Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Червено и черно

Стендал

Характерните за Стендал фина ирония и психологическа дълбочина при обрисуването на взаимоотношенията между героите и историческите сведения, преплетени ведно по пленяващ начин, се долавят и в Червено и черно, макар да остават неоценени в епохата на Романтизма. В двете си части романът проследява живота и страстите на амбициозния Жюлиен Сорел – интелигентен млад мъж, който произлиза от бедно провансалско семейство и прави всичко по силите си да се издигне в обществото, комбинирайки усилена работа с талант и… интриги.

  • Корица: Твърда
  • Страници: 496
  • Тегло: 0.850 кг
  • Издадена: 2014 г
  • Издателство: Изток-Запад
  • Виж още от Стендал
 

Наличност: Да

24,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

СтендалСтендал (1783–1842) е творческият псевдоним на Анри Мари Бейл, роден в Гренобъл, Югоизточна Франция. Прекарал нещастно детство, оплаквайки починалата си майка и презирайки баща си, Анри Мари Бейл намира опора единствено в по-малката си сестра Полин.

Историческите събития във Франция в края на XVIII и началото на XIX век оказват огромно влияние върху творчеството на Стендал – пътуванията му по време на Първата френска империя до Германия, до Русия (при злополучното нахлуване на Наполеон в страната през 1812 г.), до Италия, където работи като консул в Триест и Чивитавекия. Именно там е издадена и една от най-популярните му творби – романът Пармският манастир. Автор е също на творбите Арманс и Люсиен Льовен, на пътеписите Рим, Неапол, Флоренция и Разходки из Рим, на памфлета Расин и Шекспир и монографията История на живописта в Италия.

През 1892 г. излизат посмъртно шеговитите му мемоари Спомени на еготиста и автобиографичната му книга Животът на Анри Брюлар, но Червено и черно остава безспорно най-известното произведение на Стендал, утвърдило се като световна класика. До смъртта си остава недооценен – признат е едва през XX век.

Откъс от книгата

ПЪРВА ЧАСТ

Глава 1

Градчето Вериер може да мине за едно от най-красивите във Франш-Конте. Белите му къщи с островърхи стрехи, покрити с червени керемиди, се нижат по склона на един хълм, дето китки от могъщи кестени бележат и най-малките извивки. На няколкостотин стъпки под укрепленията му, някога построени от испанците, а сега станали руини, тече Ду.

Висока планина, едно разклонение на Юра, засланя Вериер откъм север. Назъбените върхове на Вера се покриват със сняг още с първите октомврийски студове. От планината се спуща един поток, прекосява Вериер, преди да се влее в Ду, и движи голям брой дъскорезници: тази проста промишленост дава поминък на мнозинството от жителите, които са по-скоро селяни, отколкото граждани. Ала не с тези дъскорезници се е замогнало градчето. На фабриките за щампосани – или както ги наричат мюлузки – платове се дължи общото благосъстояние, което след падането на Наполеон е позволило да се възобновят фасадите на, кажи-речи, всички къщи във Вериер.

Едва влязъл в града, оглушава те грохотът на една боботеща и страхотна на вид машина. Повдигани от едно колело, което водата на потока върти, двадесет тежки чука падат с трясък, от който настилката на улицата се тресе. Всеки един от тези чукове произвежда всекидневно по не знам колко хиляди гвоздея. Млади, свежи и красиви девойки подлагат под ударите на огромните чукове късчета желязо, които тозчас се превръщат в гвоздеи. Тази работа, толкова груба наглед, е едно от онези неща, които най-много учудват пътешественика, проникнал за пръв път в планините, които отделят Франция от Швейцария. Ако, когато влиза във Вериер, пътешественикът запита чия е тази хубава фабрика за гвоздеи, която оглушава възлизащите по главната улица хора, ще му отговорят провлечено:

„Хе, че тя е на господин кмета!“

И ако пътешественикът се спре макар и за няколко минути на главната улица на Вериер, която се изкачва от брега на Ду чак до върха на хълма, можеш да се обзаложиш сто срещу едно, че той ще срещне един едър мъж с угрижено и важно лице.

Щом се появи той, всички бързо свалят шапки. Косите му са посивели, облеклото – сиво. Той е кавалер на няколко ордена, има високо чело, орлов нос и изобщо лицето му се отличава с донейде правилни черти: при пръв поглед човек намира дори, че то съчетава достойнството на селския кмет с оня вид приятност, която още може да се срещне у 48–50-годишни хора. Но скоро пътешественикът парижанин бива неприятно изненадан от израза на самодоволство и самомнителност, примесени с някаква ограниченост и липса на въображение. Той схваща най-сетне, че дарбата на тоя човек се изчерпва със способността му да заставя другите да му плащат точно това, което му дължат, а сам да плаща дълга си колкото се може по-късно.

Такъв е кметът на Вериер – господин Дьо Ренал. Пресякъл улицата с важна походка, той влиза в кметството и се изгубва от очите на пътешественика. Но ако пътешественикът продължи разходката си, ще съзре сто крачки по-нагоре една доста хубавичка къща и през решетчестата желязна ограда до нея – великолепни градини. Отвъд тях се вижда линията на кръгозора, очертана от хълмовете на Бургундия и създадена сякаш нарочно за наслада на очите. Тази гледка кара пътешественика да забрави отровената от дребните парични интереси атмосфера, в която започва да се задушава.

Той научава, че къщата е на господин Дьо Ренал. Вериерският кмет дължи на парите, спечелени от голямата фабрика за гвоздеи, това хубаво жилище от дялан камък, което се довършва в тоя момент. Неговият род, казват, бил испански, старинен и уж се бил преселил в тия места много преди да бъдат те завоювани от Луи XIV.

От 1815 г. той се срамува, че е индустриалец: 1815 г. го направи кмет на Вериер. Терасовидните стени, които крепят различните площи на тази великолепна градина, слизаща от тераса на тераса до река Ду, са също награда на господин Дьо Ренал за умението му в железарската търговия.

Съвсем не очаквайте да намерите във Франция онези живописни градини, които заобикалят промишлените градове на Германия: Лайпциг, Франкфурт, Нюрнберг и др. Във Франш-Конте колкото повече зидове градите, колкото с повече камъни, наредени едни върху други, отрупвате имота си, толкова повече право на уважение придобивате в очите на съседите си. Градините на господин Дьо Ренал, накръстосани със зидове, предизвикват такова възхищение и за това, че той е купил със злато някои и други малки парцели, на които те се простират. Ето например дъскорезницата, чието необикновено местоположение на брега на Ду ви е поразило при влизането ви във Вериер и на която сте видели името Сорел, написано с исполински букви върху една дъска над покрива, се намираше преди шест години на това място, върху което издигат сега стената на четвъртата тераса от градината на господин Дьо Ренал.

Въпреки гордостта си господин кметът трябваше да уговаря дълго стария Сорел, твърдоглав и упорит селянин; той трябваше да му брои немалко жълтици, за да го склони да премести дъскорезницата си другаде. Що се отнася до общинската вада, която караше триона, господин Дьо Ренал с влиянието, на което се радва в Париж, успя да издейства да я отбият. С това благоволение той се сдоби след изборите от 1828 г.

Той даде на Сорел два хектара – срещу половин на петстотин крачки по-долу до брега на Ду. И макар това място да беше много по-изгодно за търговията му с елови дъски, бай Сорел, както го наричат, откакто е станал богат, съумя да измъкне от нетърпението и собственическата страст, която бе обхванала съседа му, една сума от шест хиляди франка.

Наистина умните глави на градчето не одобряваха тази спогодба. Веднъж, преди четири години, един неделен ден, когато се връщаше от черква, облечен в кметското си одеяние, господин Дьо Ренал видя отдалеч как старият Сорел, заобиколен от тримата си синове, го гледа и му се подсмива. Тази усмивка хвърли съдбоносна светлина в душата на господин кмета, оттогава той мисли, че е могъл да направи размяната на по-евтина цена.

За да заслужиш общественото уважение във Вериер, твърде важно е, когато зидаш много стени, да не приемеш някакъв план, донесен от италианските зидари, които напролет преминават клисурите на Юра на път за Париж. Подобно нововъведение би спечелило на неблагоразумния строител навеки славата на луда глава и той би бил завинаги загубен в очите на благоразумните и умерени хора, от които зависи уважението във Франш-Конте.

Право да си кажем, тези умници упражняват най-досаден деспотизъм; и поради тази гнусна дума животът в малките градове е непоносим за всеки, който е живял в голямата република, наречена Париж. Тиранията на мнението – и какво мнение само! – е също тъй глупава в малките френски градчета, както и в Съединените американски щати.

 

pdfМожете да разгледате пълния откъс от книгата в pdf формат.

 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: