Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Бърз триумф

Джули Гаруд

Корделия е силно привързана към баща си – Андрю, който я е отгледал сам след трагичната смърт на майка й. Години по-късно той получава инфаркт и разбира, че му остават броени дни. Андрю разкрива на дъщеря си шокиращата истина за майка й: тя не е починала, а ги е изоставила. За да получи отговор на въпросите от миналото, Корделия трябва да замине за Австралия. И да се изправи очи в очи с жената, причинила им толкова страдание.

  • Корица: Мека
  • Страници: 304
  • Тегло: 0.290 кг
  • Издадена: 2015 г
  • Издателство: Хермес
  • Виж още от Джули Гаруд
 

Наличност: Да

14,95 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Корделия е силно привързана към баща си – Андрю, който я е отгледал сам след трагичната смърт на майка й.

Години по-късно той получава инфаркт и разбира, че му остават броени дни. Андрю разкрива на дъщеря си шокиращата истина за майка й: тя не е починала, а ги е изоставила.

За да получи отговор на въпросите от миналото, Корделия трябва да замине за Австралия. И да се изправи очи в очи с жената, причинила им толкова страдание.

Корделия пристига в Сидни заедно с брата на най-добрата си приятелка – Ейдън. Той е собственик на верига луксозни хотели и... мъжът на мечтите й.

Двамата се сблъскват с враждебност и едно неочаквано предложение. Животът на Корделия е изложен на опасност и единственият човек, на когото може да се довери, е Ейдън. 

 

ОТКЪС ОТ КНИГАТА 

Андрю, трудно ми е да пиша това писмо. Онова, което имам да ти кажа, сигурно ще те разстрои и може би ще те шокира, за което съжалявам. Ти работиш толкова много, че не ти остава време да забележиш колко съм нещастна. Няма да се преструвам за чувствата си, независимо колко ще те нарани това.

            Този брак беше грешка. Не трябваше да ти позволя да ме убедиш да запазя бебето. И двамата знаехме, че ако не бях бременна, никога нямаше да се омъжа за теб. Да стана съпруга на прост монтьор, беше проява на бунт и голяма глупост. Ако семейството ми някога разбере, ще се отрече от мен.

            Но повече не мога да търпя. Мразя да съм бедна и колкото и егоистично да ти се струва, вярвам, че заслужавам повече в тоя живот. Ние с теб сме толкова различни. Аз жадувам за приключения, искам да обиколя света. Знам, че ме обичаш, Андрю, но това не ми е достатъчно.

            Връщам се вкъщи. Ще се престоря, че всичко това никога не се е случило, и ще започна отначало. Оставям всичко зад гърба си и не желая нищо да ми напомня за него. Домът ми се намира на друг континент, така че всяка случайна среща е изключена.

            Оставям ти да подадеш молбата за развод. От теб не искам нищо друго, освен свободата си. Вие с Корделия сте част от миналото ми. Не искам родителски права. Давам ти я.

            Моля те, приеми решението ми и не ме търси повече.

                                                                                                            Натали

            Сърцето й се обливаше в кръв заради баща й. Не можеше да си представи какво беше изпитвал, докато е чел това писмо. Беше толкова студено, жестоко, безчувствено. Сигурно го беше съкрушило, но въпреки това бе продължил да тъгува за нея дори на смъртното си легло.

            Бе пазил писмото, сякаш беше съкровище. Беше го увил в салфетка, после го бе пъхнал в найлонов плик и сложил на дъното на кутията, в която съхраняваше всички важни документи. Там бяха и неговите писма до Натали. Общо четири, неотваряни, с правоъгълен печат Да се върнат на адресата на лицевата им страна. От адреса се виждаше, че ги бе изпращал до пощенска кутия в Чикаго.

            Ако не искаше дъщеря му да ги прочете, сигурно щеше да ги унищожи, реши Корди. Седна в средата на леглото, подреди пликовете пред себе си и ги отвори един по един.

            В първите две той молеше Натали да се върне. Уверяваше я, че я обича, че винаги ще я обича, че без нея е изгубен. В третото, изпратено две години след като го беше изоставила, пишеше, че е подал молба за развод, и искаше пълно попечителство върху дъщеря им – Корделия. Накрая добавяше, че въпреки предприетите съдебни дела, продължава да я обича и все още се надява да се върне при него. Обещаваше да я чака, защото винаги щяла да остане любовта на живота му.

            С четвъртото писмо просто я уведомяваше, че разводът е влязъл в сила.

            В началото Корди искаше да открие жената, да я погледне право в очите и да й каже онова, което тя сигурно вече знаеше: че е ужасна егоистка, наранила така дълбоко баща й. Ала колкото и лечебна да беше подобна постъпка, дълбоко в себе си беше уверена, че никога нямаше да се изправи срещу нея. Каква полза от това? Отказа се от идеята за разговор, но не и от решението си да я намери. И някак да узнае отговорите на няколко въпроса: Към по-добро или по-лошо се бе обърнал животът на Натали? Беше ли се сбъднало нелепото й желание да се преструва, че никога не се бе омъжвала, и да започне всичко отначало? А след това бяха ли я глезили така, както бе мечтала? Но повече от всичко искаше да узнае дали изпитваше някакви угризения...

            При писмата имаше още два документа: свидетелството за сключен брак и решението за развода. Първият доказваше, че Натали Смит се бе омъжила за Андрю Кейн в Лас Вегас, Невада. Датата беше четири месеца преди раждането на Корди. Вторият просто сухо констатираше причините за раздялата. Изчете ги, върна ги внимателно обратно в кутията и затвори капака.

            Когато най-после си легна, минаваше полунощ. Въртя се в леглото поне още час, преди съзнанието й да се успокои. Продължаваше да мисли как баща й беше пропилял живота си в очакване. Можеше да се ожени повторно и да си живее чудесно, ако беше узрял за идеята. Дали любовта му към Натали не се бе превърнала в мания? Или пък бе следвал старото правило, че веднъж женен, означаваше обвързан завинаги?

            Не можеше да си отговори. Не разбираше как бе могъл да обича тази жена – дори след като беше прочел ужасното писмо. Давам ти я. Това бяха последните думи, които се завъртяха в главата й, преди сънят най-после да я обори...

            Прекара неделния следобед в подреждане на документи, а вечерта изпадна в униние. Беше тъжна през целия ден, но имаше с какво да се занимава, така че нямаше време за самосъжаление. В такова състояние на духа не искаше да разговаря с никого, затова отклони обажданията към гласовата поща и се опита да се подготви за предстоящата работа в училище. „Добре съм“, повтаряше си отново и отново. Беше потисната, нищо повече. И нямаше от какво да се притеснява...

            Но съвсем не беше добре. Беше изгубила баща си, единственото си семейство и единствения човек, който я бе обичал безрезервно... А после беше прочела онова ужасно писмо от жената, която бяха убедили да й даде живот, а след това с нетърпение бе чакала да се отърве от нея. Давам ти я. Думите се бяха забили в съзнанието й заедно с отчаяната молба на Андрю любовта на живота му да се върне при него. Как бе могъл да тъгува и да остане верен на спомена за нея до края на живота си?

            Ставаше късно. Корди събра листовете и учебниците за следващия ден, пъхна ги в чантата, след това се изправи и се протегна. Напрежението през последните няколко дни си бе взело своето. Мускулите й се бяха схванали, слепоочието й пулсираше... Нуждаеше се от един продължителен горещ душ.

            Остави водата да се стича по скованото й тяло и когато най-сетне излезе изпод струята, умората изчезна, а главоболието постепенно отшумя. Подсуши и среса косата си, после облече къса копринена нощница. Започна да се чувства по-добре. А и беше горда от себе си, защото успя да запази самообладание през цялата вечер. Унинието през изминалите дни й бе дошло в повече.

            Напоследък не можеше да спи и се надяваше тази нощ да е по-различно. Заради натрупаната умора реши, че ще се унесе в мига, в който положи глава на възглавницата, но за всеки случай реши да слезе до кухнята и да си направи чаша чай от лайка. Без да си прави труда да обуе пантофите, тя наметна копринен халат и зашляпа боса по коридора. Опитвайки се да улови единия край на дългия колан, не забеляза кашона с книги, оставен на площадката, спъна се в него, изгуби равновесие и полетя надолу по стълбите. Картонената кутия се обърна след нея и се строполи върху гърба й, книгите се разхвърчаха  наоколо. Това беше капакът на бездруго ужасния ден. Изправи се, подпря се на парапета и избухна в сълзи. Можеше да се претрепе и никой нямаше да разбере, докато не откриеха разлагащото се тяло дни по-късно. О, господи, каква отчайваща мисъл. Беше толкова обсебена от злочестината си, че не чу почукването на вратата.

            Ейдън се изкачваше по външните стълби точно когато чу отвътре суматоха и трясък. Извика я по име, но тя не отговори. Понечи да разбие вратата, ала се сети, че не бе опитал да отвори. Предполагаше, че е заключено, но щом натисна дръжката, вратата се открехна. Втурна се в къщата и завари Корди да хлипа, просната на пода сред разпилени книги. Щом го видя, опита да стане.

            -           Удари ли се? – Тревогата караше гласа му да звучи сърдито.

            Ала тя явно не беше в настроение за любезности.

            -           Остави ме!

            -           Удари ли се? – повтори той, вече по-спокойно.

            -           Нищо ми няма...

            Без да откъсва очи от нея, Ейдън предпазливо пристъпи към нея. Не знаеше какво да направи. Не беше типично за Корделия да бъде груба. Винаги беше любезна и сговорчива. Но не и тази вечер. Събра книгите от пода и ги подреди обратно в кашона. Тя продължаваше да хлипа. Искаше му се да я помоли да престане.

            -           Какво се случи?

            Първата й реакция беше да го погледне, но беше прекалено изтощена, за да направи подобно усилие. Вкопчи пръсти в парапета, намръщи се и опита да се овладее.

            Ейдън я приближи и преди тя да разгадае намеренията му, я вдигна на ръце и я понесе нагоре по стълбите.

            -           Знаеш ли, че входната ти врата беше отключена? Всеки би могъл да влезе. Живееш сама, Корделия. Трябва винаги да проверяваш дали къщата е заключена, а алармата – пусната – говореше й назидателно той, докато изкачваше стъпалата.

            -           Нямам охранителна система.

            -           Ще имаш.

            През главата му минаха всички ужасни неща, които биха могли да я сполетят. Беше бесен заради безотговорното й отношение към собствената й безопасност. Вратата само на една от стаите беше отворена и той се насочи към нея. Почти не усещаше тежестта й. Седна на ръба на леглото, положи я в скута си, обви я с ръце и зачака сълзите й да спрат. Главата й беше подпряна на рамото му, а тялото й по детски се притискаше към неговото. Беше дяволски хубаво и той потръпна. Реагираше на близостта й по начин, който не му харесваше...

            Най-после тя спря да плаче и се отдръпна, за да го погледне в очите.

            -           Какво правиш тук?

            -           Ами, озовах се... – Млъкна, преди да нарани чувствата й, казвайки истината, и поясни: – Регън се притесняваше за теб, защото не си вдигаше телефона. Тя знаеше, че съм наблизо, затова ми позвъни на мобилния и ме помоли да намина да те видя. И добре стана, че дойдох...

            -           Защо? Както виждаш, добре съм – прошепна тя.

            -           Така е... Само дето лежеше по очи, затрупана с книги – отбеляза Ейдън.

            -           Не лежах, а седях – възпротиви се Корди.

            -           Да бе, седеше си на пода в тази прозрачна нощница...

            -           Какво й е прозрачното... – Чак сега се огледа и забеляза, че халатът й се беше разтворил, разкривайки гърдите й под дълбокото деколте на нощницата. – О, боже! – възкликна и побърза да се загърне. Вдигна глава и срещна погледа му. Той я гледаше, както никога досега, сякаш за пръв път виждаше жената в нея. Топли, тръпчиви тръпки преминаха през тялото й. –       Е, сега си върви... Вече съм добре, честна дума. Кажи на Регън, че ще й се обадя утре. И знаеш ли, Ейдън, много ти благодаря, че намина да ме видиш.

            Ръцете й все още бяха обвити около врата му. Тя се надигна леко и го целуна по бузата, после понечи да се освободи, но той не я пускаше. Продължаваше да се взира в очите й, сякаш искаше да проникне в душата й...

            И тогава се случи най-странното нещо. Може би беше продиктувано от чисто любопитство или пък просто се предаде на желанията си, останали от миналото й, но тя го целуна отново. Този път по устните. Той не се отдръпна. Наведе се към нея и нежно отвърна на ласката й. После улови лицето й между дланите си и езикът му проникна в устата й. Усети го, че трепери... Беше толкова настоятелен, че тя се остави изцяло във властта му. Целуваше я задъхано, като не спираше да я гали. Обви длани около гърдите й и тихо изстена.

            За момент Ейдън сякаш изгуби връзка с реалността. Едва когато усети тръпнещото й тяло, внезапно дойде на себе си. Отдръпна се, вдигна я от скута си и я положи внимателно върху леглото.

            Корди беше толкова объркана, че не знаеше какво да каже. Виждаше, че е разстроен. Ейдън се изправи и погледна към вратата. Обърна се и каза тихо:

            -           Аз ще заключа. Ти опитай да поспиш.

            Миг след това изчезна по стълбите.

Биография и факти за автора

Джули ГарудКогато става въпрос за приковаващи вниманието романи с безмилостно напрежение, Джули Гаруд е неповторима. С всяка книга тя усъвършенства умението си да създава герои, които оживяват на страниците и неизменно изненадват читателя с развръзката. Според многобройните си почитатели, тя съумява да постигне идеалното равновесие между вълнуващи интриги и проникновено вникване в човешката душа, между ескалиращо действие и завладяващи пориви на сърцето.

 

Първият й роман в жанра на съвременния романтичен съспенс излиза през юли 2000 г., прекарва 6 седмици в класацията на Ню Йорк Таймс за издания в твърди корици.

Сега вече Джули Гаруд е постигнала:

– над 32 милиона екземпляра продадени в световен мащаб;

– 17 бестселъра в престижната класация на Ню Йорк Таймс и 1-ви мeста в класацията;

– превеждана е в 26 страни от големи местни

 

Джули Гаруд има три деца и написва дебютния си роман когато най-малкото от тях тръгва в първи клас. И оттогава не спира да пише. Живее със семейството си в Лийуд, Канзас.

 

В България е позната с романите си: „Огън и лед“, „Скрита камера“, „Идеалният мъж“, „Сладки приказки“, „Сензацията“ и др.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: