (не го казваш точно така, но почти), аз вече не съм съгласен с теб. Например твърдиш, че Венера иска да прикрие от неочаквания посетител своята голота; но откъде знаеш, че не е точно обратното – че тя не се открива, за да съблазни Вулкан? Защо да няма хумор в тази картина? Струва ми се, че ти, която по принцип обичаш да се шегуваш, не приемаш забавната страна в историята на изкуството. Сякаш си професионално задължена да не се смееш, дори да не се усмихваш. Страх те е да не минеш за несериозна. Serio ludere, „сериозно се шегувам“ – нали я знаеш тази поговорка от Ренесанса и склонността му към смях и парадокси. Човек би казал, че за да си сериозна, трябва да се вземаш на сериозно, да си seriosa, а не seria, както казвате на италиански, да се кланяш на тези гробищни пазачи, които си придават важност и в името на едно тъжно познание искат винаги да сме сериозни пред картината. Ти, Джулия, seriosa? Хубава работа!

Така, ако вече не си изхвърлила това писмо, започвам всичко отначало. Напълно съм съгласен, че в тази картина Тинторето третира по неочакван начин предъвкваната тема за Марс и Венера, изненадани от Вулкан. Обикновено Марс и Венера са голи, легнали в леглото на прелюбодеянието и хванати в мрежата, която им е хвърлил предупреденият от Аполон Вулкан. Нищо подобно в картината, съхранявана в Мюнхен. Венера е гола, определено, и наистина се е излегнала. Но тя е сама в леглото; Марс се е скрил под масата в доспехи и с шлем на главата, докато Вулкан, опрял коляно на леглото, повдига лекия чаршаф, покриващ интимните части на жена му. Отстрани в люлка под прозореца Купидон спи дълбоко. Никога не сме виждали и няма да видим подобно пресъздаване на темата. Според теб с това парадоксално изображение Тинторето е искал чрез контрапример да прослави съпружеската вярност. Не за първи път изневярата на Венера се използва за сплашване на младите невести.

Съгласен съм. В подкрепа на тезата си изреждаш множеството текстове, публикувани във Венеция и осъждащи изневярата и еротичните образи. Тук съм озадачен. Това, че тези писания съществуват или са публикувани по времето на нейното създаване, едва ли обяснява с нещо въпросната картина. Би било твърде лесно. По едно и също време, в едно и също общество може да има противоположни гледни точки и нагласи. Знаеш го не по-зле от мен. В подкрепа на своята гледна точка ти дори подсказваш, че картината може би намеква за епизод от личния живот на Тинторето и е предназначена за младата му съпруга. Тук определено отиваш твърде далеч. Първо, не знаем нищо за такъв епизод и ако картината датира от около 1550 г. (самата ти го предложи), това несъмнено е годината, когато Тинторето се жени, но тогава той е на тридесет и две години. Почти четиридесет години по-късно той в крайна сметка ще заприлича на своя Вулкан, но не за това трябва вече да виждаме скрит автопортрет, нито пък негов двойник в картината. Нали така?

Стигам до най-същественото. Тълкуването ти се основава на един прост принцип, който излагаш общо взето по следния начин: Марс и Венера, изненадани от Вулкан на Тинторето не е обичайното изобразяване на темата, следователно е алегория. Че как така! Не всичко необичайно е задължително алегория. Може да бъде засукано, парадоксално, пародийно, знам ли. Комично например. Ти с право каза, че Марс е смешен – скрит наполовина под масата и с нахлупен шлем. Но се постара да придадеш морално измерение на тази водевилна ситуация: според теб смешната позиция на Марс вероятно принизява любовника, за да подчертае повече печалното достойнство на подиграния стар съпруг. Но какво печално достойнство? Вулкан е също толкова смешен! Я погледни! Какво точно прави този подигран съпруг? Какво търси между бедрата на жена си? Какви доказателства? Какви следи би могъл да остави Марс там? Спирам дотук. Жестът и погледът на Вулкан ми приличат повече на закачка на Аретино, отколкото на морално наставление. Впрочем така, както ни го представя Тинторето, бедният Вулкан е не само куц: от шума на чуковете в наковалнята си той е оглушал като пън. Доказателството – дори не чува кучето. А то хич не си трае – лае с всички сили, за да покаже къде е Марс. Истинско злобно пале. Но Вулкан не чува нищо! Сещаш ли се защо? Не че е глух, а защото мисли за друго. Точно в този момент (и Тинторето всячески ни показва, че става въпрос за един миг), Вулкан забравя за какво е дошъл. Разсеян е. Това, което вижда тук между бедрата на жена си, го прави сляп (и глух) за всичко останало. Вижда само това, мисли само за това. Нищо не си въобразявам. Достатъчно е да погледнем голямото огледало зад него, за да видим какво ще се случи след малко.

В тази връзка две думи за огледалото. Ти не казваш нищо за странното му разположение. Не само че отчасти скрива прозореца срещу нас, а и е разположено много ниско, почти на височината на леглото на Венера и във всеки случай е по-ниско от люлката, в която спи Купидон. Всъщност ако се вгледаш по-добре, то не е закачено на стената; сигурно е поставено върху мебел, скрит от масата, под която е Марс. Но какво прави то там? За какво може да служи, като е толкова ниско? Да отразява палуването на Венера? Напълно е възможно. Не се съмнявам, че през XVI в. във Венеция е имало подобни практики. Но тази хипотеза ни отдалечава още повече от нравоучителното изобразяване. Освен ако не става въпрос за истинско огледало. Ти каза, че това може би е щитът на Марс. В такъв случай е странен щит. Притеснява ме не само размерът (наистина е много голям), а най-вече фактът, че може да служи за огледало. Знам, че щитът на Персей бил толкова гладък и излъскан, че вкаменил Медуза. Наистина, Еней също е имал щит-огледало. Еразмус Ведиген го припомня по повод на тази картина. Това бил вълшебен щит, изкован от циклопите, и върху външната си част показвал славното бъдеще на Рим. Това сравнение е произволно (впрочем ти не говориш за него), но ми допада. Защото какво всъщност се вижда в огледалото-щит на Тинторето? Ти говори само за (трудно видимото) отражение на второ огледало, стоящо извън полезрението ни, от нашата страна на сцената: това може би е огледалото на тоалетката на Венера, положено на ръба на леглото, и което се отразява в щита на Марс. (Между другото, ето един хубав образ на споделеното желание – нейното огледало се отразява в неговия щит и го превръща в огледало на любовта.) Ведиген също говори за това огледало извън картината, но тъй като не си казала нищо за неговия текст, оставям настрана оптическата реконструкция, която предлага, и изводите му от нея. Те са много далечни от твоите, но няма значение. За теб огледалото, което не виждаме, това скрито огледало позволява на Венера да види задаващия се Вулкан, въпреки че е с гръб към вратата – и ти блестящо противопостави това огледало, инструмент на измамата, на другото, подпряно до стената огледало, разкриващо истината. Приемам. Но за каква истина става въпрос?

Ведиген и ти говорите много за отражението на огледалото на Венера в щита на Марс. Не съм аз човекът, който ще ви упрекне, че се интересувате от едва забележим детайл. Но не казвате нищо за това, което явно се проявява в същия този щит: Вулкан в гръб, приведен над тялото на Венера. Ама вгледай се по-добре: какво странно, анормално отражение! Защото от действието си в непосредствена близост до Венера до отражението си в огледалото Вулкан е променил позата си. Погледни! На предния план той е само с едно коляно върху леглото; левият му крак е опънат, малко скован (нормално за куц човек) и лявото му стъпало е на пода, доста далече от леглото. В огледалото обаче, както показа добре детайлът, който ти спомена, Вулкан сякаш е опрял лявото си коляно (станало дясно в отражението) на ръба на леглото. Не смятам, ама изобщо, че това е несръчност или невнимание от страна на художника. Напротив, добре изложеното пред нас огледало ни показва какво ще се случи на преден план в мига след изобразения момент: Вулкан ще се качи на леглото и лесно можем да си представим какво ще стане после. Идеята ти се струва чудновата? Не толкова: ако става въпрос за щита-огледало на Марс, той функционира като щита на Еней и показва (близкото) бъдеще в тази водевилна сцена. И ако, както ти смяташ, това огледало разкрива истината, то сочи урок, който да извлечем от сцената пред нас, поуката от историята. Остава да видим за каква истина или поука става въпрос.

Какво всъщност се случва с Вулкан? Дошъл е да прекъсне игрите (незапочнати) на Венера и Марс. Обаче вместо да слуша кучето, той отива да търси между бедрата на жена си доказателството за предполагаемото си нещастие, но според отражението в огледалото онова, което вижда там, го кара да забрави за всичко останало. Той е омагьосан от интимните части на съпругата си и изпада, ти го каза, във възбуда като сатир пред нимфа. Ведиген пък го сравнява с Тарквиний, готов да изнасили Лукреция. Сравнението очевидно е парадоксално – все пак Вулкан и Венера са женени и изневерилата е тя. Но всъщност е уместно наблюдение, тъй като сексуалният порив, обхванал Вулкан, е много ясен в подготвителната скица, съхранявана в Берлин: тук Марс, Купидон и кучето ги няма и Венера сякаш иска да се отскубне, а Вулкан досущ прилича на насилник, който ще премине към действие. В картината контекстът на тази типична поза отслабва явното насилие в нея. Вулкан (на преден план) е само един старец, все още запазен (в огледалото). За мен това (изключително) разминаване между сцената и нейното отражение в огледалото е съществено за идеята на Тинторето относно картината, това, което бихме нарекли неговата invenzione: във въпросното разминаване е заложена комичната завръзка на картината и поуката, която можем да извлечем от малката комедия, замислена от Тинторето по Овидий.

Защото картината е комична. Извинявай, че го подчертавам, Джулия, но е необходимо, защото на теб тази идея и на ум не ти е минала – и толкоз по-зле, ако съм малко досаден! Марс е смешен, скрит под масата като любовник в гардероба. Вулкан е смешен, като се хваща за пореден път, заслепен от цепката на Венера. Смешно е и псето, лаещо бясно, но напразно. Дори спящият Купидон е комичен – изтощен от собствените си усилия, той сам се е победил (това вече не е Omnia vincit Amor, а Amorem vincit Amor). Стъклената ваза върху перваза на прозореца е по-деликатна, тъй като несъмнено е по-непочтителна: предизвиква усмивка, тъй като неустоимо напомня за девствената ваза на Мария, „не познала никога мъж“. И дори конструкцията на перспективата би могла да има скрита комична роля – тя драматизира сцената, като насочва погледа към вратата, през която е влязъл Вулкан, но едновременно с това същият поглед е насочен в посоката, загатната от вдигнатия показалец на Марс, към една очевидно угаснала пещ. Пещта на Вулкан? Или на Венера? Вулкан ще трябва, след като по своя вина я е охладил, да се потруди, за да я разпали отново.

В крайна сметка само Венера не е смешна. Несъмнено се намира в неудобна ситуация – рискувала е унижение и осмиване. Но за пореден път и противно на Овидиевия разказ, тя ще се измъкне с минимални усилия, ако не на минимална цена: колко струва един сеанс с Венера? Какъв подарък ще ѝ направи задоволеният съпруг? Така или иначе този път Вулкан няма да я спипа и направи за смях пред всички богове. Ще бъде твърде зает, за да види или чуе как Марс се изнизва тихомълком от бронята си. Но ако тази история съдържа поука – естествено неприлична и мачистка, – то тя е следната: всички тези жени са един дол дренки – курви, съблазнителки, които мамят нас мъжете, възползват се от нашето заслепение, играят си с нас и с нашето желание, водят ни за носа (всъщност за члена) и ни докарват до положение или на недодялани младоци, принудени да се крият под масата, или на доволни рогоносци.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: