Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Бързаците. Бунтът на Уолстрийт

Майкъл Луис

ПАРИТЕ ГОВОРЯТ – НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ИМА КОЙ ДА ГИ ЧУЕ.

В тази книга Майкъл Луис проследява стъписването на група брокери и финансови анализатори от Уолстрийт, внезапно осъзнали, че стоковият пазар е нагласен в полза на определени сили от борсата.

Те решават да разнищят конспирацията (някои от тях рискуват седемцифрените си заплати) и да разследват, а впоследствие реформират и преструктурират пазара.

Налице е бунт на най-малко неморалните срещу присвояващите милиарди от спестяванията на хората по целия свят.

Тази книга ще ви е полезна както ако нямате идея какво се случва с нашите пари, така и ако си мислите, че знаете за какво става дума... 

  • Корица: Мека
  • Страници: 280
  • Тегло: 0.380 кг
  • Издадена: 04.06.2015 г
  • Издателство: Litus
  • Виж още от Майкъл Луис
 

Наличност: Да

15,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Майкъл Луис е известен на българските читатели с книгите „Бумеранг. Пътешествия из новия Трети свят: Европа“ и  „Играчите на Уолстрийт: покерът на лъжците“.

Способността му да разглежда предизвикващата главоболие сложна материя на финансовите пазари със закачлив и често възчерен хумор е общопризната.

„Бързаците“ е световен бестселър, включително защото в деня след излизането на книгата ФБР започва щателно разследване на високочестотната търговия.

Изказването на Луис „Пазарът е нагласен“ става причина за безброй дебати в сферата на финансовата сигурност до ден днешен.

На първи май 2014 г. Уолстрийт е глобен 4,5 милиона долара във връзка с обвинения, произлезли от предизвикани от книгата разследвания.     

Откъс от книгата

ПЪРВА ГЛАВА

СКРИТА НА ОТКРИТО

 

До лятото на 2009 г. линията вече бе заживяла свой живот - две хиляди мъже копаеха и изграждаха странния дом, който й бе необходим, за да оцелее. Двеста и пет бригади по осемдесет души всяка, плюс какви ли не съветници и инспектори, ставаха рано, за да обсъждат как да пробият дупка в девствената планина, тунел под коритото на някоя река или как да изкопа¬ят траншея покрай някой селски път, където нямаше банкет; и всичко това - без дори някога да е бил даден отговор на очевидния въпрос: Защо?

Линията беше черна пластмасова тръба, широка едва инч и половина, създадена за да подслони четиристотин стъклени нишки с дебелина на косъм, но тя вече имаше чувството, че е живо същество - подземно влечуго, със свои специфични нужди и желания. Тя имаше нужда дупката й под земята да е права - навярно най-категорично правата траншея, изкопана някога на земята. Линията трябваше да свърже центъра за данни в Саут Сайд, Чикаго,  с фондовата борса в северната част на Ню Джързи. Освен всичко останало, тя, изглежда, трябваше да бъде държана в тайна.

На работниците бе казано само онова, което трябваше да знаят. Те копаеха на малки групи, отдалечени една от друга, и имаха само локална представа откъде идва линията и накъде отива. Целенасочено не ги бяха известили за целта на прокарването й - така щяха да са сигурни, че няма да я разкрият пред други хора.

-       Хората през цялото време ни питаха „Тайна ли е? Правителствена работа?“ и аз отговарях само с „аха“ - разказа един работник.

Работниците може и да не знаеха за какво щеше да служи линията, но знаеха, че тя има врагове - всички бяха наясно, че трябва да са нащрек за евентуални заплахи. Ако например видеха някого да копае близо до линията, или забележеха, че някой задава много въпроси, те веднага докладваха в главния офис какво са видели. Иначе бяха предупредени да говорят колкото е възможно по-малко.

Ако хората ги попитаха какво правят, те трябваше да кажат: „Просто полагаме фиброоптичен кабел.“ С това обикновено разговорът приключваше, но и да не станеше така, нямаше значение. Строителните бригади бяха объркани като всички останали. Те бяха свикнали да прокопават тунели, които свързваха градове с други градове и хора с други хора. Тази линия не свързваше никого с никой друг. Доколкото схващаха, единствената й цел бе да е възможно най-права, дори ако това означаваше, че трябва да си пробиват път през планината, вместо очевидния начин да я заобиколят. Защо?

Чак до края повечето от работниците дори не зададоха този въпрос. Страната се тресеше от поредната депресия и те просто бяха щастливи, че имат работа. Дан Спайви разказа:

-        Никой не знаеше защо е. Хората започнаха да правят предположения.

Спайви бе най-близо до обяснението, което работниците имаха за линията или за трасето, което прокопаваха за нея. Той самият бе мълчалив, един от онези разсъдливи южняци, които имат повече мисли, отколкото желаят да споделят. Бе роден и отгледан в Джаксън, Мисисипи, и в редките случаи, когато говореше, звучеше така, сякаш никога не е напускал това място.

Току-що бе навършил 40, но все още бе строен като тийнейджър и с лице като на фермер от снимка на Уокър Евънс . След няколкото незадоволителни години, през които бе работил като брокер на акции в Джаксън, той бе напуснал с обяснението, че иска „да се занимава с нещо по-раздвижено“. Нещото се оказа наемане на място на Чикагската борса [Chicago Board Options Exchange] и сключването на сделки за собствена сметка.

Като всеки друг трейдър на борсата, той също забелязва, че може да се правят много пари от продажбата на фючърсни контракти в Чикаго срещу настоящите цени на индивидуалните акции, търгувани в Ню Йорк и Ню Джързи. Всеки ден има хиляди моменти, в които цените излизат извън контрол и тогава, например, би могъл да продадеш фючърсните контракти за много повече от цените на акциите, включени в тях.

За да реализираш печалбата, трябва да бъдеш бърз и на двата пазара едновременно. Но разбирането за „бърз“ бързо се бе променило. В старите времена, преди, да кажем, 2007 г., скоростта, с която един трейдър можеше да сключва сделки, имаше човешки измерения. На подовете на борсите работеха хора и ако искаш нещо да купиш или продадеш, трябваше да се обърнеш към тях. До 2007 г. промените се изразяваха просто в натрупване на компютри в центровете за данни.

Скоростта, с която се сключваха сделките, вече не беше ограничена от хо-рата. Единственото ограничение идваше от бързината, с която един електронен сигнал можеше да пропътува разстояние¬то от Чикаго до Ню Йорк, или по-точно  -  от центъра за данни в Чикаго, където се помещаваше Чикагската търговска борса, до центъра за данни на фондовата борса НАСДАК в Картрит, Ню Джързи.

До 2008 г. Спайви вече бе разбрал, че има голяма разлика между съществуващата скорост на сключване на сделки между тези две борси и теоретически възможната скорост на търговия. Ако скоростта по фиброоптичните влакна е тази на светлината, за един трейдър, който иска да търгува на двете борси, би било възможно да изпрати поръчката си от Чикаго в Ню Йорк и да я получи обратно за около 12 милисекунди, или - около 1/10 от времето, което ви е необходимо, за да мигнете с очи, дори ако го направите толкова бързо, колкото можете. (Една милисекунда е една хилядна от секундата.) Комуникационните съоръжения, предлагани от различните телекоми - „Върайзън“, Ей Ти & Ти, „Левъл 3“ и т.н., са по-бавни и непостоянни от това.

Един ден им отнема 17 милисекунди да изпратят една поръчка и до двата центъра за данни, а на следващия - 16 милисекунди. Някои от трейдърите случайно се оказват на трасе, контролирано от „Върайзън“, по което това става за 14,65 милисекунди. Трейдърите го наричат „Златния маршрут“, защото в случаите, когато се окажеш на него, си първия, който се възползва от несъответствието на цените в Чикаго и Ню Йорк. Спайви не може да повярва, че телекомите нямат дори бегла представа за новото търсене на скорост. Във „Върайзън“ не само са пропуснали да забележат, че биха могли да продадат специалното си трасе на трейдърите срещу цяло състояние; те дори не са наясно, че притежават нещо толкова ценно.

-         Просто трябваше да им поръчате няколко линии и да се надявате да ги получите - казва Спайви. - Те не знаеха какво имат. През 2008 г. главните доставчици на телекомуникационни услуги бяха в неведение, че финансовият пазар се е променил и то радикално, със стойността на една милисекунда.

След подробно разследване, Спайви си обяснява защо. Той отива във Вашингтон, окръг Колумбия, и проследява по картите съществуващите трасета с оптични кабели, водещи от Чикаго за Ню Йорк. Те следват най-вече жп линиите и вървят от град на град. След като излязат от Ню Йорк и Чикаго, трасетата се движат право напред едно към друго, но достигайки Пенсилвания, започват да обикалят и криволичат.

Спайви проучва картата на щата и съзира главния проблем - планинската верига Алегени. Единствената права линия, пресичаща Алегените, е междущатската магистрала, но има закон срещу полагането на фиброоптичен кабел покрай нея. Другите пътища и жп линии се промъкват през щата на зиг-заг, доколкото позволява теренът. Спайви намира по-подробна карта на Пенсилвания и очертава на нея своя собствена линия. Обича да я нарича „най-правата линия, позволена от закона“.

Като използва тесни павирани пътища, черни пътища, мостове и железопътни линии, минавайки от време на време покрай частен паркинг, преден двор или нечия царевична нива, той би могъл да съкрати със сто мили разстоянието, изминавано по трасето на телекома. Онова, което ще се превърне в плана на Спайви, тогава още е негова мания, започнала с невинната мисъл: „Искам да разбера колко по-бърз щеше да бъде някой, ако бяха направили това"

В края на 2008 г., когато в глобалната финансова система цари смут, Спайви отива в Пенсилвания и намира строителен специалист, който да изчисли дължината на неговия идеализиран маршрут. Два дена поред те стават в 5 сутринта и чертаят до 7 вечерта.

-       Онова, което виждаш, докато правиш това - казва Спайви - са много малки градчета и много тесни пътища със скални масиви от едната страна и стръмно надвиснали скали от другата.

Железопътните линии, водещи от изток на запад, заобикалят откъм север или юг, за да избегнат планините, и ползата от тях не е голяма.

-       Не харесвах нищо, което не върви в абсолютно права линия от изток на запад и има извивки. Малките селски пътища бяха по-добри за тази цел, но така гъсто бяха нашарили неравния терен, че за оптичния кабел щеше да има място единствено под пътя. Щеше да се наложи да го затворим, за да копаем - каза Спайви.

Строителният специалист с него очевидно подозира, че той може и да не е с ума си. Спайви все още продължава да го притиска, макар че не е наясно с довода защо планът му не е поне теоретично възможен. Той търси точно това - причината, поради която не са го направили.

-      Просто се опитвах да намеря причината, поради която нито един телекомуникационен доставчик не го е направил - казва той. - Мислех си, че ще видя някаква пречка по трасето.

Като изключим мнението на строителния инженер, че никой с ума си не би поискал да си проправи път през твърдите скали на Алегените, не успява да открие нито една. Ето защо, както се изразява той, „реших да прекрача линията“. Линията, която разделя хората на Уолстрийт, търгуващи с опции на Чикагската борса, от хората, които работят в областните агенции и офисите в Министерството на транспорта, и контролират спазването на обществените права относно начина, по който частно лице би могло да изкопае таен тунел. Спайви търси отговори на въпросите: Какви са изискванията при полагане на оптичен кабел? Кой трябва да даде разрешение?

Линията разделя работещите на Уолстрийт и от хората, които знаят как се правят изкопи и се полага оптичен кабел. Колко време би могло да отнеме? Ако една бригада има правилното оборудване, колко ярда от тунела би могла да изкопае през скалите за един ден? Какво оборудване е необходимо? Колко би могло да струва?

Скоро един строителен инженер на име Стив Уилямс, жи-веещ в Остин, Тексас, получил неочаквано телефонно обаждане. Уилямс си спомня:

-     Беше един приятел. Каза: „Имам приятел, чийто братовчед има проблеми и се нуждае от отговорите на някои свърза¬ни със строителството въпроси"

После говори със Спайви.

-      Човекът дойде на телефона - разказва Уилямс - и започна да задава въпроси: колко са големи калъфите [за изолация], какъв вид фиброоптичен кабел се използва, как се копае на такъв терен и под коритата на реките.

След няколко месеца Спайви му се обажда отново, за да го попита дали би ръководил полагането на трасе от 50 мили оптичен кабел с начална точка Кливланд.

-       Не знаех в какво се забърквам - казва Уилямс.

Спайви не му казал за проекта нищо повече от онова, което трябвало да знае, за да положи 50 мили единичен оптичен кабел. Междувременно, Спайви убедил Джим Барксдейл, бивш главен изпълнителен директор на „Нетскейп Къмюникейшънс“ и приятел от родния Джаксън, да финансира 300-милионния тунел.

Нарекли компанията „Спред Нетуъркс“, въпреки погнусата си от конструкцията зад кухите компании  с глупави имена като „Нортистърн Ай Ти Ес“ и „Джоб 8“. Синът на Джим Барксдейл, Дейвид, влязъл в борда, за да сключи кол- кото е възможно по-дискретно 400-те споразумения с градски общини и областни управи, от които имали нужда, за да могат да прокопаят тунела през тяхна територия. Уилямс бил толкова умел в прокарването на линията, че Спайви и Барксдейл му се обадили и му предложили да се ангажира с целия проект.

-     Тогава ми казаха: „Ей, тази линия отива чак до Ню Джързи“ - разказва Уилямс.

След като оставили зад гърба си Чикаго, бригадите бързо напреднали през Индиана и Охайо. В добър ден можели да положат в земята две-три мили от линията. Когато стигнали в западна Пенсилвания, се натъкнали на скали и темпото спад-нало, понякога - до няколкостотин фута дневно.

-      Нарича се „синя скала“ - казва Уилямс. - Твърд варовик. Да минеш през него е предизвикателство.

Той води, отново и отново, един и същи разговор със строителните бригади от Пенсилвания:

-      Постоянно им обяснявах, че трябва да минем през планината, един след друг хората ми казваха „Това е лудост!“, а аз им отговарях: „Зная, че е лудост, но това е, което трябва да направим.“ После те питаха „Защо?“, а аз отговарях, че това е маршрут по поръчка, направен според желанията на клиента. След което те нямаха какво повече да кажат, освен „О!“.

 

Съдържание

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

Прозорци към света    .....................7

Първа глава

Скрита на открито        ...................11

Втора глава

Проблемът на Брад     ..................27

Трета глава

Проблемът на Ронън  .................59

Четвърта глава

Преследване на хищника ...........93

Пета глава

Проникване във високочестотната търговия .......................133

Шеста глава

Как се отмъкват милиарди от Уолстрийт ...............................157

Седма глава

И сам воинът е воин     ..................................................................199

Осма глава

Паякът и мухата             ................................................................249

Епилог

С велосипед по дирите на Уолстрийт   ...... ...........................265

Благодарности

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: