Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Бебето философ

Алисън Гопник

Съсредоточено, сбърчило вежди, едномесечното бебе се втренчва в лицето на майка си и внезапно се усмихва блажено. Със сигурност трябва да вижда майка си и да усеща любов, но какво ли представляват неговото виждане и чувстване? Какво ли е да си бебе? Двегодишното дете предлага на непознат, който изглежда гладен, наполовина изсмуканата си близалка. Може ли едно толкова малко дете вече да изпитва емпатия и да бъде алтруистично? Тригодишното момиченце заявява, че ще дойде на обяд само ако на масата има определено място за бебетата, мънички близначета с виолетови коси, които живеят в джоба му и ядат цветя на закуска. Как може то да вярва толкова дълбоко в нещо, което е просто плод на въображението му?

  • Корица: Мека
  • Страници: 268
  • Тегло: 0.330 кг
  • Издадена: 2012 г
  • Издателство: Изток-Запад
 

Наличност: Да

15,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Какво ни казват детските умове за истината, любовта и смисъла на живота

Съсредоточено, сбърчило вежди, едномесечното бебе се втренчва в лицето на майка си и внезапно се усмихва блажено. Със сигурност трябва да вижда майка си и да усеща любов, но какво ли представляват неговото виждане и чувстване? Какво ли е да си бебе? Двегодишното дете предлага на непознат, който изглежда гладен, наполовина изсмуканата си близалка. Може ли едно толкова малко дете вече да изпитва емпатия и да бъде алтруистично?  

Тригодишното момиченце заявява, че ще дойде на обяд само ако на масата има определено място за бебетата, мънички близначета с виолетови коси, които живеят в джоба му и ядат цветя на закуска. Как може то да вярва толкова дълбоко в нещо, което е просто плод на въображението му?    

Петгодишно дете открива с помощта на златна рибка, че смъртта е необратима. Как може дете, което още не може да чете или да събира, да открие такива дълбоки, жестоки истини?    

Едномесечното става двегодишно, после тригодишно и петгодишно. И понякога, по чудодеен начин, става майка със свои деца. Как биха могли тези крайно различни създания да са една и съща личност? 

Откъс от книгата

Как децата променят света

Зад специфичните експерименти и аргументи, изложени в настоящата книга, лежи една голяма обща идея. Повече от всяко друго създание човешкото същество е способно да се променя. Ние променяме света около нас, другите хора и себе си. Децата и детството ни помагат да обясним как става това. А фактът, че променяме, обяснява защо децата са такива, каквито са – и дори защо изобщо съществува детството.

В крайна сметка новите научни обяснения на детството се коренят в теорията за еволюцията. Изучаването на децата обаче ни разкрива една много по-различна картина за това как еволюцията формира нашия живот, отколкото ни показва това традиционната картина на „еволюционната психология“. Някои психолози и философи твърдят, че повечето от онова, което е значимо в човешката природа, е детерминирано от нашите гени – от една вродена, автоматична система, която ни прави таки- ва, каквито сме. Ние сме били надарени с набор от фиксирани и специфични способности, проектирани да отговорят на потребностите на нашите праисторически предци отпреди 200 000 години, през плеистоцена. Не е изненадващо, че това виждане не взема под внимание значението на детството. Представата е, че едно „достатъчно добро“ развитие през детството може да е необходимо, за да се разгърнат вродените аспекти на човешката природа. Ала отвъд това детството няма много голямо влияние, защото по-голямата част от онова, което е важно за човешката природа по принцип и за индивидуалния характер по-специално, е вече налично при раждането.

Това виждане обаче не улавя нашия живот такъв, какъвто е в действителност; така, както се променя и развива с времето. Ние поне чувстваме, че сякаш активно създаваме живота си, като променяме своя свят и самите себе си. Това виждане не може да обясни и радикалните исторически промени в човешкия живот. Ако нашата природа е детерминирана от гените ни, бихме могли да мислим, че сега ще сме същите, каквито сме били през плеистоцена. Смущаващият факт относно човешките същества е, че нашата способност за промяна както в собствения ни живот, така и в историята е най-характерното и най-непроменливото нещо в нас. Има ли начин да обясним тази гъвкавост и креативност, тази способност да изменяме своята индивидуална и колективна съдба, без да се обърнем към мистицизма?

Отговорът идва най-неочаквано от най-малките деца – и той ни довежда до съвсем различен вид еволюционна психология. Голямото еволюционно предимство на човешките същества е в тяхната способност да се изплъзват от принудите на еволюцията. Ние можем да се учим от околната си среда, можем да си въобразяваме различни среди и можем да превърнем тези въоб- разени среди в реалност. И тъй като сме дълбокосоциален вид, другите хора са най-важната част от нашата среда. Така ние сме особено способни да ги изучаваме и да използваме това знание, за да променим начина, по който те се държат, и начина, по който се държим самите ние. Резултатът е, че човешките същества са включени в непрестанен цикъл на промяна. Това е централна част от техните еволюционни заложби и най-дълбока същност на тяхната човешка природа. Ние променяме своята среда – и тя променя нас. Променяме поведението на хората, тяхното поведение променя нашето.

Поначало ние притежаваме способността да изучаваме по-ефикасно и по-гъвкаво своята среда, отколкото всеки друг вид. Това знание ни позволява да си представяме нови среди, дори радикално нови, и да действаме, за да променим съществуващата. После можем да се учим от неочакваните характеристики на новата среда, която сме създали, и така да я променим отново, и т.н. Онова, което невробиолозите наричат гъвкавост – способността за промяна с оглед на опита, – е ключ към човешката природа на всяко ниво, от мозъка до умовете и обществата.

Ученето е ключова част в този процес, но човешката способност за промяна го надхвърля. То се отнася до начина, по който светът променя ума ни, но нашите умове също могат да го променят. Развиването на нова теория за света ни позволява да си представим други начини, по които би могъл да е устроен той. Разбирането на другите хора и на самите нас ни позволява да си представим нови начини на човешко съществуване. В същото време, за да променим своя свят, себе си и своето общество, ние трябва да мислим какви трябва да бъдем, както и какви всъщност сме. Настоящата книга е посветена на въпроса как децата развиват умовете си така, че да променят света.

Психолозите, философите, невролозите и специалистите по компютърни науки започват внимателно и точно да определят някои от основните механизми, които ни дават тази особена, присъща на човека способност за промяна – онези аспекти от нашата природа, които позволяват осъществяването на възпитанието и културата. Дори започваме да развиваме точни математически обяснения на някои от тези механизми. Ще видим, че тези нови изследванея и и промени в мисленето, голяма част от които бяха постигнати през последните няколко години, ни дадоха ново разбиране за начина, по който биологичните компютри в нашите черепи действително произвеждат човешката свобода и гъвкавост.

Ако докато пиша настоящите редове, хвърлям поглед върху обикновените неща пред мен – електрическата лампа, правоъгълната маса, блестящата, гледжосана, симетрична керамична купа, светещия монитор на компютъра – почти нищо от това не би могло да бъде видяно през плеистоцена. Всички тези предмети са били някога въображаеми – те са неща, които са създали самите човешки същества. Самата аз, жена, специалист по когнитивна наука, пишеща за философията на децата, нямаше да мога да съществувам през плеистоцена. Аз също съм творение на човешкото въображение. Такива сте и вие.

Биография и факти за автора

Алисън Гопник

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: