Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Четникът Никола Гушлев

д-р Иван Гаджев

Интересна, интригуваща и много сърдечна е изповедта в тази книга на политическия емигрант Никола Гушлев, записана на магнетофон от д-р Иван Гаджев на 5 октомври 1985 г. в Торонто, Канада.

С много болка Н. Гушлев разказва за противоречията в македонската революционна организация в резултат на борбата на д-р Иван Михайлов за овладяване на ръководството на ВМРО. За да запази живота си, посъветван лично от ген. Протогеров, той заминава за Торонто, където и почина на 90-годишна възраст.

Благодарение на д-р Иван Гаджев и на неговото семейство, през 1976 г. в техния дом в Детройт е основан Македоно-български научен институт „Св. Климент Охридски“.

С оглед да се прехвърли огромният архив от събрани от българската емиграция в Детройт книги, снимки, архивни материали в България, през периода 2000-2004 г. в Гоце Делчев беше построен Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Тодоров Гаджев“.

 

Наличност: Да

18,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

С Никола Гушлев се запознах официално през пролетта на 1985 г. в Торонто, Канада, чрез Христо Николов Низамов от Индианаполис, САЩ.

Още през 1984 г. Низамов ми препоръча да се срещна с Никола Гушлев, който няколко години е бил четник и телохранител на генерал Александър Протогеров в България. Аз влязох във връзка с него чрез писма, на които той отговаряше много сърдечно. Поради напредналата му възраст – над 80-годишен – за него бе трудно пътуването от Торонто до Детройт и затова реших да му отида на гости в Торонто заедно с моите магнетофони. Това стана в началото на май 1985 г.

Никола Гушлев се оказа доста сърдечен и вежлив човек, който се съгласи да го запиша на магнетофонна лента, описвайки своя живот. Няколко пъти по време на нашия дълъг разговор той не можеше да задържи сълзите си и плачеше, описвайки смъртта на майка си, станала пред очите му, и факта, че вечерта след нейното убийство от турските войници осиротялото семейство е вечеряло с баницата, направена от нея часове преди да я убият.

Описанията за живота на Никола Гушлев са дадени в настоящата книга. Той ми описваше противоречията, възникнали в македонската революционна организация като резултат от борбата, започната от Иван Михайлов против генерал Протогеров за овладяване ръководството на ВМРО. Лично Протогеров го е съветвал да замине за чужбина и да остане там, за да запази живота си от започналите братоубийства. Гушлев  го послушал и заминал за Канада, където остава до смъртта си. Скоро след заминаването му пада убит генерал Александър Протогеров, а също и телохранителят му – четникът Атанас Гоцев.

Никола Гушлев се черкуваше в черквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Торонто, Канада. Той избягваше от дейността на МПО (Македонска патриотическа организация в Северна Америка и Канада), но беше активен участник в черковния живот на българите в Торонто. Описвайки черковните новини, изпращаше статии за списание „Славяни“ в София. Много често описваше събитията във ВМРО през годините 1924–1934 и винеше Иван Михайлов за братоубийствата, довели до разпадането на революционната организация.

Никола Гушлев почина в Торонто на 90-годишна възраст. Месеци преди смъртта си ми подари множество снимки от четническия живот, както и значката на ВМРО, дадена му за заслуги в революционната борба, която му е била връчена лично от генерал Александър Протогеров. Тази значка е изложена с кратко описание в архива на ИИБЕСА (Институт по история на българската емиграция в Северна Америка) във филиала в Гоце Делчев.

Д-р Иван Гаджев

Откъс от книгата

Изповедта на Никола Гушлев

Магнетофонен запис, направен от д-р Иван Гаджев на 5 октомври 1985 г. в Торонто, Канада, в дома на Никола Гушлев

–Къде си роден, от какво семейство си, баща ти какъв е бил, майка ти каква е била, как са те възпитали? Почни от ранното детство.

– Аз съм роден 1902 г., месец януари, 31. Майка ми е била домакиня...

– Къде си роден?

– В село Косинец.

– Косинец?

– Косинец, на Палчев селото.

– Коя околия е това?

– Костурска.

– Каква беше майка ти?

– Българка, македонка беше.

– Тя къде беше родена?

– Беше родена в Косинец.

– Там си беше родена?

– Там, така мисля, че е родена в село Косинец.

– А баща ти?

– Баща ми също е от Косинец.

– И ти там си роден?

– Така е.

– С какво се занимаваха родителите ти?

– Баща ми се е занимавал с черковните работи като хазяин, който събира парите, раздава парите и т.н. ...

– Касиер?

– Като касиер, да. И същевременно гледа башибозука как се настанява по къщите. Значи той имаше грижата за тази работа. А по занаят е бил... самари правеше...

– Самарджия.

– Самарджия. Говореше албански, турски и македонски, значи български. И според показанията на Киселинчев, Лазо Киселинчев, нали си слушал за Киселинчевите, според показанията на Киселинчев и Владо Поляс, които са били като селски заедно, значи баща ми е правел много хубава халва и бил голям песнопоец. Особено Лазо Киселинчев говори за 3-та година, когато турците нападнаха село Смърдеш, и как когато турците отиваха, беха много настървени и застанаха на нашата планина, тамо Крест му викахме, срещу селото Крест заставаха тамо и никой не отива да види, освен баща ми. Той отиде да се срещне с тях. Кога отива с баща ми там и вижда турците настървени, люто настървени, понеже беха бити во Смърдеш преди това на април месец от четата на Сарафов и Чекаларов, тия турците ги опитват нещо за храна, те му казват, не искаме нищо. На другио ден отидоха в Смърдеш, го изгореха и убиха некои 70–80 души. Изгореха много гора, много големи загуби. Наново се връщат турците, па застават на Кресто, па кой ке оди тамо, па татко ми ще отиде. Като селски човек и Лазо пише така: вика така, че Динето беше изплашен, но неговото око не остана да не забележи голтарашите (турците) как си събличат скинати засмърдени кошули и се облекуват со коприна, открадната от Смърдеш, от селяните от Смърдеш. Тия работи аз ги четох, никой не ми е казвал, тия ги четам от спомените на Лазо Киселинчев. Случайно спомените попаднаха у мои ръце ту преди да отида на син у Лаврум, той се помина преди три години в това, в София. От тамо аз лично повече не знам. Само зная едно: в самото въстание баща ми го убиха.

 – През въстанието? …

 

pdfМожете да разгледате пълния откъс от книгата в pdf формат.

 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: