Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Бряг

Станислава Ивкова

"Бряг" е книга за любовта-първоизточник. Онази безусловна любов към себе си и другите, която отдавна сме спрели да подхранваме и от която някак се плашим.

Разказ за това колко трудно е да „пуснеш“ нещата в името на тази любов, но и колко спасително може да бъде. За мъдростта, която всеки има дълбоко в себе си. И просто трябва да си разреши да чуе.

 

Наличност: Да

10,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Представи си да попаднеш на бряг, от който всичките ти грижи изглеждат дребни като песъчинки на дъното на морето. Има ли такова място? И кой те чака там?

Две приятелки, които вървят целеустремено напред и на пръв поглед са постигнали много, постепенно усещат, че липсите са повече от победите в живота им.

Появата на една чудата гъркиня отключва неочаквани решения. В малкото село на брега на морето за броени дни две жени се променят напълно. Поне на пръв поглед.

"Бряг" е книга за любовта-първоизточник. Онази безусловна любов към себе си и другите, която отдавна сме спрели да подхранваме и от която някак се плашим.

Разказ за това колко трудно е да „пуснеш“ нещата в името на тази любов, но и колко спасително може да бъде. За мъдростта, която всеки има дълбоко в себе си. И просто трябва да си разреши да чуе.

Биография и факти за автора

Станислава Ивкова е завършила Немската езикова гимназия в София и специалност Журналистика в СУ „Климент Охридски”.

Работи като копирайтер и криейтив директор в рекламна агенция.

Откъс от книгата

* * * * *

После отидоха да напазаруват в селото. Сула крачеше достолепно, развявайки разкроения си бял панталон. Хората я поздравяваха плахо, а жените поглеждаха с упрек светлите `и дрехи. Беше вдовица. Вдовиците тук ходят в черно до края на живота си. След погребението на Димитри – бащата на Янис, тя изхвърли единствената черна рокля и отново облече широките и удобни дрехи в искрящи цветове.

Твоята свекърва е немска пенсионерка, а не гръцка домакиня – обичаше да закача Севда Янис.

Криста или Сула?

Ради заживя със своята съседка като малко сплотено семейство. Сутрин пиеха кафе на терасата, а после тя отиваше към плажа. Обядваха в хладната и ароматна кухня на Сула. След няколко часа следобеден сън двете плуваха дълго и бавно в морето. Често Радина избързваше навътре и като се обърнеше, виждаше русата главица на Сула със смешното кепе против слънце, с което влизаше във водата. Никога не мокреше добре оформената си прическа.

В първите дни говореше предимно Сула. Радина нямаше сили да каже каквото и да е за своите объркани неща. А и когато се осведоми, че съпругът и синът на Ради са добре, Сула някак загуби интерес към неочакваните изблици на плач на новата си съседка.

Всичко започна от светлите дрехи и техния ефект върху живота в Неа Видеа.

– С Димитри бяхме почти деца, когато избягахме в Германия. Бягахме от бедността тук и от злощастните си семейства. Така поне сме мислели тогава. Когато си млад, все нещо ти пречи, нали, Ради? Ти си още млада и знаеш – усмихна се тя. – Майка беше най-сръчната и можеща жена в селото. Израждаше бебетата, лекуваше децата, шиеше за сватбите. Но мен никога не ме погали, твърде заета беше да се грижи за другите. Тогава я упреквах, а сега знам, че тя е бдяла над мен и не е правила нищо, защото не съм имала нужда от нищо.

Аз бях здраво и буйно дете и се оправях добре с всички. Димитри пък живееше в най-богатия дом. А беше беден на любов. Те, Карамихалис, открай време си бяха студени и пресметливи. Един младеж няма как да не се бунтува срещу това. Хунтата беше разделила всички ни. Такива бяха времената. Мразехме се. И гладувахме заради тази омраза. И двамата тръгнахме към Германия – голи и гладни. Знаехме от какво бягаме, а не знаехме към какво. И ти ли правиш така, Радина? Не, не ми отговаряй. Ти си тук, за да си починеш, нали? Сега ще нарежа домати и ще пием ципуру – пъргаво скочи Сула.

Радина хипнотизирано наблюдаваше как Сула обели парещия патладжан, накълца го и посипа отгоре скилидки чесън и натрошена фета. Обля патладжана и прясно нарязаната салата със зехтин и накъса отгоре листенца магданоз. Бяха набрали всичко от градината.

Стъпваха по едни пръснати тук там камъни, за да не смачкат цветята и зеленчуците, а Сула не спираше да говори:

– Това ми беше мечтата години наред в този мрачен Франкфурт. Да си имам градинка, да садя цветя и подправки. Всяка сряда да подрязвам розите като истинска английска благородничка. Нашите гръцки земи пустееха, нашият немски бизнес растеше. Не станах благородничка, но пък сега имам английски рози в двора.

Заради тази градина и заради морето се върнахме след толкова години. Янис така и не свикна тук. Гърция никога не стана негова родина. И Германия не е. Затова се лута по света. Виждаш ли – вярваш, че правиш нещо за другите, а те си страдат през цялото време. Вярваш, че трябва да напуснеш отнякъде, а винаги си те влече натам. Когато бягаме, бягаме от себе си, Радина. И докато го правим, ще сме винаги самотни.

Двете седяха до късно на терасата. Сула мълчаливо изслушваше припряните телефонни разговори на Радина с Гого, детето и някакви други хора. Когато оставеше телефона на масата, възрастната жена `и подаваше широката си кутия цигари и двете започваха мълчаливо да пушат.

– Когато пристигнахме във Франкфурт, нямахме нищичко. Някакъв чичо на Димитри ни взе за месец у тях. Много ни помогна. Започнахме и двамата в шивашки цех. Държеше го един грък от Пелопонес. Те не ни обичат нас от Севера, но пък знаят, че сме поработливи. Нощем превързвах пръстите на Димитри един по един, бяха избодени на решето. Аз бях наследила сръчността на майка и напредвах бързо, скоро ме преместиха в кроячната. На обед всички излизаха да пушат и похапват, а аз оставах и копирах кройките.

Ако ме беше хванал, пелопонесецът щеше да ме убие от бой. Докато копирах, виждах всички несъвършенства и ги поправях. Скоро нямаше нужда да правя това, създавах си свои модели и те ставаха много по-хубави.

Димитри се записа на вечерен курс по счетоводство. И двамата учехме немски. Толкова ни се искаше да станем немци, Ради, че започнахме във всичко да ги копираме. Дори разпределихме задълженията в новия си дом – едностайна квартира. Редувахме се да мием чинии. За гърци това си беше революция, мъжете тук не помагат вкъщи. Дааа, бяхме на път да сбъднем и двете си мечти – да станем немци и да си направим собствено шивашко ателие. Второто се случи още в края на първата година, точно когато се оказа, че съм бременна с Янис. Той, милият, се появи в най-неподходящия момент. А немски граждани станахме шест години по-късно. Немци – никога.

На другата сутрин Сула беше направила баница. И двата апартамента ухаеха на сирене и печени кори. Гледаха новините и закусваха. В студиото трима гръцки политици си крещяха разпалено. Сула се кискаше и обясняваше с цветисти коментари.

– Тук хората са страстни дори в мързелуването, Ради. В Германия не беше така. Нямаше нито страст, нито мързел.

Един от следобедите двете работеха в градината. Дребна жена се провикна през оградата. Беше стъпила на камъните, за да я видят. Говореше със Сула, а очите и все шареха по Радина. Когато си тръгна, Сула дълго се смя.

– Те и до ден днешен не могат да разберат как така Янис подари имот на някаква българка. Когато обичаш, Ради, никой няма право да те съди. Така е и за мъжете в твоя живот. Така е и за теб. Има ли любов, не може да става дума за грешки. Просто обичаш.

Тези думи дойдоха в повече на Радина и Сула го усети. Но този път, вместо да прескочи тактично с приказка за храната, градината или морето, старата жена още няколко пъти ги повтори. Очите и гледаха някъде далеч. Към Германия. Или някъде другаде.

 

Морето сближава

 

Първия уикенд след пристигането на Ради във Видеа Гого се появи по-свеж и по-мек от всякога. Очите му грееха и отразяваха морето, което се стелеше наоколо.

Предния ден по телефона Радина беше хладна. Сега се почувства поласкана и доволна, че го вижда. Присъствието на Сула през тези два дни се усещаше само чрез ароматите в кухнята и покритите на синята маса ястия, които ги очакваха след плажа.

Не говориха нито за последната си вечер заедно, нито за работата на Радина. Морето погълна всички упреци. Нежността помежду им избликваше на вълни и се отдръпваше само когато кратка мисъл за живота им вкъщи пробягваше през ума на Ради. Гого като че ли очакваше да му предложи да остане за цялата седмица.

Не стана дума. В неделя късно той потегли. Пет минути след това Радина вече съжаляваше.

Сула я чакаше в кухнята. Беше измила чиниите и пушеше с наслада до прозореца.

– Защо така измъчваш този мъж, Ради? И защо те е страх да го обичаш?

– Виж, ние преживяхме доста неща – Радина реши, че това е достатъчно, за да приключат разговора.

Очите на Сула се смееха. Радина разбра – точно защото сме преживели доста неща, помисли си тя. Жената и говореше безмълвно. И във влажната вечер една посредствена лекарка и съпруга, попаднала случайно в кроткото гръцко село, започна да приема неизказаните съвети на една неосъществена германка и истинска гъркиня, неприета от сънародниците си. Младата жена, която смяташе, че животът е сложно нещо, успокои сърцето си в кухнята на Сула. Там открай време се раздаваха безусловна любов и сладко от смокини. В неограничени количества.

 

Прости или умри

 

– Тъкмо ателието се разрасна, наехме хора, купихме машини, хоп – отворихме и гръцки магазин. Беше в тих квартал на Франкфурт, където живееха все хора любители на хубавата храна. Сутрин отварях магазина, вечер го затварях, а през деня сновях между шивачницата и малкия Янис. Всяка минутка ми беше разкроена, но въпреки това летях от щастие. Димитри управляваше бизнеса със замах, уважаваха ни и местните, и всички от гръцката общност.

Жените се съветваха с мен, мъжете – с Димитри, канеха ни на всички празници и панахиди. Чувствахме се стожери на място, където бяхме пристигнали само преди пет години. И точно тогава… Точно в момента, когато бях най-млада, най-красива, най-дейна и осъществена, Димитри си намери любовница. Той, милият, не успя да я вмести във всекидневните си занимания, както правят гърците тук.

Не можа да прикрие своята афера. Изгаряше от любов и тази любов сякаш беше избродирана на челото му.

Как разбрах ли? Подуших го. Не, не беше интуиция – разсмя се Сула. – Просто така се обливаше в одеколон, че като излезеше от банята, кихах по десет пъти един след друг.

Сула стана и извади тумбеста бутилка от шкафа. Наля от ликьора в малки чашки и подкани гостенката си да го опита. Беше противно сладък и противно горчив. Стомахът на Радина се преобърна – може би от него, може би от темата, за която слушаше. Прииска и се да беше разказала на Сула за всичките си грижи.

– Баща ми, Сула – преглътна тя и устните и се слепиха от сладката течност.

– Баща ти, мила, ти е дал живот. Нямаш право да го съдиш. Ти някога, дори и в мислите си само, благодари ли на баща ти за това, че ти е дал живот?

– Той доста ни нарани с мама – избърза Радина.

– Каце лиго. Чакай малко! – настоя Сула. – Ти защо се смяташ едно с майка ти? Това не е твоя работа, дете.

На възрастните е. Ти тогава, в миналото, наранена ли беше? Не, нали? Страдаше ли като малка от нещо? Децата не се месят в работите на възрастните. Това е. Ти си майка – никога не споделяй децата си за грижите си с твоя красив съпруг. Както и майка ти не е споделяла с теб, нали?

През нощта Радина не можа да заспи и звънна на Гого. Телефонът дълго даваше свободно. На сутринта се събуди по-вкисната от всякога. Ликьорът лепливо бълбукаше в стомаха и. Облече се и тръгна към морето.

Не и се приказваше с тази патриархална полугерманка-полугъркиня. От плажа говори дълго с една колежка от болницата и кратко и рязко със сънения Гого. Цялата нежност помежду им се беше изпарила някъде по пътя към България. Родителите му и детето не знаели ще имат ли лятна почивка заедно. Всички стояли на стендбай и чакали мадам да реши емоционалните си проблеми. И освен това, като си вее... косите сама в Гърция, да не очаква той да седи всяка вечер вкъщи и да гледа сериали. Затвориха си почти едновременно. Плуването и страхът от рибите, които виждаше по дъното, разсеяха ревността и гнева и.

Върна се чак привечер, изгоряла и стържещо гладна.

Сула я посрещна развеселена до полуда. Докато шеташе в кухнята, разказа припряно какво се е случило през деня. Отишла до пощата и хлебаря и решила да пие кафе под ореха. Там се събираха предимно мъжете на селото.

Леко смутени, някои отишли да поздравят вдовицата на Димитри и се завързал разговор за кризата.

– И взеха, че ме объркаха с Меркел – започна да се киска старата жена. – Източили сме Гърция с тези кредити. Как ни помогнали с плана „Маршал“ безвъзмездно след войната, а на гърците никой не искал да помогне. И аз им викам: „Не съм от тях, бе хора! Аз съм Хрисула Карамихалис. И аз страдам като вас.“ „Не – клатят глави умните рибари, – ти си с немска пенсия.

А утре, когато немското знаме се развее над Акропола и ни вземат два-три острова, ти ще си отидеш на топло в Германия.“ Че като креснах: „Малака“* – извиси глас развеселената Сула: „Къде са ти децата бе, Йорго?“ „В Англия.“ „А ти къде живя и въртя таверна бе, Танасе, толкоз години?“ „В Австрия.“ „А Михали, а аптекарят къде са? Нас години наред ни прокуждат оттук алчни и некадърни политици, вие мен ме подхванахте.“ Че оттам като настана една обща приказка, като се разля едно ципуру. За малко да грабнем пушки и да тръгнем към кметството на въстание. Най-горд беше рибарят Георгиадис, защото синът му не пропуска стачка в Атина. Та сега съм леко махмурлия, Ради, на моята възраст се пие само на две крачки от леглото.

Изведнъж Радина почувства огромна нужда да прегърне гъркинята, която се подрусваше от смях.

– И ти ли пи някъде бе, дете? – разтресе се още повече Сула. – Днес май ми е ден на силна любов и омраза.

Ей така се живее до сто години. Сядай да хапваш, че после имам важна работа – поуспокои кискането си и пъргаво взе да вади разни разтапящи погледа на Радина неща от хладилника.

Докато вечеряха, Сула отново се пренесе в далечните години във Франкфурт.

– Оказа се полякиня, висока, естествено руса и с миловидно лице. Как са се запознали, не знам и не исках да знам. В онези дни научих, че човек не трябва да задава въпроси, на които не желае да чуе отговора.

Когато имаш съперник, любопитството ти към него е това, което те убива. Връзката им продължи година.

– Сула, защо не го напусна? – прекъсна я Радина. – Страх те беше, че ще останеш сама?

– Не, мила, от какво да се страхувам! Аз съм жена, винаги ще се оправя. Просто го обичах. Затова. А когато обичаш, прощаваш. И забравяш. Или умираш.

* На гръцки думата се употребява често като псувня или като нарицателно за тъп, слабоумен човек.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: