Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Битката на цивилизациите

Игор Прокопенко

В разследването си Игор Прокопенко подкрепя всяка своя теза с реални факти. Цялата информация, която той споделя в книгата си, почива върху съобщения на руски и чуждестранни учени, аргументи на признати в цял свят изследователи и разсекретени военни тайни. Някои от сведенията десетки години са били засекретени и за първи път се публикуват в тази книга.

 

Наличност: Да

17,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

За първи път в тази книга известният документалист и телевизионен водещ Игор Прокопенко разказва пред какво е изправено човечеството в бъдеще, кога се предвижда краят на съвременната цивилизация и какво можем да направим, за да се спасим.

Търсейки отговор на въпроса как е възникнал животът на Земята, учените издигат различни хипотези. Според една от тях човешката цивилизация е създадена от извънземен разум, който коригира еволюционния процес на нашата планета. Друга популярна версия в научния свят е, че самата Земя реагира на човешкото поведение със стихийни бедствия и техногенни катастрофи. Редица учени поначало смятат, че тя е стигнала до апогея в развитието си и наближава денят, когато върху картата на звездното небе на мястото на Земята ще има само бездънна празнота! Кой от учените е прав и чии възгледи са научна заблуда? Какво все пак ще стане с човечеството? Как ще изглежда човекът от бъдещето?

В разследването си Игор Прокопенко подкрепя всяка своя теза с реални факти. Цялата информация, която той споделя в книгата си, почива върху съобщения на руски и чуждестранни учени, аргументи на признати в цял свят изследователи и разсекретени военни тайни. Някои от сведенията десетки години са били засекретени и за първи път се публикуват в тази книга.

Откъс от книгата

1. Апокалипсис от космоса

Преди няколко години учените в Канадска Арктика направиха едно много интересно откритие. Те намериха странен отпечатък. Вкаменелост, върху която се беше запазила следа от човешка ръка. По размери тя отговаряше на размерите на ръката на съвременен човек. И нямаше да има нищо чудно, ако тази находка не беше на възраст 100 милиона години.

Друг, не по-малко интересен артефакт бе открит в американския щат Юта. Там отпечатъкът от крак, обут в сандал, беше стъпкал трилобит. А тези древни организми са населявали планетата преди около 500 милиона години? Кой ли е оставил въпросните следи? Днес вече няма почти никакво съмнение, че ние не сме първата земна цивилизация. Но защо нашите предшественици са изчезнали? И може ли същото да се случи и с нас?

Обсерваторията Кит Пийк в щата Аризона. Сензационна новина! Учените откриват астероид, който ще нарекат на името на древноегипетското митично чудовище, представяно в образа на змей, Апофис. Не случайно ще му дадат това име. В петък, на 13 април 2029 г. астероидът Апофис с тегло 50 милиона тона ще прекоси орбитата на Луната и ще се устреми към Земята със скорост 45 000 километра в час. Но земното притегляне ще го отклони и ние ще избегнем опасността. При следващата си поява обаче – точно след 7 години, Земята ще се окаже на прицел. Това означава, че през 2036 г. на връщане астероидът ще я връхлети. Какви щети може да причини на Земята обект с размерите на две футболни игрища? Според изчисленията на учените ударът на астероида ще предизвика взрив с мощност около 1500 мегатона. Това е равно на взрива на 110 хиляди атомни бомби като тази в Хирошима или на 150 Тунгуски метеорита. По предварителни данни зона на поражението ще стане една 50-километрова ивица, преминаваща през Русия, Тихия океан, Централна Америка и Атлантика.

Ако Апофис падне в океана, там ще се образува фуния, от която във всички посоки ще се устремят цунамита. Височината им може да стигне до 500 и повече метра, което е колкото телевизионната кула в Останкино.

Ударната вълна може да обхване цялата планета. Тогава в атмосферата ще се вдигне облак прах, който ще спре проникването на слънчевите лъчи към Земята, и ще настане ядрена зима.

През цялото време на съществуването си нашата планета неведнъж е била подлагана на атаки от космоса и заради падането на астероиди на Земята е загивало всичко живо. Преди 60 милиона години тя е била населена с динозаври. Ерата на гигантските влечуги завършва трагично, когато със Земята се сблъсква огромен астероид. Небесното тяло с размерите на Еверест пада върху територията на днешно Мексико и образува кратер с диаметър 177 километра. Сблъсъкът довежда до световна катастрофа. Във въздуха се вдигат огромни облаци прах, започват цунамита и пожари. Земята потъва в мрак за години наред.

Ето как коментира тези събития заместник-директорът на Института по океанология „П. П. Шершов“ към Руската академия на науките (РАН) Леополд Лобковски:

„Преди 60 милиона години, когато пада огромният метеорит, спира животът на целия животински свят и царството на динозаврите загива. Те изчезват, защото настъпват климатични промени, променят се условията на живот. С други думи, това е биологична заплаха, тя е налице и човечеството трябва да помисли как да се пребори с нея“.

И ето, че след 60 милиона години над Земята отново надвисва астероидна заплаха. През последните няколко години учените от космическите агенции в Русия, Европа и Америка непрестанно работят над проблема как да се избегне космическата катастрофа и сблъсъкът със смъртоносния Апофис. Но в процеса на изследванията си учените се срещат с трудна задача. Защото астероидът се движи почти в една орбита с нашата планета, която го привлича доста силно с гравитационното си поле. Според изчисленията на всеки 8 години Апофис преминава на опасно близко разстояние от Земята. И някое от поредните му приближавания може да бъде фатално.

За да се избегне страшната катастрофа, учените от цял свят търсят начин да спрат смъртоносния обект. Според тях най-важ­ното е да се промени орбитата на небесното тяло. За целта едни предлагат на повърхността на Апофис да се монтира ракетен двигател, други – той да бъде отблъснат чрез челен удар с космически кораб, трети – да бъде взривен с мощен ядрен заряд или да бъде сблъскан с Луната.

Но дори учените да намерят начин да спрат Апофис, дали ще успеят да решат още по-трудната задача – да изчислят точния момент на удара? Защото човечеството ще има само една възможност да унищожи смъртоносния астероид.

Трудността на задачата, пред която са изправени учените, е, че те могат да наблюдават Апофис само когато той прелита покрай Земята. После се приближава към Слънцето или преминава зад него и става невидим за нас. Седем години от осем астрономите не виждат астероида, после следва година наблюдения и той отново изчезва. За да може положението да се коригира, върху астероида трябва да се постави радиофар. Но засега това не е направено.

Учените продължават непрекъснато да наблюдават Апофис и всеки момент са готови да реагират на атаката на космическия убиец. Но до фаталния сблъсък през 2029 г. на човечеството му предстои да преживее още едно приближаване на Апофис. Според изчисленията на учените през 2021 г. каменната грамада ще прелети на разстояние 30 хиляди километра от Земята. Каква заплаха за човечеството крие едно толкова критично приближаване? В опитите си да прогнозират последиците учените ненадейно са открили, че на Земята вече е имало подобна катастрофа. Нещо повече, тя може да е била причинена от същия този астероид Апофис.

Ако погледнем Луната или Марс, ще видим многобройни кратери от космически бомбардировки. Земята също не прави изключение. Просто за разлика от другите планети нейните кратери са добре маскирани с растителност. Учените ни уверяват, че извънземни тела са падали, падат и ще падат.

През зимата на 1947 г. един художник решава да увековечи типичния далекоизточен пейзаж, но вижда най-невероятния метеоритен дъжд през цялата история на човечеството. Огнено кълбо с размерите на футболна топка го заслепява по-силно от Слънцето. Сихоте-Алинският метеорит стоварва върху Земята стотици тонове желязно-никелова сплав и поваля гората. Най-едрият къс, тежък близо 2 тона, се намира в Москва, в минералогичния музей.

През 1911 г. за първи път в историята един „марсианец“ убива „земен жител“. В Египет куче загива от метеорит. През 1992 г. метеоритът Пиксил се приближава още повече до човека. Пробива покрива на една кола, паркирана близо до Ню Йорк.

През ХХ в. метеорити са падали стотици пъти. Но в земната атмосфера са навлизали пет пъти повече. Къде са изчезнали останалите? Силата на удара им може да е равна на 1 килотон, а подобно нещо не може да остане незабелязано! Учените казват, че голяма част от тях просто са изгорели в плътните слоеве на атмосферата. За жалост, подобно нещо не заплашва злополучния астероид Апофис. През 2004 г. по Торинската скала опасността му е оценена на 4 бала. Но много скоро тези параметри са намалени.

Ето какво разказва кандидатът на физико-математическите науки, научният сътрудник от Института по астрономия към РАН Дмитрий Кононов:

„Изчисленията към днешна дата показват, че вероятността този обект да падне върху Земята е 1 на 100 хиляди. Мисля, че ако ви предложат да си купите билет от лотарията и ви кажат, че шансът ви да спечелите е 1 на 100 хиляди, вие няма да си го купите“.

Може учените просто да не искат да всяват паника? Останало е съвсем малко време да се предприеме нещо. Ето какво разказва Олег Малков, научен сътрудник от Института по астрономия към РАН:

„Ако започнем да коригираме орбитата на астероида десет години преди сблъсъка, дори днешните, сравнително малки мощности на нашите двигатели ще стигнат, за да може той да бъде отклонен от опасния път. Но ако започнем да се занимаваме с това през последния месец или дори година преди сблъсъка, разбира се, че времето няма да ни стигне“.

Според учените Апофис трябва да бъде отклонен, за да не проникне „през ключалката“. Според изчисленията на НАСА за целта към астероида трябва да бъде насочен „кинетичен ударник“, тежък 1 тон. Той ще се сблъска с него със скорост 8000 километра в час.

Само атомни снаряди ще победят космическия враг – смятат други учени. Вярно че физиците наричат този начин „слабо контролируем“.

Докторът на физико-математическите науки, научният сътрудник от Института за ядрени изследвания към РАН Вячеслав Докучаев обяснява:

„Този взрив ще стане във вакуум, където разрушителната ударна вълна ще бъде много слаба, затова зарядът трябва да бъде поставен дълбоко в астероида, както е в сценария на популярния филм „Армагедон“. Но дори той да се разруши, продължението на сценария няма да е добро. Защо? Защото представете си една скала с огромни размери да се разруши на хиляда парчета, големи по 50 метра в диаметър. Значи на хиляда места по Земята ще паднат по 50 такива големи къса и ще трябва да се евакуират поне хиляда града, защото късовете няма да изгорят напълно в атмосферата!“.

Астрономите смятат че ще се увеличи не само площта на поразяването. Прахът, в който ще се превърне разрушеният астероид, ще унищожи атмосферата на нашата планета.

Учените мечтаят за космическа мисия до Апофис, за да монтират на него радиофар и да изчислят точно траекторията на движението му. Това се планираше за 2020 г. В решаването на въпроса Русия можеше да е водеща. Но проектът се подготвяше на платформата на космическия апарат „Фобос-Грунт“, който, както знаем, претърпя крах. Дали разработките в тази насока продължават, не ми отговори никой в Роскосмос.

А между другото космическите катастрофи не са хипотеза. Вече ги е имало. Включително и в нашата Слънчева система.

През 1994 г. астрономите стават свидетели как парчета от комета се сблъскват с Юпитер. Силата на взрива е 40 милиона мегатона в тротилов еквивалент. Но една от най-страшните катастрофи в нашата Слънчева система е станала много по-близо до Земята. И по-точно – на Марс.

Геологът Александър Портнов е уверен, че преди това Марс е приличал на Земята. Там е имало богата атмосфера с изобилие от кислород, зелена трева, дървета, океани, които сега са замръзнали и са част от вечната замръзналост на Марс.

В колекцията на Александър Портнов има един необичаен експонат. Геологът казва, че самият Марс е точно такъв на пипане. Това е магхемит – всъщност обикновена ръжда, но със свойствата на магнит.

За да може дадена порода да се превърне в магнитна, е необходима много висока температура. Портнов си е донесъл този магхемит от Източен Сибир, от Попигайския кратер, мястото, където е паднал метеорит. Тамошната земна катастрофа е минимодел на марсианската.

Александър Портнов разказва:

„Според мен Марс е имал поне 3 спътника и предлагам да наречем третия Танатос, т.е. Смърт. Той се е движел още по-ниско от Фобос и точно той се е сблъскал с Марс“.

След катастрофата Марс буквално е ръждясал. Това е станало, защото в повърхностните слоеве е имало желязо, а в атмосферата – много кислород. Кислород е можел да се образува само в процеса на фотосинтеза, което е пряко доказателство за съществуването на живот. Днес космическите апарати, които проучват Червената планета, са направили стотици снимки. И между тях има наистина много интересни. Странни пирамиди, пътища или скулптури на същества, които неимоверно много приличат на земните.

На 6 август 2012 г. светът със затаен дъх следеше информацията за кацането на поредния марсоход. Curiosity кацна успешно в кратера Хейла. Точно там според учените може да има живот поне във вид на прости организми. Марсоходът вече предаде към земята първите снимки, включително и цветни. Изследователите ги проучиха до милиметър и откриха странни подробности. Някакви светещи обекти. Какво е това, прах върху обектива или летателни апарати? И ако на Марс наистина има изкуствени съоръжения, на кого принадлежат те?

Александър Портнов е категоричен:

„На Марс е много възможно да има подземен живот. Марсианската цивилизация е в дълбините на планетата. Опитите за изпращане на сонди до Марс често са завършвали неуспешно и наблюдателите остават с впечатлението, че марсианските сонди са били прихващани преди кацането от НЛО“.

Но е невъзможно цялото население да бъде скрито под земята. Те са можели да напуснат обречения си дом и да намерят спасение на съседна планета. На Земята. Много е възможно ние да сме потомци на марсианците. И сега да сме изправени пред същия проблем – как да предпазим дома си от космическа катастрофа.

Днес са известни вече половин милион астероида в основния пояс между орбитите на Марс и Юпитер. Хиляди от тях се приближават към Земята. Колкото по-мощни стават телескопите, толкова по-страшни изглеждат летящите към нас убийци. Така например по преценка на астрономите край границите на Слънчевата система са се струпали около 120 милиарда кометни ядра. Това е по около 20 броя на глава от населението на Земята. И най-мощните телескопи не могат да видят всичко. Първо, денем те не работят. Второ, може да не забележат някоя заплаха, ако тя се задава към Земята откъм Слънцето.

Научният сътрудник от Института по астрономия към РАН Олег Малков разказва:

„Слънцето заслепява нашите телескопи и в някои сектори около него ние просто нищо не можем да наблюдаваме. Откривали сме астероиди, които са минавали покрай Земята, но когато те вече са били в отдалечени орбити. Тоест гледаме как от Земята се отдалечава някой астероид, който е минал съвсем наблизо, но тъй като е идвал откъм Слънцето, не сме го видели!“.

1986 г. САЩ налагат санкции на Либия. В Йемен опитът за държавен преврат води до гражданска война. Във Филипините избухва революция. Провеждат се легендарните преговори между Горбачов и Рейгън. През това време специалистът от Научно-производственото обединение (НПО) „С. А. Лавочкин“ Анатолий Зайцев пише докладна до ЦК на КПСС:

„Съвземете се, има по-сериозен проблем!“.

Директорът на Центъра за планетарна защита Анатолий Зайцев обяснява:

„Сега ние враждуваме помежду си, но имаме един външен враг – астероидно-кометната заплаха. Технологиите са горе-долу същите: обектът трябва да се открие, да му се въздейства, той да се отклони или да се разруши. Всъщност това ме накара да се заема с въпроса“.

Според Анатолий Зайцев на земята, както във военното дело, трябва да се създават ешелони за планетарна защита. На „далечните отбранителни линии“ да се прихващат опасните обекти. На „близките“ – хората да се евакуират.

Идеята на създателите на Центъра за планетарна защита е незабавно да се задействат служби, които да откриват опасните обекти, да дават точна прогноза за района на сблъсъка, за мощността на взрива и за последиците. И те не само да се наблюдават от Земята, но и да се проследяват в космоса.

Но засега всички тези мерки си остават само на хартия. А междувременно списъкът на обектите, които ни заплашват от космоса, само нараства. И „в челните редици“ са кометите – най-неуправляемите космически тела.В задния двор на Слънчевата система има цял кометен резервоар – облакът на Оорт. Всъщност това е „сметище“ от строителни отпадъци, останали след формирането на големите планети. Тези комети съдържат не само първичното вещество на Слънчевата система, но представляват и реална заплаха за Земята.

Едновременно няколцина учени от различни страни издигнаха една сензационна версия. Че Тунгуският метеорит в действителност е бил комета, която се е нагорещила в атмосферата на Земята. Мощността на взрива е била като от най-мощната водородна бомба. Ударната вълна два пъти е застигнала нашата планета. Очевидци разказват, че дори в Лондон през нощта е било толкова светло, че е можело човек да чете вестник. Но малцина знаят, че ако тунгуското космическо тяло е закъсняло с 4 часа, Санкт Петербург е нямало да го има! То е паднало в Сибир и специалистът по астероидите от Пулковската обсерватория Сергей Смирнов още пази великденското яйце с изображение на звездоброец, което като малък го е накарало да се заинтересува от астрономията. Днес обаче той не свързва думите „астероид“ и „комета“ с романтиката. Смирнов е един от хората, разработили уникалната програма, която съдържа астероидната база данни.

Сергей Смирнов разказва:

„В орбитата на Юпитер, на 60 градуса пред него, се движи червен облак от тела. Това са т.нар. „гърци“. На 60 градуса след Юпитер се движат „троянците“. Астрономите са се разбрали да наричат многобройните обекти в тази част от астероидния пояс с имената на героите от Троянската война отпреди 3500 години. В Пулковската обсерватория също, включително и с мое участие, се изучава още един много интересен клас обекти – астероидите от семейство Хилда. Този клас е опасен, защото заради трансмисията, която възниква от привличането между Слънцето и Юпитер, астероидите се прехвърлят в близост до Земята. Преди няколко години буквално преди срещата им със Земята успяхме да засечем няколко десетки кадъра върху матрицата на нашия Пулковски телескоп. Наблюденията ни заедно с наблюденията, извършени в други страни, ни помогнаха да посочим къде точно ще падне той“.

Северна Африка, Судан. За мястото на падане на астероида заминава експедиция, ръководена от учени. Когато виждат къса с размери на кораб, те възкликват: „Добре, че е било в пустинята!“. Нашата планета е претъпкана с опасни обекти: химически заводи, язовири, атомни обекти. Падането и на малко космическо тяло може да запали фитила на смъртоносна бомба. Не е за вярване, но и най-безобидният метеор може да провокира междудържавен конфликт. Между другото, през 1972 г., когато един 80-метров астероид прелетя над Америка, канадците са си помислили, че това е съветска ядрена бойна глава.

Подобни случаи не са рядкост и в наше време. През 2002 г. пилотите на един израелски „Боинг-757“, прелитащ над Украйна, изпадат в ужас, че ги обстрелват зенитни войски! После става ясно, че това е долетял от космоса болид.

Война се води и в орбита. На 10 февруари 2009 г. космическият апарат „Иридиум-33“ се сблъсква с руския военен спътник „Космос-2251“. И двата се разбиват. Ударът е такъв, че отломките образуват в орбитата цял рояк космическа смет: „Иридум“ е тежал 600 килограма, „Космос“ – 1 тон.

„При това роякът от отломки постепенно, под въздействието на гравитационното поле на Земята, се разпространява в орбита – обяснява кандидатът на физико-математическите науки, научният сътрудник от Института по астрономия към РАН Дмитрий Кононов. – И вече не е рояк, а геврек из цялата орбита, т.е. заема много голяма област.“

По данни на Роскосмос понастоящем в орбита се движат над 13,5 хиляди обекта с общо тегло близо 6 тона. Кога успяхме така да замърсим космоса? Учените казват, че те са продукт от над 4,5 хиляди изстрелвания и на около 250 орбитални разрушавания на изстреляни апарати.

„Скоро ще ни бъде трудно да изстрелваме спътници, защото няма да остане свободно място – опасява се Дмитрий Кононов. – И ако ниските орбити се самопречистват и има спътници, които постепенно излизат от тях и падат на Земята, като повечето изгарят в атмосферата, високите орбити, като например геостационарната област, съхраняват отпадъците много дълго.“

Точно в тази област се намират ретранслаторите. Но отпадъците заплашват не само със срив на телевизионните излъчвания. Обектите може да навлизат в атмосферата със скорост около 20 хиляди километра в час. Размерите им са от тези на топка за тенис до пътнически автобус. Повечето изгарят в атмосферата, но останалите се носят към Земята като метален дъжд. Засега „гробището“ на отломките е в Тихия океан. Но учените вече констатират, че вероятността космически отпадъци да паднат върху някой жилищен район е пет пъти по-голяма от заплахата от метеорит.

Януари 1978 г. Върху територията на Канада пада съветският шпионски спътник „Космос-954“ с ядрен реактор на борда. Тогава не загива никой, но това предизвиква радиоактивно заразяване на местност от 100 хиляди километра.

В районите, където са падали отломки от спътници, някои еколози започват да бият тревога. Край р. Вашка в с. Ертим едрият рогат добитък се разболява от левкоза. Ветеринарната служба го свързва с вируси. Но един местен еколог настоява, че всичко се дължи на проникването в почвата на радионуклиди от ядрения спътник от космодрума „Плесецк“, който се е разбил тук през 60-те години. Обаче не успява да го докаже.

1 май 1006 г. Китайски и арабски астрономи записват, че на небето се е появила една много ярка звезда! Вижда се с невъоръжено око дори през деня. После учените откриват нещо невероятно – било е избухване на свръхнова! В каталога на Свръхновите тя е регистрирана под номер SN 1006. В този миг светлината й е била по-ярка от светлината на всички звезди. Изследователите са пресметнали, че в нашата Галактика подобно избухване става на всеки 30 години. Зрелището, разтърсило астрономите, за последен път е наблюдавано през 1987 г. в Големия Магеланов облак. Ако трябва да вярваме на изчисленията, до следващия взрив остава малко. Ако някоя свръхнова звезда избухне близо до Слънцето, тя ще отнесе атмосферата от Земята и планетата ни ще изгори.

Докторът на физико-математическите науки, научният сътрудник от Института за ядрени изследвания към РАН Вячеслав Докучаев разказва:

„Най-подходящият кандидат за ролята на свръхнова, която ще избухне всеки момент, е звездата Бетелгейзе в съзвездието Орион. Тя много добре се вижда лете върху нощното небе и зиме – върху вечерното, защото е една от най-ярките в съзвездието Орион. Този червен свръхгигант, който е към края на живота си, е на етап, когато всеки момент ще избухне. Но е невъзможно да се предскаже кога точно. Може да е утре, но може да е и след 10 хиляди години“.

С помощта на американския космически телескоп „Хъбъл“ учените са направили сензационното откритие, че из нашата Галактика стремително препуска черна дупка! Това чудовище от съзвездие Скорпион непрекъснато увеличава масата си, като поглъща звезди. Засега черната дупка е на безопасно разстояние от Земята – от 6 до 9 хиляди светлинни години. Но скоростта на космическото чудовище също е впечатляваща – 400 хиляди километра в час. Така че, ако курсът му не се промени, някой ден черната дупка ще погълне Слънцето, а с него – и нас.

Научният сътрудник от Държавния астрономически институт „П. К. Щернберг“ към Московския държавен университет (МДУ) Владимир Сурдин обяснява:

„Ако черната дупка се приближи към Земята, с гравитацията си тя просто ще я взриви и ще я превърне в купчина камъни и газ, и планетата ще престане да съществува. Това по принцип е възможно“.

Миналата година астрономите са хванали черната дупка на местопрестъплението. Всичко става като в катастрофичен филм. Отначало мощната гравитация откъсва от една звезда водородната й обвивка, после поглъща червения гигант, който е с маса милион пъти по-голяма от тази на Слънцето! Своеобразната „гощавка“ отнема половин година.

Как се образуват черните дупки и откъде имат такъв „зверски апетит“? Учените го обясняват по следния начин: черна дупка може да стане всяко нещо, ако бъде свито до много малки размери. Например Земята да се свие до диаметър от 2 сантиметра. Когато една звезда „умира“ и горивото в нея свърши, побеждава силата на гравитацията. Тя бързо „сплесква“ звездата. И се получава обект със същата маса, но с много по-малки размери. Ето това е черна дупка. После тя като прахосмукачка поглъща всичко по пътя си. За да избегне притеглянето, обектът трябва да се движи със скорост, по-висока от тази на светлината. Но това е почти невъзможно.

Никоя частица не може да избяга от черната дупка: нито електрон, нито протон, нито дори частиците светлина – фотоните, които се движат с огромна скорост. А щом не отразяват светлината, т.е. не светят, ние ги възприемаме като масивни, но невидими тела. Всичко, което се озове в черната дупка, остава там и повече не може да се върне.

Ако някоя черна дупка се приближи към Слънчевата система, това може да промени орбитите на планетите. В центъра на нашата Галактика има една свръхголяма черна дупка. Астрономите от Пулково са определили, че тя е с 4 милиона пъти по-голяма маса от Слънцето.

Астрономите ни успокояват, че въпросната черна дупка никога няма да напусне центъра на Галактиката.

Ако не грешат в изчисляването на масата й, учените само ще засекат избухване. Ами ако грешат? В галактиките, където черните дупки имат маса, милиарди пъти по-голяма от тази на Слънцето, стават истински катастрофи. Черните дупки изстрелват тънък лъч в произволна посока и мястото, към което е насочен този лъч от рентгенови и гама-кванти, които са много стабилни и опасни, може да пострада.

Напоследък „семейството“ черни дупки се е увеличило. Някои учени предполагат, че преди 14 милиарда години, веднага след Големия взрив, са възникнали микроскопични черни дупки с диаметър, по-малък от този на атома. Веществото дори в такава микроскопична дупка е толкова плътно, че тя може да тежи колкото стометров астероид – милиарди тонове!

Засега учените виждат само как микроскопични черни дупки се сблъскват със Слънцето. По време на подобни „пътно-транспортни произшествия“ то започва леко да вибрира. Но някои уреди на Земята засичат сферични вълни. Те не приличат на вълните, които възникват при земетресения. Ами ако първични черни дупки вече пронизват планетата?

Благодарение на мисията на „Радиоастрон“ руските учени са пред прага на сензация. Двайсет и седемте сектора на гигантския телескоп браздят пространството почти до Луната. На света още не е имало подобно нещо! „Спектър-Р“ може да получава подробни изображения на обекти, невидени от никого досега.

Главният конструктор на НПО „С. А. Лавочкин“ Владимир Бобишкин разказва:

„Особеното на този проект е, че апаратът трябваше да се изведе в орбита, която да взаимодейства с Луната. Това позволи, от една страна, да се променят параметрите на орбитата и нейният наклон. Така се постига по-подробно проучване на интересуващия ни обект“.

Уникалният проект е замислен още през 70-те години от акад. Николай Кардашов. Той е сигурен, че „Радиоастрон“ ще обърне представите за Вселената. Телескопът ще наднича с невиждана точност дори в черните дупки.

Николай Кардашов, ръководител на Астрономическия център към Физическия институт „П. Н. Лебедев“, разказва:

„Надяваме се да се приближим до т.нар. „хоризонт на събитията“. Хоризонтът на събитията е сферата около черната дупка, където попадащият в нея обект трябва да изчезне. Там гравитацията е много силна и пространството около черната дупка може да има необичайни свойства“.

Ученият е стигнал до сензационното предположение, че черните дупки всъщност може да не са черни дупки, а къртичини!

Николай Кардашов продължава:

„Ако някоя звезда попадне в черна дупка, тя постепенно изчезва. Но ако попадне в къртичина, тогава не изчезва. Леко почервенява и после отново става нормална. Това е нещо като тръбичка, която свързва дадено място от нашето пространство с друго пространство, през което веществото може да минава“.

Къртичината засмуква едни обекти от нашата Вселена, а „изплюва“ други! Трудно е да си представим какво може да излезе от нея. Но учените не изключват възможността „странниците“ от чужда вселена да са опасни. Обаче ако връхлетим т.нар. „доменна стена“ – преградата между Вселените, ние самите можем да се озовем в чужда вселена.

Вячеслав Докучаев обяснява:

„Тези доменни стени, които разделят Вселените една от друга, се движат с относителни скорости от порядъка на скоростта на светлината. Има една много малка вероятност ние да живеем на ръба на нашата Вселена. Тогава всеки момент може да ни връхлети такава една доменна стена и ние мигом да изгорим. Единственото успокоение е, че няма да ни заболи, защото ще стане мигновено“.

През Вселената със скоростта на светлината се носи една космическа струна, която помита всичко по пътя си – предполагат космолозите. Тя може да е възникнала като дефект при образуването на Вселената. Единственият шанс да я забележим е, когато тя се приближи и изкриви лъчите светлина. Тогава изображенията на обектите ще започнат да се раздвояват. Това ще е последното, което ще видят астрономите.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: