Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Аз бях в разузнаването

Велизар Енчев

Виновни ли са офицерите от разузнаването на Царство България, че през Балканските войни са подчинени на един авантюрист? Те воюваха за освобождението на поробените българи в Македония и Одринска Тракия, а не за монарха. Трябва ли да бъдат съдени офицерите при Дойран, Криволак и Завоя на Черна, че през Първата световна война проливаха кръвта си за Отечеството, но изпълняваха заповеди, докарали ни Втората национална катастрофа?

След като правителството на Станишев отвори архивите на външното разузнаване на Балканите и постави знак на равенство между политическата полиция и разузнаването, осъзнах, че мълчанието не е злато.

 

Наличност: Да

19,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Съдбата на кадровите офицери от балканското ни разузнаване по време на Студената война може да се сравни с житиетo на българските офицери при цар Фердинанд. През 1913 г. българската армия е смазана от съюзниците ни Сърбия и Гърция, а Румъния и Турция ни забиват нож в гърба, след като главнокомандващият прави фатални грешки, довели до Първата национална катастрофа.

Виновни ли са офицерите от разузнаването на Царство България, че през Балканските войни са подчинени на един авантюрист? Те воюваха за освобождението на поробените българи в Македония и Одринска Тракия, а не за монарха. Трябва ли да бъдат съдени офицерите при Дойран, Криволак и Завоя на Черна, че през Първата световна война проливаха кръвта си за Отечеството, но изпълняваха заповеди, докарали ни Втората национална катастрофа?

След като правителството на Станишев отвори архивите на външното разузнаване на Балканите и постави знак на равенство между политическата полиция и разузнаването, осъзнах, че мълчанието не е злато.

Това е предателство към хората, които дадоха всичко от себе си, за да служат на българските национални интереси в Сърбия и Македония.

В Западните покрайнини живеят 30 000 българи, а славянското население в Република Македония е 90 процента българско. Независимо от политическата система в България през XX и XXI век, в тези окупирани български земи разузнаването ни имаше една цел – да опази нашия етнос от асимилация, да гарантира човешките му права, да помага на дипломацията в интернационализирането на българския въпрос в Югославия.

Затова реших: нека хората узнаят какво е правил един офицер от Националната разузнавателна служба в Скопие, Белград, Прищина, Сараево.

Велизар Енчев

Откъс от книгата

В школата на разузнаването

Подготовката ми за Белград се състоеше в 11-месечни лекции в школата на Първо в София – ускорен курс по сърбохърватски, усъвършенстване на английския, изучаване методите на работа на югославските служби, психология, дипломация, балканистика. Това ставаше в извънработно време, защото продължавах да работя във вестника и нито един ден не отсъствах от редакцията.

Имах шанса да попадна в югославския XVII отдел на Първо главно, ръководен от интелектуалец, чужд на партийните догми – полк. Михаил Коларов. Той подкрепи резервите ми срещу пребиваването ми в московска разузнавателна школа. Не скрих пред Михаил Kоларов, че не изгарям от желание да си губя времето в Москва, още повече че там нямаха разбиране за нашата работа против Югославия. И двамата стигнахме до извода, че българските интереси в Югославия и съветската политика към Белград са две различни линии. Сега това звучи невероятно, но бе точно така. В югославския отдел цареше особен дух. В този сектор на външното разузнаване открито се говореше за ползите за България от евентуално разпадане на Югославия, въпреки че официалната линия на управляващата БКП бе точно обратната.

Според ЦК на БКП: „България трябва да полага грижи за развитие на българо-югославските отношения, за по-тясно сътрудничество между комунистическите партии на двете страни“... и прочие глупости. Не познавах нито един офицер от югославския отдел, който да не приемаше с насмешка подобни партийни директиви. Напротив, в плановете за разузнавателната работа в Република Македония и Сърбия винаги присъстваше изискването за защита на българските интереси там, за насърчаване на пробългарските настроения, за противопоставяне на македонизма и сръбския национализъм, които асимилират българите във Вардарска Македония и Западните покрайнини. Но се правеше уточнението, че разузнаването не бива да вреди на двустранните отношения, напротив – да ги задълбочава. Това бе абсурдно. Но именно подобни абсурдни насоки за нашата работа оправдаваха пред ЦК на БКП острите действия на разузнаването в Югославия. В отчетите в края на всяка година пишеше, че българското разузнаване в Югославия е извършвало информационна, аналитична и вербовъчна дейност, но веднага се допълваше, че това е целяло „укрепване на двустранното сътрудничество във всички области на живота и изграждане на социализма в двете страни.“

Пак съм длъжен да посоча – относително свободният дух в югославското направление на разузнаването се дължеше на полк. Коларов и на някои други, които имаха разкрепостено мислене по югославската тема. Тогавашният шеф на службата ген. Коцев, както и по-късно заместилият го ген. Владо Тодоров поощряваха този стил на работа на югославския отдел. В края на краищата те се интересуваха от едно – да предоставят на държавното ръководство на Народна република България обективна и изпреварваща информация за ставащото в Социалистическа федеративна република Югославия. Но постоянно се повтаряше: „В Югославия нямаме право на провал, защото това ще срине не само междудържавните отношения, но и междупартийното сътрудничество.“ В случая те имаха предвид не толкова отношенията между БКП и Съюза на югославските комунисти (СЮК), които винаги са били обтегнати. Без да се споменава на глас, шефовете на службата се страхуваха от реакцията на Москва, ако с дейността си в Югославия българското разузнаване предизвика скандал.

А такива скандали ставаха именно в Белград – правеше ги и моят предшественик, който бе предупреждаван да не влиза в дискусии по македонския въпрос със съветските кореспонденти. След 1987 г. продължих тази линия към съветските журналисти в Международния пресцентър в Белград, като диалозите ни бяха доста остри и цветисти в лексикално отношение. Това правеше впечатление на югославските и чуждестранните журналисти, които в почуда се питаха как е възможно българи да възразяват на руснаци.

За да бъда честен трябва да отбележа, че от моя страна това не бе особена смелост, защото годината бе 1987, а не 1947. Предполагам, че повечето съветски кореспонденти в Югославия бяха служители на съветското цивилно и военно разузнаване. Бяха отлично подготвени професионалисти, познаваха югославските проблеми, свободно говореха сърбохърватски. Но изцяло подкрепяха сръбската версия за македонската нация, отнасяйки се с пренебрежение към българските исторически аргументи. За тях нямаха научна тежест дори делото на акад. Дмитрий Лихачов и неговият капитален труд „Държавата на духа“, в който се изтъкваше огромният принос на Кирило-Методиевото дело и на българската писменост и култура за славянския свят и европейската цивилизация.

Преди заминаването за Югославия се срещнах с Пенчо Кубадински – председател на Националния съвет на Отечествения фронт (издател на вестника) и член на Политбюро на ЦК на БКП. На срещата бяха бъдещите кореспонденти в Москва, Берлин, Брюксел и Белград, водени от главния редактор Генчо Бъчваров. След като обсъдихме работата в първите три столици, Кубадински се обърна към мен и напълно сериозно ме попита: „Ти даваш ли си сметка къде отиваш и какво ще правиш там? В твоя случай е необходима броня...“

Той имаше предвид случилото се с предишните трима кореспонденти – единият бе експулсиран от Югославия, вторият имаше постоянни проблеми с властите в Белград, третият пострада тежко при инсценирана от сърбите автомобилна катастрофа (поне така се твърдеше в българската експертиза за пътния инцидент). Не помня как реагирах и дали изобщо казах нещо в отговор на спонтанното възклицание на Кубадински.

Само след година станах свидетел на достойното поведение на Кубадински в Белград, когато той гостува на Милойко Друлович – председател на Социалистическия съюз на трудовия народ на Югославия. На репликата на Друлович, че България трябва да прекрати издаването на книги с антимакедонско съдържание, в които се присвоява историята на македонския народ и се твърди, че Гоце Делчев и Братя Миладинови са българи, Кубадински изригна. Скочи прав и отвърна остро: „Ако не оттеглите казаното, прекратявам срещата и се връщам в София!“, след което с бързи крачки се качи по вътрешните стълби на втория етаж на резиденцията, в която бе настанен.

Сред югославските домакини настъпи суматоха. След няколко минути Друлович се качи при своя български гост. Както научих по-късно от посланика Александър Стайков, Друлович се извинил за инцидента. И най-важното – пояснил, че му е наложено от СЮК да повдигне този въпрос и че такава е практиката на югославските делегации при разговори с български представители. Горещо помолил Кубадински да слезе на вечерята, като обещал, че повече няма да засяга спорните теми.

При следващи срещи с Кубадински в България имах възможността да открия една друга личност, която негодуваше срещу югославската политика към България и правеше всичко възможно, за да се внесе повече достойнство в нашата позиция по македонския въпрос. Два дни преди 10 ноември Кубадински прие в кабинета си емисар на Слободан Милошевич, доведен от мен в София. Но за това – в следващите редове.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: