Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Безгрижният родител

Том Ходжкинсън

Идеалната книга за всеки, който се е сблъскал с ролята на родител и се нуждае от мъдър съвет и практически примери.

В „Безгрижният родител“ Том Ходжкинсън предлага революционен подход към отглеждането на деца, базиран на възгледите на Д. Х. Лорънс и намерил широк прием, според който най-доброто, което можем да направим за децата си, е да ги оставим на мира.

Това, разбира се, не означава напълно да ги игнорираме, а по-скоро да им осигурим достатъчно пространство и време, за да израснат самостоятелни, самоуверени, щастливи и свободни. С проницателност и чувство за хумор Том отнася своите нетрадиционни теории за безгрижието към едно от най-сериозните изпитания в живота на възрастните. 

 

Наличност: Да

13,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

В  "Безгрижният родител" Том Ходжкинсън предлага революционен и напълно обоснован подход към отглеждането на деца, според който най-доброто, което можем да направим за малчуганите, е да ги оставим на мира.

Това, разбира се, не означава напълно да ги игнорираме, а по-скоро да им осигурим достатъчно пространство и време, за да израснат самостоятелни, самоуверени, щастливи и свободни. За целта е нужно да спрем да се тревожим и да започнем да насърчаваме вродените инстинкти за съзидателност и независимост, които всяко дете притежава. Което би направило нас самите по-щастливи и по-добри родители.

Нездравословните дози трудова етика са сериозна заплаха за детството. Високи цели, тестове и дълги учебни часове задушават чрез тираничен и обсебен от работохолизма надзор годините, които би трябвало да бъдат отдадени на игри и занимателно изследване. Комерсиални интереси, приели формата на самоучители и компютърни игри, окупират свободното време на децата. А вманиачени родители само утежняват положението, като превръщат детството в години на стрес, настървена борба и надпревара. Дните на децата ни са претрупани с дейности, организирани от възрастните: балет, джудо, тенис, пиано, спортни състезания, проекти. Вкъщи ги забавляват компютри и огромни екрани. Затворени и закопчани в колите, те са принудени да слушат образователни записи. Амбициозни майки тормозят обърканите си десетгодишни чеда с часове писане на домашни, като им внушават неясния страх от „бъдещите работодатели“. После им купуват игрови конзоли „Нинтендо“1 – абсурдни и скъпи джаджи, от които се очаква да внесат елемент на реалност в компютърните игри. Само въпрос на време е децата с претоварен график да се сдобият със собствен смартфон „Блекбъри“.

Какво стана с игрите?

С проницателност и чувство за хумор, Том отнася своите нетрадиционни теории за безгрижието към едно от най-сериозните изпитания в живота на възрастните.

Това е идеалната книга за всеки, който се е сблъскал с ролята на родител и се нуждае от мъдър съвет и практически примери.

Биография и факти за автора

Том Ходжкинсън е на 47 години и живее в Лондон.

Писал е за The Guardian, The Sunday Telegraph и The Sunday Times, а българският читател го познава от предговора на книгата „Изкуството да пътуваш бавно” на Дан Кийрън.

Прочут е с философията си за безгрижно съществуване и е основател на The Idler Academy – училище, което организира курсове по философия, публична реч, укулеле, калиграфия, астрономия, печене на хляб и изобщо – всякакви безгрижни и щастливи занимания.

Откъс от книгата

Оставете детето на мира.

Д. Х. Лорънс, „Възпитанието на хората“, 1918 г.

Нездравословните дози трудова етика са сериозна заплаха за детството. Високи цели, тестове и дълги учебни часове задушават чрез тираничен и обсебен от работохолизма надзор годините, които би трябвало да бъдат отдадени на игри и занимателно изследване. Комерсиални интереси, приели формата на самоучители и компютърни игри, окупират свободното време на децата. А вманиачени родители само утежняват положението, като превръщат детството в години на стрес, настървена борба и надпревара. Дните на децата ни са претрупани с дейности, организирани от възрастните: балет, джудо, тенис, пиано, спортни състезания, проекти. Вкъщи ги забавляват компютри и огромни екрани. Затворени и закопчани в колите, те са принудени да слушат образователни записи. Амбициозни майки тормозят обърканите си десетгодишни чеда с часове писане на домашни, като им внушават неясния страх от „бъдещите работодатели“. После им купуват игрови конзоли „Нинтендо“1 – абсурдни и скъпи джаджи, от които се очаква да внесат елемент на реалност в компютърните игри. Само въпрос на време е децата с претоварен график да се сдобият със собствен смартфон „Блекбъри“.

Какво стана с игрите? Сещам се за карикатура в „Ню Йоркър“. Две хлапета на детската площадка са се вторачили в личния си органайзър и едното казва на другото: „Мога да те вместя за непланирана игра следващия четвъртък в четири.“

Всички тези дейности изискват много разходи и време от и бездруго изтормозения родител. И не оставят място за безгрижно шляене и свободни игри. Другият им страничен ефект е, че правят децата неспособни да се грижат сами за себе си. Когато стимулите идват от външен фактор, независимо дали е треньор, компютър или телевизор, малчуганите губят способността сами да си измислят игри. Просто забравят как се играе. Спомням си как най-голямото ни дете – жертва на хронично свръхстимулиране от страна на своите загрижени родители – в момент на отегчение изкрещя: „Искам... малко... забавление!“ Отрезвяваща реакция, особено ако е на петгодишно хлапе. А сега какво да правя? Какво да правя после? Такива въпроси задават свръхстимулираните деца. Какво се е случило с тяхното въображение, с тяхната находчивост?

Все пак има изход от капана на родителската свръхвманиаченост. Едно простичко решение ще направи ежедневието на децата ви приятно, а на вас ще помогне да отгледате щастливи, самостоятелни личности, способни да изградят собствения си живот сами, без да зависят от своята вездесъща мама. Наричам го безгрижно родителстване, а нашата мантра е просто: Оставете ги на мира. Страхотното откритие, че ленивият родител е добър родител, ми подсказа следният пасаж от есето на Д. Х. Лорънс „Възпитанието на хората“, публикувано през 1918 г.: „Как да започнете да възпитавате едно дете? Първо правило – оставете го на мира. Второ правило – оставете го на мира. Трето правило – оставете го на мира. Това е всичко.“

Съвременният активен родител намира тази идея за противоестествена. Та нали винаги са ни учили да правим повече, а не по-малко? Кой родител не се е лутал с натрапчивото усещане, че не се справя с нищо както трябва и е длъжен да се старае повече? Нищо подобно. Проблемът е там, че се стараем твърде много, а не твърде малко. Със свръхнамесата си не оставяме децата нито да бъдат себе си, нито да опознаят себе си. Прекалено обгрижваните деца впоследствие не могат да бъдат самостоятелни. Трябва да се отдръпнем. Да ги оставим да живеят. Приветствам ви с добре дошли в школата за не-активните родители! Ще бъде от полза и за двете страни – по-малко работа за вас и по-добре за детето ви, което ще се научи хем да се наслаждава на ежедневието си, хем да разчита на себе си и да бъде независимо.

Държа да отбележа, че не защитавам пълното безхаберие. Веднъж се бях поувлякъл в безгрижно родителстване, унасяйки се в дрямка на канапето пред отоплителната печка, докато „пазех“ (както е прието да се казва) прохождащото си хлапе, но внезапно се събудих от писъците му – беше сложило ръце направо върху горещия метал и си бе изгорило върховете на пръстчетата. Не бива, естествено, да оставяме децата си да прескачат през прозорците и да се мотаят с несменени памперси. Едно е безгрижие, съвсем друго – безотговорност.

Но да създадеш домакинство, освободено от грижи, би било чудесно. Наблюдавайки собствените си три деца, стигнах до извода, че колкото по-малко внимание им се обръща, толкова по-добре. Най-голямото получаваше родителски грижи в изобилие и все още е най-разглезено. Вниманието към второто беше по-ограничено и то е по-самостоятелно. Накрая най-малкото се роди на пода в банята и трябваше само да се погрижи за живота си. И сякаш от трите деца то е най-доброто в игрите. И най-забавното, разбира се.

Хубавото при децата е, че те обичат да са ангажирани. И понеже родителите пък обичат да мързелуват, за малчовците е добре дошло да се потрудят. В известна степен тази идея е била възприета през ХIХ век, когато на работа във фабриките са постъпвали петгодишни деца. Фактът, че след това, благодарение на намесата на либералите, са приети закони срещу експлоатацията на детския труд, не бива да ограничава безгрижния родител да експлоатира собственото си потомство.

Сещам се как мой приятел успешно изманипулира четиригодишната си дъщеричка да му донесе цигарите и бутилка бира, докато той се излежаваше в хамака в нашата градина през един слънчев следобед. Ами да, малко известен факт е, че с лежане се постига повече. Просто като не правиш нищо, можеш да ги тренираш да вършат полезни неща. През последната ваканция на децата се оказа, че сме започнали да оставаме в леглото до 10–11 ч. Брат ми постигна още по-добър резултат – една сутрин той и жена му се излежавали чак докато осемгодишният им син не влязъл в спалнята. „Браво на вас – казал той. – Подобрихте рекорда. Вече е дванайсет.“ Ако не им обръщаш внимание, децата чудесно се ориентират как да станат, да си направят закуска и след това да си играят сами.

Може да звучи парадоксално, но безгрижният родител е отговорен родител, защото същността на безгрижното родителстване е уважението към детето, доверието в друго човешко същество. Безотговорен е онзи родител, който прехвърля детето си на различни институции за обучение и грижи, без значение дали това са детегледачки, училища, занимални, спортни клубове, телевизионни програми, онлайн игри или каквото и да било друго. Или пък онзи, който се опитва да натрапи собствените си възгледи на децата и така не ги оставя да бъдат себе си.

Друго голямо предимство на безгрижното родителстване е, че то избавя родителя от недоволството. Няма нищо по-пагубно и по-досадно от напиращото в гърдите негодувание. Представете си как правите жертва след жертва, как се раздавате и търпите лишения заради децата си, а после те се преобразяват и затъват в кошмар ала Ейми Уайнхаус2 или Пийт Дохърти3. Не, в света на безгрижния родител няма място за мъченичество. На първо място стои нашето собствено щастие. И това е вярната посока – както каза онзи ден един таксиметров шофьор за децата си: „Те са щастливи, защото ние сме щастливи.“ Нужно ли е да страдате?! Радвайте се на живота си!

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: