Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Цената на неравенството

Джоузеф Стиглиц

Неравенството не е нещо неизбежно. Но през последните години свръхбогатите успяха да наложат своите интереси и тяхното състояние достигна мащаби, които е трудно да си представим. Неимоверният ръст на тяхното богатство обаче се получи за сметка на потискането на истинския динамичен капитализъм. Свръхбогатите направиха Америка страната с най-ярко изразеното неравенство от всички напреднали индустриални страни, изопачиха политическия дебат и създадоха едно разделено общество. В „Цената на неравенството“ Джоузеф Стиглиц, един от най-знаменитите икономисти, разкрива влиянието на неравенството върху демокрацията и правната система на САЩ, като изследва как паричната и фискалната политика, както и глобализацията, водят до драстичен ръст на неравенството.

 

Наличност: Да

33,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

"Джоузеф Стиглиц е безумно добър икономист."
Пол Кругман

Неравенството не е нещо неизбежно. Но през последните години свръхбогатите успяха да наложат своите интереси и тяхното състояние достигна мащаби, които е трудно да си представим. Неимоверният ръст на тяхното богатство обаче се получи за сметка на потискането на истинския динамичен капитализъм. Свръхбогатите направиха Америка страната с най-ярко изразеното неравенство от всички напреднали индустриални страни, изопачиха политическия дебат и създадоха едно разделено общество. В „Цената на неравенството“ Джоузеф Стиглиц, един от най-знаменитите икономисти, разкрива влиянието на неравенството върху демокрацията и правната система на САЩ, като изследва как паричната и фискалната политика, както и глобализацията, водят до драстичен ръст на неравенството.

Носителят на Нобелова награда по икономика Джоузеф Стиглиц е автор на редица книги, посветени на глобализацията, свободните пазари и глобалната финансова криза. Стиглиц е бил председател на Съвета на икономическите съветници при президента Бил Клинтън и главен икономист на Световната банка. В момента преподава в Колумбийския университет.

Откъс от книгата

Предговор

Има моменти в историята, когато хората навсякъде по света сякаш се будят, за да кажат, че нещо не е наред и че искат промяна. Това се е случило в размирните 1848 и 1968 г. Всяка една от тези разтърсващи години бележи началото на нова ера. 2011 г. може да се окаже друг такъв момент.

Младежките бунтове, които започнаха в Тунис – малка страна на крайбрежието на Северна Африка, – се пренесоха в съседен Египет, после и в други страни от Близкия изток. При едни от тях като че ли искрата на протеста бе поне временно потушена. При други обаче малките протести задвижиха радикални обществени промени, сваляйки установили се отдавна диктатори като Хосни Мубарак в Египет и Муамар Кадафи в Либия. Скоро след това народите на Испания и Гърция, на Великобритания и САЩ, както и на други страни по света, излязоха на улиците по свои собствени подбуди.

През 2011 г. аз с удоволствие приемах покани от Египет, Испания и Тунис и се срещах с протестиращите в мадридския парк „Буен Ретиро“, в парка „Зукоти“ в Ню Йорк и в Кайро, където разговарях с млади мъже и жени, които са били на площада „Тахрир“. Докато разговаряхме, ми беше ясно, че макар специфичните причини за недоволството да варират от страна до страна, и по-конкретно, че политическото недоволство в Близкия изток е много по-различно от това на Запад, имаше и някои общи моменти. Общо беше разбирането, че в много отношения икономическата и политическата система са се провалили и че и двете са фундаментално несправедливи.

Протестиращите бяха прави, че нещо не е наред. Разривът между това, което се очаква от икономическата и политическата ни система – което ни беше казано, че те са правили, – и онова, което в действителност правят, вече бе прекалено голям, за да бъде пренебрегнат. Правителствата по света не решаваха ключовите икономически проблеми – вкл. продължаващата безработица – и тъй като общовалидните ценности на справедливостта бяха жертвани поради алчността на малцина и въпреки реториката, че е обратното, чувството за несправедливост се превърна в чувство за предателство.

Това, че младите хора въстанаха срещу диктатурите в Тунис и Египет, беше разбираемо. Те бяха уморени от старите, склерозирали лидери, които защитаваха своите интереси за сметка на останалата част от обществото. Те нямаха възможност да поискат промяна чрез демократичните процеси. Но електоралната политика в западните демокрации също претърпя провал. Американският президент Барак Обама обеща „промяна, в която може да се вярва“, но впоследствие провеждаше икономическа политика, която на много американци изглеждаше същата като тази на предшествениците му.

В САЩ и в другите страни имаше признаци на надежда при протестите на младите хора, към които се присъединяваха техните родители, баби и дядовци, учители. Те не бяха революционери или анархисти. Те не се опитваха да съборят системата. Те все още вярваха, че електоралният процес би могъл да сработи, стига правителствата да си спомнят, че са отговорни за своите действия пред хората. Протестиращите излязоха на улицата, за да принудят системата да се промени.

Името, което протестиращите млади хора в Испания избраха за своето движение, началото на което бе поставено на 15 май, беше „los indignados“ – възмутените или бесните. Те бяха вбесени, че толкова много хора страдат толкова много – като се вземе предвид например младежката безработица, която надвишаваше 40% от началото на кризата през 2008 г. – в резултат на нечии злоупотреби във финансовия сектор. В САЩ движението „Окупирай Уолстрийт“ поде същия рефрен. Несправедливостта на ситуацията, в която толкова много хора загубиха домовете и работата си, докато банкерите се радваха на големи бонуси, беше дразнеща.

Американските протести обаче бързо разшириха фокуса си отвъд Уолстрийт и се насочиха към неравенството в американското общество изобщо. Техен лозунг стана „99-те процента“. Протестиращите подеха този девиз като ехо от заглавието на една моя статия, написана за списание „Венити Феър“ – „На единия процент, за единия процент, от единия процент“, където описвах засилващото се неравенство в САЩ и политическата система, която дава непропорционален вот на тези на върха.

Три теми звучаха при протестите по света: пазарите не работят по начина, по който трябва, тъй като очевидно не са нито ефективни, нито стабилни; политическата система не коригира пазарните провали; политическата и икономическата система са принципно несправедливи. Освен че се фокусира върху свръхнеравенството, което днес е характерно за САЩ и за някои от напредналите индустриални страни, настоящата книга обяснява силната взаимовръзка между следните три теми: неравенството е причина за и следствие от провала на политическата система и допринася за нестабилността на нашата икономическа система, която от своя страна генерира още по-голямо неравенство – един порочен кръг, в който потъваме и от който можем да се измъкнем само чрез съгласуваната политика, която описвам по-долу.

Преди да насоча вниманието конкретно върху неравенството обаче, искам да пресъздам сцената, като опиша провалите в нашата икономическа система в по-общ план.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: