Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Черната книга на българската корупция

Николай Янев

Най-голямото поражение корупцията нанася не в сферата на финансите (щетите за хазната са поправими); далеч по-тежки последствия имат играта с доверието, злоупотребата с наивността на хората. И още нещо важно: в нейната сянка винаги стои войната. Патронената афера е извършена в очакване на Балканската война, заемът на „Дисконто“ и житото на Де Клозие са пролог към Голямата война. „Тексим“ се ражда от Алжирската война; на фронтовете на Студената война работят ограбените фирми на разузнаването; печалбите на ембаргото стават възможни в битката за иракския петрол и наследството на Югославия.

Разбулването на илюзиите, с които се облича тази цинична действителност, е следствие много повече на разкази на очевидците, отколкото на работата на съда. И това е достатъчно основание да припомним и подредим техните свидетелства в този сборник случаи.

 

Наличност: Да

12,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Черната книга разкрива случаи на корупция, които ни показват едно парадоксално явление: наричат я българска, но се случва в сделки с големи европейски фабрики.

В началото на ХХ век те продават машини и оръжие: като „гнилите вагони“ за железниците и патроните за армията, купени в нагласени търгове от генералите с прякори „Шарл“ и „Жан“. Посредникът на Антантата Де Клозие привидно спекулира с жито, а в действителност търгува с подкрепата на политиците, които лобират за неговите сделки.

Преследвана от строги правила, корупцията избуява тъкмо там, където забраната е най-силна (двата ембаргови режима срещу бивша Югославия и Ирак). А когато държавата иска да засили някой обявен за важен сектор, в тази комфортна ниша се настанява корупцията, която го отслабва (фирмите на разузнаването „Тексим“ и ИНКО завършват безславно въпреки огромния ресурс и привилегиите, с които разполагат).

Най-голямото поражение корупцията нанася не в сферата на финансите (щетите за хазната са поправими); далеч по-тежки последствия имат играта с доверието, злоупотребата с наивността на хората. И още нещо важно: в нейната сянка винаги стои войната. Патронената афера е извършена в очакване на Балканската война, заемът на „Дисконто“ и житото на Де Клозие са пролог към Голямата война. „Тексим“ се ражда от Алжирската война; на фронтовете на Студената война работят ограбените фирми на разузнаването; печалбите на ембаргото стават възможни в битката за иракския петрол и наследството на Югославия.

Разбулването на илюзиите, с които се облича тази цинична действителност, е следствие много повече на разкази на очевидците, отколкото на работата на съда. И това е достатъчно основание да припомним и подредим техните свидетелства в този сборник случаи.

Откъс от книгата

ИЗКУСИТЕЛНАТА:

Уводни думи

Корупцията е примамлива за чиновника и предприемача и - доста неочаквано - за изследователя. Наред с другите умения тя притежава способността да подвежда вниманието в измамни посоки. Като прикрива съдържанието си в дебрите на формалния разговор, изкусителката отприщва поток специализирана литература, която се опитва да обясни какво е корупцията, да я анализира, класифицира и подреди, да я сведе до прости уравнения: the abuse of public powers for private gain (WORLD BANK, 1997). Реката на дискусията се вихри около различни оси.

Най-естествен е образът на Злото, почти метафизично. Това е „коварна зараза, която има широк кръг от разрушителни ефекти върху обществата. Тя подкопава устоите на демокрацията и правото на закона, води към нарушения на човешките права, извращава пазарите, съсипва качеството на живот и позволява на организираната престъпност, тероризма и други заплахи пред човешката сигурност да процъфтяват“ (ANNAN, 2004, p. III). Тръгнали в такава посока, ще стигнем право в Дантевия „Ад“, където твърде горещо място е отредено на ония, които продажно са раздавали правосъдие и са търгували с благоволението на князете, при които са служили, търгували са още с милости и служби или са се провинили с обществени кражби (АЛИГИЕРИ, 1968).

Пътят от Данте до прокуратурата е кратък, когато говорим за Престъплението на корупцията. Българските юристи излагат своята версия още в Наказателния закон от 1896 г.:

Който даде, обещае или предложи даръ или друга облага чиновнику, за да го склони да извърши или да пропустне нещо противъ своите служебни длъжности, наказва се за подкупъ: съ тъмниченъ затворъ. Съ същото наказание се наказва и онзи, който даде чиновнику даръ или друга облага, за дето е извършилъ или пропустналъ нещо противъ своите служебни обязаности. (НАКАЗАТЕЛЕН ЗАКОН, 1896, чл. 146)

Далеч от наказващата реч стоят икономистите и антрополозите. Първите, по-близо до света на сделката, разсъждават за вродената особеност на пазара: „Финансовите афери са неизбежната пяна на икономическия живот, отделителната система, без която той не функционира. Корупцията не е девиация, а естествен фон“ (АВРАМОВ 2007, с. 50). Антрополозите се вълнуват „не толкова от реалността на нейното съществуване, колкото от факта на разпространената вяра в съществуването й и сложните наративи, които я разкриват...“ (HALLER AND SHORE 2005, p. 6). За тях „корупцията е форма на обмен, многозначно и многостранно взаимоотношение, част от начина, по който индивидите се свързват с държавата"1 (HALLER AND SHORE, 2005, p. 7).

Изостреното любопитство, дългото взиране, постоянните клишета, които съпътстват разговора около корупцията, раждат подозрението, че това е поредната й хватка. Тя процъфтява в сделките между предприемачи и политици, но и в безкрайното говорене, което я привижда навсякъде, без да я уличава никъде. Вниманието бяга от конкретния случай, от тривиалната сделка и рушвета, от баналните хитрости на Алековите типажи и се плъзга по защитната повърхност на „етнографската енигма" (HALLER AND SHORE, 2005, p. 6).

Заплашени от подобно сериозно подозрение още в самото начало, сме принудени да потърсим аварийния изход на един различен поглед. Да опитаме бягство от капана на изкусителката. Да надникнем право през ключалката на спалнята й, приемайки риска на нездравата клюка и скандала. Да обърнем текста към случаите, към сделките, комбинаторите и продажниците, да пишем за зърното, оръжието и източените фирми, да се заемем с „Черната книга на българската корупция" - един сборник със случаи.

В тази задача сме улеснени от трайния интерес към корупцията в България, който още от създаването на държавата е регистрирал внимателно значимите афери. Наред с фундаментални трудове като „Комуналният капитализъм" (АВРАМОВ, 2007) и документалните проучвания на Христо Христов (Христов, 2009 и др.) ежедневна хроника на събитията е водила и журналистиката. Понякога кратки текстове носят любопитни детайли. Имената на техните автори ще бъдат обстойно цитирани като скромен опит за оценка на приноса им. В този тон коментарите за работата на българската преса получават важно допълнение - в крайна сметка непроницаемото покривало на аферата е пробито тъкмо от журналистите, не от институциите и пак на журналистите дължим скромната публична информация по сделки, които по своята природа са направени, за да останат скрити.

Изчерпателният каталог на аферите в разстояние на повече от век изглежда невъзможен поради обема на информацията. Можем обаче да потърсим характерните сделки, шумните скандали на своето време - да заложим на представителност вместо на изчерпателност. Ще опитаме да уловим любимите предмети на корупцията, пазарите, където се навърта често. Кредити, железници, петрол, оръжие и зърно са си резервирали места, но край тях ще открием и нетрадиционни теми като културното наследство или мащабните сделки, свързани с държавните предприятия в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век.

Освен представителност по отношение на предмета уместно изглежда търсенето на представителност и по отношение на епохите. Различни политически системи, откъснати през десетилетия, приютяват афери, чиято идентичност е поразителна до ирония. Годините на монархията сякаш са най-благодатни за наблюдение. Главните действащи лица проявяват достатъчно наивност в прикриването на следите, опозиционната преса е нащрек, изминалото време е свалило ограниченията на тайната, а процесите са подробно документирани и публикувани в специални сборници. Корупцията в социалистическа България е прелюбопитна с парадокса на аферата в плановото стопанство, което по силата на идеологията пренебрегва поръчките и търговете, не ги регламентира ясно, но ги практикува усилено в отношенията с капиталистическия свят. Естествено идват паралелите със Съветския съюз. Самодостатъчен в своите размери и ресурси - по рецептата на

Илф и Петров - той произвежда нелегалните си милионери в недрата на огромни предприятия, феодални републики и всесилна администрация. Показателен случай: през 60-те години Борис Ройфман и Шая Шакерман организират нелегално производство в една от московските текстилни фабрики - достатъчно за да им конфискуват 100 килограма злато и 256 карата брилянти. За разлика от голямата братска страна българската стопанска върхушка намира по-удобна среда за комбинации в гранични зони - териториално, когато работи в чужбина и с чужбина, и хронологически - когато идва времето за трансформация на системата и капитала.

Големите стопанските афери на комунизма обичат граничните зони. В годините на прехода тяхната инерция изстрелва кастата на овластените към върховете на пазарното стопанство. Корупцията осигурява приемственост между системите. Финалът, разбира се, остава отворен. Черната книга ще продължава да се пише и след приключването на настоящия текст. Ако не друго, тя може да даде лекарство срещу големите илюзии. И утешение за времето, в което сме попаднали - то не е много по-различно от отминалото, но има шанса в много отношения да бъде по-добро.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: