Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Берлускони. Епичната история на милиардера, който завладя Италия

Алън Фрийдман

Биографията е написана от авторитетния американски журналист Алън Фрийдман, който е извадил най-ценното и най-интересното от над 100 часа записи с интервюта с италианския милиардер. Авторът с огромна прецизност анализира дългата история на Берлускони и многото трансформации, през които е преминал – от шоумен, през строителен предприемач, медиен магнат, футболен бос и плейбой до един от най-влиятелните играчи на световната политическа сцена. Алън Фрийдман приключи работа по книгата едва в края на август и неговите впечатления от Берлускони са съвсем пресни. Журналистът успя да интервюира и някои от най-близките приятели на бившия италиански премиер, сред които е и самият Владимир Путин.

  • Корица: Мека
  • Страници: 304
  • Тегло: 0.360 кг
  • Издадена: 5.11.2015 г
  • Издателство: Сиела
  • Виж още от Алън Фрийдман
 

Наличност: Да

15,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Силвио Берлускони разказва живота си в първата своя оторизирана биография. Най-скандалният министър-председател в историята на Италия проговаря за своя път към върха, за приятелствата си със световни лидери като Владимир Путин, Джордж У. Буш и Муамар Кадафи, за обвиненията във връзки с мафията, за бъдещето на футболен клуб Милан и за прословутите партита „Бунга-бунга”, които станаха една от причините за драматичното му падение от политическата сцена.

Биографията е написана от авторитетния американски журналист Алън Фрийдман, който е извадил най-ценното и най-интересното от над 100 часа записи с интервюта с италианския милиардер. Авторът с огромна прецизност анализира дългата история на Берлускони и многото трансформации, през които е преминал – от шоумен, през строителен предприемач, медиен магнат, футболен бос и плейбой до един от най-влиятелните играчи на световната политическа сцена. Алън Фрийдман приключи работа по книгата едва в края на август и неговите впечатления от Берлускони са съвсем пресни. Журналистът успя да интервюира и някои от най-близките приятели на бившия италиански премиер, сред които е и самият Владимир Путин.

В предговора на книгата е описана срещата на Фрийдман с руския лидер в Кремъл. Алън Фрийдман е бил поканен в Кремъл, за да разговаря с Путин за ролята на Силвио Берлускони и за приятелството между двамата лидери.

 

Откъс от книгата

Четвърта глава

„АПОКАЛИПСИС СЕГА“

 

-   АТАКУВАЙ! АТАКУВАЙ!

Силвио Берлускони крещи с всичка сила. Застанал е в ъгъла на съблекалнята на елитния футболен отбор „Милан“, а до него седи на­прегнатият и изнервен треньор.

Слабичкият и нежен Филипо Индзаги, бившият играч, заел тре­ньорския пост от няколко месеца, повечето от които ужасни за отбора, трепери. Берлускони го смушква по ръката и властно настоява:

-   Кажи ми какво крещи треньорът от скамейката? Хайде, кажи! Не те чувам! По-силно!

Индзаги, бивш футболист на „Ювентус“ и „Милан“, е един от най-големите голмайстори за всички времена. Нещо като плейбой, чо­век, обичащ нощния живот. Но днес прилича на един от онези пациен­ти от XIX век, болни от туберкулоза, които изкачват планината, за да отидат в швейцарски санаториум. Едва не започва да трепери, докато Берлускони продължава да го подстрекава. Видимо се свива.

-   Атакувай! - отговоря той тихо, докато раздразненият Берлускони се взира в лицата на обърканите играчи, седящи по пейките в стаята.

-   Не, не, не - подигравателно казва Берлускони. - Това ли е най- доброто, на което си способен? Намираме се на стадион. Нека ти по­кажа как трябва да се прави. Берлускони издува гърди като Попай Моряка и изкрещява колкото глас има: АТАКА!

На италиански мелодичният вой, който излиза от гърлото на Бер- лускони, звучи като кръстоска между вик от мегафон и най-лошия звук, който може да издаде оперна певица, вземаща най-ниския си тон. А-ТА-К-ООО!

Треньорът на „Милан“ поглежда към пода, а Силвио Берлускони продължава да го засрамва.

-   Ето така! - дразни го ухилен той и хваща ръката на бедния Инд- заги, за да я разтърси като победител. - Кой знае да го прави добре? Аз! Аз винаги съм Numero Uno!

Специално в този ден Numero Uno пристигна преди около час на „Миланело“ - историческия тренировъчен лагер на „Милан“. Както обикновено, дойде с хеликоптер.

„Миланело“ се намира на около 50 километра от града, сред кра­сивата природа на Ломбардия. За Берлускони, чийто политически късмет се прояви в създаването на партия, чието име („Форца Италия“) звучи като футболно скандиране, седмичните посещения на любимия му клуб „Милан“ са били и си остават много важни, дори основни и определящи за доброто му настроение и за самочувствието му.

А ползването на хеликоптера, за да лети дотам и обратно, си е типично в негов стил.

В този есенен петъчен следобед в началото на октомври цветове­те на храстите все още са разцъфнали и топлият вятър поклаща върхо­вете на дърветата. Клоните започват да се люлеят по-силно с при­стигането на 12-местния „Аугуста Уестланд“ на Берлускони, носещ логото на Mediaset върху опашката си.

Хеликоптерът се приземява върху едно баскетболно игрище, превърнато в площадка за кацане. Адриано Галиани, вицепрезидентът на клуба, излиза от бял и луксозен 16-местен микробус „Фолксваген“ със затъмнени стъкла, който е паркиран близо до все още въртящите се перки на хеликоптера. След него върви и нервният треньор Индза- ги. Когато Берлускони се появява заедно с бодигардовете си, двамата мъже се втурват, за да приветстват шефа.

Както всеки път Берлускони и помощниците му се качват в микро­буса заедно с вицепрезидента и треньора, возят се около три или че­тири минути до клубните помещения и в момента, в който Берлускони влиза вътре, всички се усмихват. Той се здрависва и бъбри с кухнен­ския персонал, докато обикаля из трапезарията на играчите. Когато се отбива в тоалетната, Индзаги и Галиани влизат в малката трапезария на президента. Там върху чисто бяла покривка са поставени бутилки със зехтин, балсамов оцет, сол и пипер, два сребърни панера, пълни с хлебчета и гризини, както и два вида минерална вода - една обикнове­на и една газирана.

Когато Берлускони се връща, всички в трапезарията си хапват прошуто и пъпеш, Галиани предпочита прошуто и смокини. После идва ред на изтънчено ризото с шафран, на което дори и Берлускони не може да устои, макар да казва на гостите си, че ще му развали ди­етата.

Индзаги седи в единия край на масата, леко побутва храната си, отпива от минералната вода и държи погледа си върху Берлускони. Галиани изглежда, че се наслаждава на храната си и дори си взема допълнително. Държи се весело и непринудено, освен когато казва ня­коя обидна дума за „арогантността“ на „Ювентус“. Този лайтмотив се повтаря и това е разбираемо за човека, превърнал „Милан“ в световна футболна сила, която все пак винаги е в сянката на „Ювентус“. С дру­ги думи, „Милан“ страда от комплекс за малоценност, по отношение на отбора, бивша собственост на Джани Анели.

Берлускони все още е спокоен. Обаче щом привършва с ризотото, поглежда свирепо треньора и разпитът започва. Казва на Индзаги, че е гледал последния мач и внимателно е наблюдавал играчите и тяхната игра. Иска да разговарят за тактическата постройка, да знае какъв ще е стартовият състав в следващия мач и кой ще остане на пейката. Желае да говори с Индзаги за построяване на много по-нападателен отбор.

Берлускони се обръща към него и му задава първия въпрос:

-   Ти с кои играчи предлагаш да започнем?

-   Мисля си за Мунтари, понеже имаме нужда от силата му - от­говаря Индзаги.

-   А защо не Поли? - отвръща Берлускони почти светкавично.

Изнервеният треньор не се обърква от това, че седи на същата

маса, на която Берлускони и Галиани са обсъждали - при безброй други случаи с неговите предшественици - следващия мач, халфовата линия, защитата, нападението, физическото състояние на някои игра­чи, схемата на игра. В тази стая са се обсъждали игровите позиции на играчите с легендарни милански треньори като Ариго Саки, Фа- био Капело и Карло Анчелоти, треньори, които общо са спечелили 26 купи. Затова Индзаги внимателно подбира следващите си думи.

-   Поли е добър играч, но няма да издържи до 90-ата минута. Не бих го използвал от самото начало - предлага треньорът, аргументи­райки разногласието си с президента на „Милан“.

Берлускони веднага сменя темата. Пита за физическото състоя­ние на Матия де Шильо, друг играч, а после задава въпрос настойчиво:

-   А утре кои ще ни бъдат полузащитници? Да започнем ли с Де Йонг?

Вижда се, че тази идея не допада особено на Индзаги, но той само кимва с глава и измърморва нещо за Де Йонг и колко ценен е той за отбора. Виждайки неудобството на треньора, Галиани започва да се ше­гува с Индзаги и с неговата слава на плейбой. Майтапи го, че няма ни­какви слабости освен тази към красивите жени. Треньорът се усмихва глуповато. Напрежението в стаята, изглежда, спада. Но е напълно ясно какво точно се случи. Берлускони разговаря със своя треньор изключи­телно прямо. Той не просто предлага каква да бъде стартовата единаде- сеторка, той дава изрични указания каква точно да бъде тя.

-   Берлускони - както веднъж каза неговият приятел Конфалони- ери - обича да управлява.

Благодарение на духовитостта на Галиани напрежението скоро изчезва, подновяват се тривиалните разговори, а след обяда предстои посещение на физкултурния салон и в съблекалнята за среща с игра­чите.

Триото Берлускони, Галиани и Индзаги върви бавно през първото футболно игрище, едно от седемте, които се намират в големия ком­плекс „Миланело“. Игрището е залепено до клубните помещения и води към бежова сграда, в която се намират съблекалнята, стаите за физиотерапия, големият физкултурен салон и плувният басейн.

Целият отбор очаква Берлускони в съблекалнята. Всеки играч е сед­нал на малко метално столче. Имената им са написани с черен цвят върху хартиен лист с логото на „Милан“, което е залепено върху вратичките на шкафчетата им. Върху всяко шкафче е сложен по един черен сак с марките на спонсорите Adidas и Emirates, щамповани в бяло. Играчите се изправят заедно, когато Берлускони влиза и започва да ги поздравява.

-  Ето ни и нас. Как си? Добре ли си? - Берлускони пита слисания Стефан ел Шаарауи, нападател.

-   По-добре ли се чувстваш? - пита той Жереми Менез, френския нападател. - Вестниците писаха, че не си много добре.

-   Как е съпругата? - пита той център-нападателя Фернандо То- рес. - А децата? А новата къща? Значи сте се устроили вече? Без про­блеми? Супер.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: