Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Чарлс Стрийт 44

Даниел Стийл

Дом, който не ви се иска да напуснете...

Вълшебни промени настъпват в блестящия нов роман на Даниел Стийл: непознати стават съквартиранти, после - приятели, след това - семейство в къща от началото на века в Уест Вилидж, Манхатън.

В хода на една необичайна и незабравима година домът на Чарлс Стрийт 44 се изпълва със смях, тревоги, но и надежда. Под перото на майсторката на повествованието Даниел Стийл къщата се превръща в място, което не ви се иска да напуснете...

  • Корица: Мека
  • Страници: 304
  • Тегло: 0.320 кг
  • Издадена: 2013 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Даниел Стийл
 

Наличност: Да

13,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Даниел СтийлДаниел Стийл е авторка на множество бестселъри. Общият тираж на нейните романи е 125 милиона. Продала е над 550 милиона книги. Романите й са били в списъка с бестселъри на Ню Йорк Таймс 390 седмици. 23 нейни произведения са екранизирани.

Даниел Стийл е родена на 14 август 1947 г. в Ню Йорк, САЩ, в семейство на предприемач и дъщеря на португалски дипломат. Детството на Даниел преминава във Франция с родителите й. Често е била на разкошни балове и коктейли, което й позволява да опознае света на богатите и знаменитите.

Родителите й се развеждат, когато тя е само на 7 години. След това с баща си се връща в Ню Йорк, а майка й остава в Европа. Джон Шулейн се заема с възпитанието на момиченцето. Още като дете тя започва да пише разкази, по-късно и стихове. Средно образование бъдещата писателка получава във Франция, а през 1963 г. учи в школа по дизайн. През 1967 г. завършва Ню Йоркския университет.

През 1965 г., едва 18 годишна, Даниел Стийл се омъжва за банкера Клод Ерик Лазард. Продължавайки обучението си в университета, Даниел пише първия си роман. След раждането на първата й дъщеря, Стийл работи в рекламна агенция. Клиентите са много доволни от нейните проекти, някои даже я съветват сериозно да се заеме с писателска дейност.

Отношенията със съпруга приключват 9 години след сватбата. Преди развода излиза от печат първата й книга, с която дава заявка за бъдеща блестяща писателка. Основните елементи на романа са семейни ценности, минали събития и трагична съдба на героите.

Стийл отново се омъжва. Този път избранникът й е Дани Зугелдер. Бракът им бързо се разпада. Следващият й съпруг е бившият наркоман Уйлям Тот. Скоро се ражда синът й Николас.  Даниел се развежда и получава детето. Опитът й става основа на следващия роман - "Спомен". В него тя описва страха и болката на жена, която се опитва да помогне на мъжа си - наркоман.

Писателката гледа с оптимизъм към бъдещето и се омъжва за четвърти път през 1981 г. за писателя Джон Трейна. Той осиновява сина й Ник и му дава фамилното си име. Тя от своя страна осиновява двете му деца от първия брат. Раждат им се още пет деца: Саманта, Виктория, Ванеса, Макс и Зара.

Даниел Стийл смята за много важно да прекарва повече време с децата. Тя пише през нощта, и спи само по 4 часа. Всяка година тя издава 3-4 книги. Но както признава самата писателка, понякога работата над роман може да продължи и три години.

През 1993 година Стийл съди съпруга си - писател, който в своя книга разкрива, че не е биологичен баща на Ник. Съдията обаче преценява, че тъй като Даниел Стийл е публична личност, случаят не може да попадне под действието на закона за тайната на осиновяването. Така злополучната книга е публикувана.

Децата на писателката дотогава не знаят, че брат им Ник е осиновен от Джон. Скандалът става причина за края на този брак. Използвайки печалния си опит, тя пише книгата "Зла умисъл", в който  щастливият брак на героинята се руши, защото таблоидите узнават истината за миналото й, което тя е криела много години.

Синът й  Николас, който се оказва в центъра на скандала, се самоубива през 1997 г. По-рано се разбира, че той е болен от биполярно афективно разтройство. В памет за него Даниел Стийл пише книга за любимия си син "Неговата ярка светлина". Тя основава фондация на името на Ник Трейна, която помага на хора с психични проблеми.

Стийл се омъжва за пети път. Този път избранникът е финансистът  от Силиконовата долина Том Перкинс. Бракът им продължава по-малко от 2 години и приключва през 1999. На него е посветен романът "Клон и аз", по признание на писателката.

През 2003 г. романистката открива художествена галерия в Сан Франциско. През 2006 г. дава началото на парфюм "Даниела". Това е аромат, създаден специално за читателките на г-жа Стийл и се продава само в няколко магазини.

Днес писателката живее в Сан Франциско, но обича да пътува до Франция. Впрочем, действието на повечето й романи се развива именно в Сан Франциско.

Част от романите й, с които е популярна у нас са Смелостта да обичаш, Без драскотина, Белезите на времето, Втори шанс, Заедно завинаги, Игра на власт, Идеален живот, Невинни лъжи, От пръв поглед, Победители, Предателство, Приятели завинаги, Развод, Светлините на Юга, Сестри, Съпруга на конци, Ударите на сърцето, Хотел „Вандом”, Целувката, Чарлс Стрийт 44, Честит рожден ден, Пегас, Кънтри и др.

 

Откъс от книгата

1.

 

Франческа Теър седя на бюрото, докато цифрите започнаха да се размазват пред очите й. През последните два месеца ги бе проверявала поне хиляда пъти, а прекара и целия уикенд в опити да ги намали. Сборът неизменно излизаше един и същ. Сега, в три през нощта, за пореден път несъзнателно прокара пръсти през дългата си чуплива руса коса и я разроши. Правеше всичко възможно да спаси бизнеса и къщата си, но до момента не бе намерила разрешение. Стомахът й се свиваше при мисълта, че ще загуби и двете.

Заедно с Тод започнаха бизнеса преди четири години. Отвориха галерия в Уест Вилидж в Ню Йорк, в която показваха творби на изгряващи художници на изключително разумни цени. Франческа имаше голям опит в света на изкуството, докато Тод не разполагаше с никакъв. Преди това бе ръководила други две галерии – едната веднага след като завърши, а другата – в „Трибека“, ала общата им галерия всъщност бе сбъднатата й мечта. Баща й беше известен художник, който особено нашумя през последните години. Франческа бе завършила изобразително изкуство и така разработи последната галерия, че тя получи отлични отзиви. Като запален колекционер на съвременно изкуство Тод мислеше, че ще е забавно да й помага за галерията. По онова време той се отегчаваше от юридическата си кариера на Уолстрийт. Беше спестил доста пари и реши да опита друго поприще. Разработи бизнес план и от три години очакваше печалба. Не бе взел обаче предвид страстта на Франческа към не толкова скъпи творби от напълно неизвестни автори, на които помагаше при всяка възможност, а още по-малко бе отчел факта, че нейната основна цел бе да излага творбите им, а не да натрупа пари от това. Жаждата й за финансов успех бе несравнимо по-ограничена от неговата. Като галерист тя искаше по-скоро да е покровител на изкуството, докато Тод очакваше да изкара пари от него. Мислеше, че ще е вълнуваща и приятна промяна в кариерата му, след като години наред се грижеше за данъците и таксите на важна адвокатска кантора. Но един ден обяви колко му е омръзнало да слуша сърцераздирателните вопли на художниците, да наблюдава как бизнесът не носи почти никакви приходи и да се чувства беден. Тод вече не намираше начинанието за забавно. Беше на четирийсет и пак искаше да прави големи пари. Когато й го съобщи вече бе кандидатствал за работа във фирма на Уолстрийт. Обещали му партньорско място до година. Що се отнасяло до продаването на изкуство – той бил приключил с тази дейност.

Тя не искаше да се откаже и се стремеше на всяка цена да превърне галерията в успех. И за разлика от Тод, нямаше нищо против да е без пари. Но през последната година взаимоотношенията им започнаха да се объркват. В резултат бизнесът стана още по-непривлекателен за него. Спореха за всичко: какво да правят, с кого да се виждат, какво да е бъдещето на галерията. Тя откриваше художниците, работеше с тях и уреждаше изложбите. Тод се занимаваше с финансовата страна и плащаше сметките.

Най-лошото бе, че приключваше и петгодишната им връзка. Когато се срещнаха, Франческа беше на трийсет, а Тод – на трийсет и пет.

Трудно й бе да повярва, че връзка, която й изглеждаше толкова стабилна, може да се разпадне напълно за година. Никога не бяха обсъждали въпроса за брак, а сега спореха и за това. Вече четирийсетгодишен Тод най-неочаквано реши, че иска традиционен живот. Женитбата му се струваше привлекателна и вече искаше деца. На трийсет и пет тя продължаваше да застъпва възгледите си отпреди пет години. Обсъждаха възможността да имат деца един ден, но първо искаше да превърне галерията в успешно начинание. Беше напълно откровена с него относно брака, когато се срещнаха. Манията на майка й да се омъжва и да се развежда – вече пети път – я отегчаваше. Цял живот се опитваше да не допусне същата грешка, нямаше желание да й подражава.

Родителите на Франческа се разведоха, когато беше на шест. Години наред наблюдава как изключително привлекателният й, чаровен и безотговорен баща влиза от връзка във връзка – обикновено със съвсем млади момичета, за не повече от шест месеца. Това, в съчетание с манията на майка й да се омъжва, превърнаха обвързването й с когото и да било във фобия. Докато не срещна Тод. Разводът на неговите родители, когато е бил на четиринайсет, го правеха също предпазлив по отношение на брака. Това бе общото помежду им, но постепенно той започна да вижда смисъл в женитбата. Обясни й, че му е омръзнал бохемският живот; не му се виждало толкова нормално хората да живеят заедно и да имат деца, без да се венчаят. Щом Тод духна свещите на тортата по случай четирийсетия си рожден ден, сякаш някакво лостче се премести и без никакво предупреждение той се превърна в традиционалист. Франческа предпочиташе нещата да са такива, каквито бяха преди това.

През последните месеци изведнъж се оказа, че всичките му приятели живеели в по-спокойни квартали в горната част на Манхатън. Оплакваше се от Уест Вилидж, а на нея мястото й харесваше. Той намираше хората и квартала за странни. Освен това след като бяха купили галерията, те се влюбиха в къща, която се нуждаеше от сериозен ремонт. Откриха я в снежен декемврийски ден. Бяха запленени от нея и я купиха на изгодна цена заради състоянието й. Заедно я възстановиха, като сами свършиха по-голяма част от работата. Ако не работеха в галерията, майсторяха нещо по нея и след година всичко заблестя. Купиха мебели от разпродажби и постепенно превърнаха къщата в обичан дом. Сега Тод твърдеше, че е прекарал последните четири години легнал под мивката, за да оправя теч или да завива гайки. Искаше модерен апартамент в съвременна сграда, където друг да се занимава с ремонтите.

Независимо от провала на връзката им Франческа отчаяно се бореше да запази бизнеса и къщата, а не виждаше как ще успее. Достатъчно лошо бе, че губи Тод, и без да се прощава с галерията и дома си.

И двамата направиха всичко възможно да съхранят връзката си, ала безуспешно. Посещаваха брачни консултанти, ходеха на индивидуални терапии, разделиха се за два месеца, разговаряха и обсъждаха, докато не останеха без дъх и не постигнеха компромис. Но не се получи: той настояваше или да затворят, или да продадат галерията, от което й се късаше сърцето; искаше да се ожени и да има деца, а тя – не, или поне не засега, а може би и никога. От мисълта за брак изтръпваше дори когато ставаше въпрос за мъж, когото обича. Намираше новите му приятели за крайно отегчителни. Той пък смяташе старите им приятели за ограничени и банални. Били му омръзнали вегетарианците, вечно гладните художници и онова, което смяташе за левичарски убеждения. Тя нямаше представа как за толкова кратко се бяха отчуждили един от друг, но беше факт.

Миналото лято прекараха поотделно: всеки си състави своя програма. Не отидоха да плават около бреговете на Мейн както обикновено. Тя прекара три седмици в колония с художници, а той замина за Европа, пътува с приятели и през уикендите отскачаше до Хамптън. До септември, година след като започнаха разправиите, и двамата си дадоха сметка, че е безнадеждно, и се съгласиха да се откажат. Не постигнаха обаче единодушие какво да правят с галерията и къщата. Всичките си средства и заеми тя беше вложила в нейната половина на къщата и сега, ако искаше да я задържи, трябваше да му изплати другата половина или да приеме да я продаде. В бизнеса бяха вложили по-малко и онова, което той искаше, беше справедливо. Проблемът беше, че тя просто нямаше пари. Тод й беше дал време да помисли. Но и сега, през ноември, все още не беше намерила решение. Тод я изчакваше да прояви разум и най-накрая да се предаде.

Той искаше до края на годината да продадат къщата или да си получи своя дял, а също и да се освободи от бизнеса. През уикендите, когато имаше време, продължаваше да й помага, но не го правеше сърцато, а и изпитваха напрежение да живеят под един покрив, след като връзката им приключи. От месеци не се любеха, а и при всяка възможност той прекарваше уикендите с приятели. Беше тъжно и за двамата.

Франческа усещаше горчив вкус и й беше страшно неприятно. Достатъчно лошо бе, че връзката им се разпадна – пет години са дълго време – и сега се озова в изходна позиция. Струваше й се, че няма да понесе да затвори галерията или да я продаде и да загуби къщата. Ала докато се взираше в цифрите, облечена в стари джинси и пуловер, не й хрумваше никакво разрешение. Независимо колко събираше, вадеше и умножаваше, тя не разполагаше с парите да откупи неговия дял. Сълзи се затъркаляха по страните й.

Знаеше точно какво ще каже майка й. Тя остро бе възразила на решението на Франческа да се захване с бизнес и да купи къща с мъж, когото обича, но за когото не възнамерява да се омъжи. Според нея това бе най-лошата комбинация за влагане на пари.

– Какво ще стане, когато се разделите? – питаше майка й, приемайки го за неизбежно, защото всичките й връзки бяха приключвали с развод. – Какво ще правиш без никаква издръжка и никакво споразумение?

Според майка й всички връзки трябва да започват с предбрачно споразумение и да завършват с издръжка от мъжа.

– Ще измислим нещо, както ти при разводите си, мамо – отвърна й Франческа, раздразнена от предложението й, както обикновено се дразнеше от повечето приказки на майка си. – С добри адвокати и любовта, за която се надявам да си спомним в такъв момент, ако настъпи, мисля, че ще запазим добро възпитание и уважение.

Майка й успяваше да докара всичките си разводи до взаимно съгласие и продължаваше да поддържа приятелски отношения с всичките си бивши половинки, които все още държаха на нея.

Талия Хамиш Андерс Теър Джонсън ди Сан Джовани беше красива, разглезена, себевторачена, ненаситна, елегантна и малко луда по стандартите на повечето хора. Франческа я наричаше „цветиста“, когато решаваше да се изкаже ласкаво, но истината бе, че цял живот за нея майка й представляваше едно агонизиращо унижение. Омъжи се за трима американци и двама европейци. И двамата европейски съпрузи – единият англичанин, другият италианец – имаха благороднически титли. Разведе се четири пъти, а последния път овдовя. Съпрузите й бяха: доста преуспял писател, художник (бащата на Франческа), потомък на известна английска банкерска фамилия, богаташ от Тексас, оставил й голяма издръжка и два мола, което пък й позволи да се омъжи за беден, но изключително чаровен италиански граф, загинал с ферарито си осем месеца след сватбата при ужасна катастрофа в Рим.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: