Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

ВАЖНО! Поради голямата натовареност на куриерските фирми не можем да гарантираме, че поръчки, направени след 16 декември 2018 г., ще бъдат доставени до Коледа. Извиняваме се за причиненото неудобство и ви пожелаваме светли празници!

Всички книги могат да бъдат поръчани чрез платформата, по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайта. 

 


 

Книгата не е обикновен подарък. Чрез нея подаряваш слово, подаряваш история, подаряваш чувство. Тя носи уют и доверие, носи магия. Книгата, която подаряваш, казва: „познавам те, слушам те, интересувам се от теб". А когато подариш някому своя любима книга, ти му доверяваш парченце от себе си...

Промоцията е валидна до 24.00 часа на 24 декември 2018 г. /понеделник/. Само при поръчка онлайн!

Четири вида любов

Теодора Димова

"През есента на 2012 г. ме поканиха да работя като колумнист към Портал kultura.bg. Съгласих се с някаква лекомислена радост. Защото ежеседмичното писане на публицистични текстове се оказа толкова отговорно и тежко, колкото и написването на всеки един от романите ми. Особено когато около себе си имам такова силно и благородно съперничество като текстовете на останалите колумнисти от Портала – проф. Калин Янакиев, Деян Енев, Тони Николов и Андрей Захариев. Понякога изпадам в паника, че денят на моята колонка наближава, а аз дори нямам идея каква да е тя. Понякога изпитвам благодарност, защото без тази ежеседмична и благотворна принуда никога не бих написала дори и един от тези текстове. Разделих ги тематично в четири раздела – като четири вида любов – за протестите ни, за вярата ни, за социалната и културна атмосфера, в която живеем." - Теодора Димова

 
Влезте в системата за да бъдете уведомени когато продукта бъде доставен на склад

Наличност: Не е налично

12,00 лв.

КОЛЕДНА ПРОМОЦИЯ!

БЕСТСЕЛЪРЪТ НА 2018! СЕГА С 30% ОТСТЪПКА!

Промоцията е валидна до 24.00 часа на 24 декември 2018 г. /понеделник/. Само при поръчка онлайн!

 

3 НЕЗАМЕНИМИ КНИГИ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕТЕТО! СЕГА С КОЛЕДНА ОТСТЪПКА ОТ 30%!

Промоцията е валидна до 24.00 часа на 24 декември 2018 г. /понеделник/. Само при поръчка онлайн!

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

"През есента на 2012 г. ме поканиха да работя като колумнист към Портал kultura.bg. Съгласих се с някаква лекомислена радост. Защото ежеседмичното писане на публицистични текстове се оказа толкова отговорно и тежко, колкото и написването на всеки един от романите ми. Особено когато около себе си имам такова силно и благородно съперничество като текстовете на останалите колумнисти от Портала – проф. Калин Янакиев, Деян Енев, Тони Николов и Андрей Захариев. Понякога изпадам в паника, че денят на моята колонка наближава, а аз дори нямам идея каква да е тя. Понякога изпитвам благодарност, защото без тази ежеседмична и благотворна принуда никога не бих написала дори и един от тези текстове. Разделих ги тематично в четири раздела – като четири вида любов – за протестите ни, за вярата ни, за социалната и културна атмосфера, в която живеем." - Теодора Димова

 

Биография и факти за автора

Теодора Димова

Теодора Димова е автор на 9 пиеси, сред които „Без кожа”, „Змийско мляко”, „Кучката”, „Любовници”, „Невинните” и други, играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години излязоха романите й „Емине”, „Майките”, „Адриана”, „Марма, Мариам”. През 2006 „Майките” спечели Голямата награда за източноевропейска литература във Виена. Има единайсет издания у нас и е публикувана на десет езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. „Адриана” е преведена във Франция, а миналата година излезе и на чешки език. Предстои преводът на чешки и на „Майките”.  През 2010 „Марма, Мариам” спечели националната награда за литература „Хр. Г. Данов”. Теодора Димова е колумнист към портал „Култура”. В края на 2013 излезе и последният й роман „Влакът за Емаус”.

Откъс от книгата

Откъс от книгата

Малката купувачка

В големите вериги магазини, особено в „Кауфланд“, всички ние отиваме, за да пазаруваме много, за да напазаруваме поне за няколко дни. Особено около празниците.

Видях ги на опашката пред мен – баща и пет-шест годишната му дъщеричка. Той беше взел няколко глави лук в прозрачно пликче, в него имаше още един хляб и една кофичка кисело мляко. Толкова.

Момиченцето разглеждаше шоколадите, бисквитите, джуджетата, дядоколедите около касата. Доближаваше до тях личицето си и някак изведнъж го отдръпваше. Понякога докосваше с пръстче някое от тях и пак така рязко, внезапно оттегляше ръка. Беше отдадена, абсолютно отдадена на тези лакомства, бисквити, шоколади, обвити в толкова примамливи опаковки.

Бащата имаше мрачно и навъсено изражение, каквото впрочем имаме повечето българи. Имаше излъчването на човек без бъдеще, без амбиции, без радост, без празници. Навярно е и много мълчалив, помислих си, навярно почти не разговаря с детето си, навярно му издава единствено нареждания – яж, спи, лягай, влез, излез, не вдигай шум, не разхвърляй играчките, събери ги, пази тишина. Навярно когато тя заспи, той застава до леглото є и унесено я наблюдава, представя си живота є, не иска нейния живот да прилича на неговия. Навярно единствено тогава я погалва по главицата, единствено тогава си позволява сълзите да изпълват очите му.

– Тате, искам да ми купиш този туикс! – внезапно каза момиченцето, той се наведе, прошепна є нещо съвсем тихо.

– Но нали обеща за Нова година! – настояваше тя за подаръка си, държеше го в ръка и гледаше баща си с удивените си, разширени очи.

Човекът се огледа наоколо, да не би някой да е чул дъщеря му, или се огледа наоколо, идеше му да потъне вдън земя, аз се обърнах почти с гръб към тях, за да е сигурно, че не съм следила разговора им, че не съм навлязла в съдбата им. Той приклекна до нея и започна отново да є говори, този път дълго, прекалено дълго.

Детето остави туикса на рафта при останалите, прилепи се до баща си, зарови главата си в ръката му.

Ето това беше най-тъжното от всичко – жестът, с който остави примамливото, недостъпно лакомство. Знаела е, че ще є бъде отказано, знаела е, че ще трябва да го върне, но детското е надделяло, поне да го подържи за малко в ръката си, а може да се случи и чудо, нали съвсем скоро е Коледа.

Така чакахме едни до други, чакахме да дойде реда ни. Опашката вървеше бавно, защото всеки буташе препълнена количка или най-малкото препълнена кошница с продукти. Един по един хората слагаха покупките върху лентата, после един по един също така ги прибираха в коледните си торби. Всички излизаха с най-малко два огромни плика от магазина.

В съзнанието на детето – два огромни плика с недостъп-ните лакомства. За него имаше това – хляб и кисело мляко. И няколко глави лук за готвене.

Онова, което в действителност обаче ме потресе, беше смирението на момиченцето. Никакво детско мрънкане, никакво настояване, никакво разплакване. Какво є каза баща є, когато приклекна до нея, когато започна да є говори дълго, прекалено дълго, както ми се стори, шепнешком. Обясни є, че не може да є купи обещания за Нова година туикс. Но как є го обясни, какви вълшебни думи є каза, че тя така кротко се облегна на ръката му и зачака с търпението на възрастен опашката? Какво пълно разбирателство трябва да е имало между двамата, какво доверие един в друг, какво упование в милостта на другия, за да може тя така смълчано да преглътне отнетия подарък за Нова година, а той така изчерпателно да є обясни защо є го отнема.

И ето чудото – упованието, милостта между тези две същества.

И колко странно стояха тези няколко глави лук на фона на препълнените колички, в които имаше неща за радостна трапеза, за подаръци, за украса, за веселие! А лукът, лукът беше възможно най-баналното и делничното, сякаш той най-ярко контрастираше с еуфорията около прииждащия празник.

Но в това беше и чудото – мълчаливото разбирателство, стаената нежност между бащата и неговото детенце. И още – излъчваха достойнство, което никога не би им позволило да приемат подарък от непознат. А ако го приемеха, наред с радостта щяха да изпитат и болка.

Помислих си – онова ястие, което той ще сготви с лука – ще бъде сигурно най-вкусното. Помислих си как ние ще седнем пред нашите отрупани и пищни трапези. Как тяхната ще бъде бедна, смълчана, но с по-дълбока и вглъбена радост. Защото отрупваме нашите трапези с ястия, но на тяхната сигурно сяда Сам Господ.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: