Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Библията като наука

Стив Джоунс

Библията разказана с езика на съвременната наука

Ерудирана и достъпна, новаторската книга на генетика Стив Джоунс Библията като наукае остроумна и сериозна равносметка за възможностите и ограниченията на науката да ни каже какви сме.

Много хора отричат силата на вярата, още повече хора отричат силата на науката. В своя труд Стив Джоунс изследва общите им тайни – от произхода на живота и човечеството до секса, възрастта, смъртта и края на Вселената.

Дали всички сме произлезли от една-единствена двойка, дали реално са съществували Адам и Ева? Наистина ли Големият потоп в Библията е спомен от края на ледниковия период?

Ще можем ли някога да се върнем към Матусал, имайки предвид, че във Великобритания продължителността на живота продължава да се увеличава с шест часа на ден?

 

  • Корица: Мека
  • Страници: 336
  • Тегло: 0.550 кг
  • Издадена: 18.11.2014 г
  • Издателство: Сиела
  • Виж още от Стив Джоунс
 

Наличност: Да

16,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Ерудирана и достъпна, новаторската книга на генетика Стив Джоунс Библията като наукае остроумна и сериозна равносметка за възможностите и ограниченията на науката да ни каже какви сме.

Много хора отричат силата на вярата, още повече хора отричат силата на науката. В своя труд Стив Джоунс изследва общите им тайни – от произхода на живота и човечеството до секса, възрастта, смъртта и края на Вселената.

Дали всички сме произлезли от една-единствена двойка, дали реално са съществували Адам и Ева? Наистина ли Големият потоп в Библията е спомен от края на ледниковия период?

Ще можем ли някога да се върнем към Матусал, имайки предвид, че във Великобритания продължителността на живота продължава да се увеличава с шест часа на ден?

Авторът се отдръпва от шумния дебат между вярващи и невярващи, за да покаже, че всъщност едни и същи въпроси ни тревожат и днес, както са ни тревожили и в библейските времена.

„Любимият генетик на Великобритания,Стив Джоунс, актуализира Библията от гледна точка на съвременната наука.

Стив Джоунс не е вярващ и в други свои книги ясно даде да се разбере каква е позицията му в дебата „религията срещу науката”. Но не са за негонападенията без задръжки и стремителни атаки срещу религията, предпочитани от Ричард Докинс и други като него.

Подходът на Джоунс по-спокоен, понякога ироничен, но също толкова ефективен, а често дори и по-опустошителен.В тази книга той преразглежда Библията и интерпретира историите и посланията й в светлината на науката. По този начин представя на читателя впечатляващ порой от факти от широк спектър научни дисциплини, включително физика, химия, палеонтология, геология, антропология и най-вече собствената си специалност,генетика.

Те се изливат от страниците в отлично представен елегантен разказ, който показва не само неговите научниспособности и задълбочени изследвания, но и значителното му познаване на Библията, вероятно в резултат от семейната история.

Книгата анализира много важни библейски истории и други общи религиозни теми: Адам и потомството му;произхода на живота във Вселената и на Земята; ролята насекса, климата и хранителнитеограничения; миграцията и наводненията; халюцинациите на светци и виденията; склонността на религиозните движения да се разпаднат иочернят помежду си;и много други.

Навсяка стъпка няма място за божествена намеса и това е ясно показано в превъзходната последна глава, по-специално заключителния й абзац, където призова човечеството най-накрая да се откаже от последната си голямазадръжка,„изкованите от ума окови” по Уилям Блейкна организираната религия с нейните съмнителни обещания за задгробен живот,и да поеме уверено напред към ново цяло общество, обединено от еднозначна логическа култура, която обхваща цялото човечество, т.е. науката. За мен това е необорима пледоария, изказана с голямо умение и ерудиция.

 

Критиките са много малко:генетиката е в основата на книгата и читателите, незапознати поне с някои от основните идеи на темата, може трудно да преглътнат подробните дискусии; въпреки че има отличениндекс, няма списък на„допълнителна литература”, за да се проверят някои от многобройните факти; а някои изречения можеха да бъдат по-добре структурирани, за да се избегнат очевидни неясноти.“ - Ню Стейтсман

Откъс от книгата

 Предговор

 

Уилям Блейк, „Изкушението и Грехопадението на Ева“

А ономува, който прави съкращения, трябва да бъде предоставено да следва само краткостта на речта и да избягва подробни издирвания.

(Втора книга Макавейска 2:32)

  

Някога, много отдавна, когато следвах зоология в Университета в Единбург, в нишата на централното стълбище имаше бронзова статуя на шимпанзе. Скулптурата все още е там. Животното изглежда обър-кано, защото държи в ръката си човешки череп. То седи върху купчина книги, на една от които пише „Дарвин“. На страниците на друга отворена книга са изсечени думите от Библията, които описват сцената, в която Змията убеждава Ева да вкуси забранения плод: Eritis sicut Deus, scientes bonum et malum, или – в превода на Синода на Българската православна църква – „И ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.“

Учените не са много по-квалифицирани от другите хора да коментират тези две произведения на изкуството, но изследователите имат по-задълбочени знания за заобикалящия ни свят, отколкото ни дава Свещеното писание. Науката (за разлика от Змията) в своята кратка история може би е изпълнила повечето от своите обещания. Това ни позволява да дадем отговори на много въпроси, които са също толкова обвити в загадки, колкото шотландският примат или заглавието на тази книга.

Двойната спирала на ДНК и атомната гъба станаха световни икони наред с кръста, полумесеца и звездата на Давид. Подобно на авторите на Библията, хората, измислили тези два символа, рядко задават нови въпроси. В същото време обаче те много често предлагат нови отговори. Заглавията на изследванията на съвременните физици, астрономи и биолози обсебиха човечеството много преди резултатите от научната продукция да видят бял свят.

Самият Бог задава въпроси за това как функционира светът, както например когато се обръща се към Иов: „Где е пътят към обиталището на светлината...?“ (Книга на Иова 38:19), „Дъждът има ли баща?“ (38:28), „де беше ти, когато полагах основите на земята?“ (38:4), „На какво са закрепени основите є, или кой положи крайъгълния є камък?“ (38:6). Книгата Притчи Соломоновиправи същото: „Кой е събрал вятъра в шепата си? Кой е свързал водата в дреха?“ (90:4).

Отговорът на тези въпроси, излишно е да се споменава, е, че Вселената е била призована да съществува по волята на Бог и нейната красота е доказателство за Неговото съществувание. Доказателството е намерено в книгата Псалтир: „Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта.“ (18:1).

Тази логика е лишена от съдържание, но въпросите, задавани на многострадалния Иов, се превърнаха в суров материал за изследване. Тези, които проучват пътищата природни, се интересуват, както и древните мъдреци, от произхода на Вселената, на нашата планета, на тъканите в природата, на растенията, животните и човека, също и от биологията на секса и остаряването и от възможността за вечен живот – повече в буквален, отколкото в преносен смисъл – като противовес на огнената гибел на залязващата Слънчева система.

Повторяемостта на такива сюжети в свещените текстове, а Библията е такъв, напомня, че всяко едно писание по свой собствен начин е било пътеводител за разбиране на света и всеки един текст в своето време е постигал целта си.

В Писанието има много повече неща. В него има закони, някои сериозни, други елементарни, истории истински и измислени, и пространни размишления за славното бъдеще за приелите посланието на Библията. Тя е в основата на генеалогията на идеите – и науката е нейният пряк наследник, а въпросите за материалното и духовното, задавани много отдавна, също могат да бъдат изследвани с помощта на съвременните технологии.

 „Библията като наука“ е опит да се направи точно това – да се разгледат внимателно библейските страници от гледна точка на учения. Бидейки смекчена версия на оригинала си, книгата се опитва да имитира Стария и Новия завет чрез преплитане на това, което изглежда като множеството несвързани помежду си факти, в едно логично цяло.

Религията като такава може да бъде изследвана от представители на моята професия на няколко нива: в рамките на любопитството за този и идния свят; от гледна точка на естествената загриженост за благоденствието на семейството, нацията и на всички живи същества като цяло. Изследванията на мозъка допълват картината, както правят и индивидуалните различия в гените, личностните характеристики, условията на живот, социалният произход и интелектуалните възможности, с които живее индивидът.

Науката е доказала своята мощ, но въпреки това много хора оспорват откритията є поради своите вярвания, докато други отхвър-лят твърдения, базирани на вярата, тъй като последните отричат истината или са невъзможни за доказване практически. Все пак отношение-то на около милиард агностици и атеисти по света към религиозните доктрини на мнозинството има много общо с възгледите на набожните хора за непоклатимата същност на всеки факт, защото всеки възприема другия със смесица от интерес и отвращение.

Идеята, че обикновеното убеждение може да хвърли светлина върху реалния свят, не е интересна за биолози, геолози и други учени. Мнозина, придържащи се към догмата, имат същото негативно отношение към науката, тъй като отхвърлят това, което според тях е твърдението є, че е пълно обяснение на заобикалящия свят. Ето защо много учени скришом поглеждат какво са намислили фундаменталистите, а хората, които възприемат Библията буквално, често се подлъгват по науката, па макар и само за да я разобличават.

Двадесет и първи век отново събуди змията на суеверието. Мнозина се опитват да я удушат, други се опитват да я разбудят. Дискусии за и против силата на вярата заливат медиите. Някои нападат основите на вярата, други ги защитават. Техните опити породиха повече от хиляда курса за връзката между науката и религията в американските университети (както и няколко, пръснати сред безплодната пустош на британските академии).

„Библията като наука“ вероятно няма да се появи в библиогра-фиите на голямата част от тези курсове, защото повечето от тях са отвъд възможностите и логиката на самата наука. В скрит опит да приемат поражението, някои се опитват да бъдат от двете страни на барикадата. Те предлагат мнението, че обективният анализ е постигнал целите си до този момент и има много повече истини отвъд него. Алфред Ръсел Уолъс – съоткривателят на естествения подбор, е бил убеден, че Homo sapiens е имал „нещо, което неговите биологични прародители са нямали – духовна същност или природа... която може да се обясни само с невидимата вселена на Духа.“

Чарлз Дарвин се отнасял със съмнение към толкова небрежното използване на идеите му и в отговор на нападките на негов колега той отбелязва, че подобно твърдение „не е по-лошо от господстващото суеверие в страната“ (ученият е имал предвид християнството). Дарвин е бил прав, но вече век по-късно мнозина все още се придържат към убежденията на Уолъс, повторени от американския борец за човешки права и пастор Мартин Лутър Кинг: „Науката разследва, религията тълкува... двете не са съперници.“ Твърдението, че науката и религията живеят в различни, макар и допълващи се взаимно светове и че всяка една от тях има равностоен принос към света, ми изглежда неубедително и няма смисъл тази теза да се развива повече на тези страници.

Все пак занимаващите се с наука могат да изпробват на практика и по обективен начин твърденията в Свещеното писание. „Библията като наука“ не заявява позиция „за“ или „против“ сектите, не напада или защитава християнството или която и да било друга религия. Мои-те възгледи за възвишеното, каквито и да са, почти нямат значение. Вместо това опитвам да застана отстрани и да хвърля нов, свеж поглед към Писанието в опит да „преведа“ някои от темите му на съвременен език. Преводът на Библията, извършен по поръчка на английския крал Джеймс през 1611 г., е шест пъти по-дебел от тази книга и аз бях принуден да изпусна много части, например безкрайните описвания на родословни дървета и битки между отделните племена, както и подробните инструкции за това как се подрежда Скинията.

Тази книга започва, според традицията на своя модел, с разказ за договора между Бога и Човека в Райската градина, с опит да се проследи произходът на видовете обитатели на онази митична земя и на истинските им еквиваленти, разкрити в съвременната биология. Битие обяснява как се е появила Вселената и аз също препускам през историята от Големия взрив до появата на съвременния човек. Ева приема обещанието на Змията и това води до първородния грях – до вродените недостатъци, а биологията ни позволява да разкрием много от нашите силни и слаби страни дори преди раждането (въпреки че решението какво да се прави с такава информация почти не е мръднало от библейските времена досега).

Огромната грешка на Ева е довела до това „грях“ и „секс“ да станат почти синоними. Този начин на възпроизвеждане осигурява продължаването на живота, независимо съдбата на този, който го предава. Това означава, че сексът налага наказание, разплащаме се за него с остаряване и смърт. Ето защо разрухата напада всички нас много преди да порази патриарсите.

Скоро след като хората се размножили, Божият гняв от човешката поквара довел до Потопа, събитие, което може да се проследи в историята, а днешното ни безразсъдство ни застрашава с появата на негов наследник. Потомците на няколкото оцелели са се били един срещу друг дори когато са се увеличавали като бройка. С времето една избрана група – децата на Израил, попаднала под робството на фараона. С Изхода от Египет те намерили Обетованата земя, но само за да изживеят поредните политически сътресения, нещо, което на евреите им се случва многократно. ДНК тестовете показват, че всеки народ е имал същата история на изгнание и опасност, докато човечеството се е множало и е изпълвало света.

През Бронзовата ера в Източното Средиземноморие е имало демографски бум и тогава са се появили най-ранните градове, включително и Вавилон. Възникването на цивилизацията е било съпроводено с първите епидемии и в Левитсвещениците изграждат система от правила в опит да се справят с проблем, който остава заплаха и до днес. Обръщат недоволен поглед и към това кои храни са полезни и кои – не, което е напомняне, че храната е силен знак за културна и религиозна идентичност (а, както знаем днес, и за здраве).

Пророците, от Исая до Иезекиил, имат много важна роля в биб-лейския наратив и сега разбираме по какъв начин те са получили някои от дарбите си, как мозъкът може да заблуди човека и – може би – какво стои зад някои от предполагаемите свръхестествените способности на библейските пророци и техните наследници.

Новият завет бележи коренна промяна спрямо Стария, защото много повече доближава библейския наратив до съвременния свят. Вместо тесния фокус върху делата на неколцина избрани и техния безжалостен бог, Евангелията наблягат на алтруизма и отворените за всички врати и обещават награди за онези, които правят саможертви на Земята срещу Христовото обещание за вечен живот. За вярващите тази философия обяснява произхода на вярата и на самото общество (скептиците, напротив, виждат в религията убедителен трик малцина да концентрират голяма власт в ръцете си).

„Библията като наука“ завършва с изброяване на сегашните опити за наука на вярата и прави скромното предложение, че сега може би е настъпило времето естественото да измести свръхестественото, тъй като Човекът започва да намира логиката в света, който обитава.

За свръхестественото като такова нито науката, нито тази книга могат да кажат нещо. Както се разказва в анекдота, математикът Пиер-Симон Лаплас отговорил на въпроса на Наполеон, когато императорът го попитал защо не е споменал Бог в своите трудове, с: „Нямам нужда от такава хипотеза.“ Възванието към силата свише не би могло да задълбочи неговите знания.

Въпреки този кратък съвет християните често се опитват да приспособят последните открития към вярванията си. От хелиоцентричната вселена до теорията за еволюцията, новите открития са вплитани в тъканта на религията и са използвани за укрепване на вярата (Големият взрив например трябва да е бил предизвикан от Бог). Богословските аргументи от този род зависят от идеята за съществуването на първопричина на Вселената, която не може да бъде отречена. Накрая –както е отбелязал Лаплас – загадките, които не могат да се проверят, са интересни само на тези, които вярват в тях.

Логиката на французина има смисъл за неговите интелектуални последователи, но би изглеждала наистина странна за предшествениците му, мнозина от които не са смятали призванието си за нещо повече от стъпка към разбирането на божественото намерение. В резултат Библията играе голяма (и често пренебрегвана) роля в историята на науката, защото много от нейните големи фигури са споделяли вярвания, трудни за разбиране от съвременна гледна точка. Исак Нютон се интересувал по-малко от Книгата на Божиите дела – физиката и математиката, отколкото от Книгата на Божието слово – Библията.

Той е написал повече трудове по философия, отколкото по физика, като например тълкувание на Откровение на Свети Иоана Богослова в размер на 300 000 думи, в което се опитва да докаже, че папата е Антихристът (и по този начин стига до не чак толкова успокояващия извод: „Нямаме причина да предполагаме, че няма повече от една блудница на Апокалипсиса“.[1]) Правилата на вселената са били въведени не без участие на външна намеса: „Така че гравитацията може да движи планетите, но без Божията сила небесните тела не биха могли да се въртят около Слънцето.“

По същия начин Робърт Бойл, бащата на химията, е мислел, че човешкото тяло живее дори след смъртта: „Атомите на тялото се запазват в цялост и съхраняват способността си да се свързват отново“ (обяснение на Възкресението). Робърт Хук, откривателят на клетките, е видял в микроскопа опит да се възстанови човешкото съвършенство, загубено при Грехопадението, а изолиралият кислорода Джоузеф Пристли е бил напълно убеден, че неговата „История на покварата на християнството“ е много по-ценна от изследванията му върху газовете. Той приветствал Великата френска буржоазна революция от 1789 г. като предвестник на Второто пришествие и в резултат бил принуден да бяга от тълпата.

Дори Исак Нютон сега може би ще трябва да отстъпи, като види преработеното издание на книгата на Божиите дела, докато книгата на Божиите думи е повече или по-малко там, където си е била. Реалността е упорита и тези, посветили живота си на нея, често са принудени да променят мнението си, когато доказателствата се променят. Религията, напротив, зависи от разкрити и постоянни истини. Тя се развива само в отговор на философски предположения и под обществен натиск, а не чак толкова като резултат от нови открития за Божиите намерения. Три века след Нютон за неговия пряк наследник в научно отношение Алберт Айнщайн Библията не е нищо повече от „сбирка от благородни, но все пак примитивни легенди, които са така или иначе доста детински.“

Мнението, че законите на химията и физиката могат да потвърдят посланията на Библията или че самите те са установени от божествена сила, е чуждо за голяма част от тези, които ги изучават. Възходът на скептицизма във Великобритания (според преброяването от 2011 г. една четвърт от населението не се определя като религиозно и не повече от един на всеки пети ходи редовно на църква) създава трудности да се сравни тяхното отношение спрямо това на опонентите им.

В САЩ контрастът е очевиден – Á от населението вярва в Бог, половината са убедени, че Христос ще се върне скоро, а мнозинството заявява, че с по-голяма радост ще гласува за мормон, евреин или хомосексуалист за президент, отколкото за атеист. В изследване, извършено сред почти хиляда от най-големите учени изследователи, се посочва, че едва двама смятат, че Библията може да бъде интерпретирана като буквална истина, в сравнение с À от техните съграждани. Две трети от американците, напротив, казват, че ще продължат да се придържат към твърденията на религиозните си водачи дори ако учените ги оборят.

Въпреки увереността в религиозните послания, съдържащото ги ръководство е с променливо минало, видяно в традицията на Дейвид Хюм като „книга, представена ни от варварски и невежи хора, писана във времена, когато са били още по-варварски и по всяка вероятност дълго след като са станали събитията, за които се пише. Фактите не са били проверени и произходът на всеки народ ни се представя по измислен начин.“ Първите пет части на Библията – Битие,Изход, Левит, Числа и Второзаконие – са части от Тората, която била, по някои вярвания, написана от Моисей под диктовката на Бог. 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: