Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Дени Дидро | Книги | Биография

Дени Дидро Дени Дидро е известен френски философ, просветител, писател, художествен критик. Основател и редактор на „Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите”. Заради атеизма и антиклерикализма си е и низвергван. Стои по-близо от другите материалисти метафизици от 18 в. до идеята за самодвижение на материята. Изказва догадки за съществуване в неживата природа за способност за биологическа еволюция. Приема, че съзнанието на законодателите е решаващ фактор в историческото развитие. Развива реалистични естетически възгледи.

„Ако нямаш цел, не извършваш нищо; и не извършваш нищо велико, ако целта ти е нищожна.”

Дени Дидро първоначално учи и се подготвя за свещеник, но след престоя си в Парижкия колеж „Аркур“ променя възгледите си. Поради това родителите му го лишават от издръжка. Докато посещава Салона на свободомислещите се запознава с Жан-Жак Русо. След като публикува съчинението си „Писма за слепите за назидание на зрящите”, Дидро е осъден и престоява няколко месеца в затвора, заради силно материалистическите възгледи, изразени там. Многократно бива преследван от властите заради деистките си убеждения и прогресивни идеи, които личат и във „Философски мисли”. Характерна за него е и критиката към тогавашното френско общество, деспотизма на кралския двор и реакционната роля на Църквата. Всичко това го кара да издаде анонимно романа „Бъбривите бижута”.

В периода 1751–1772 г. работи върху „Енциклопедията”. От 1751 г. до завършването ѝ издава по един том всяка година. Веднага след излизането на първите два тома „Енциклопедията” е забранена, но това трае само четири месеца поради бързата намеса на Мадам дьо Помпадур. Въпреки това за Дидро е невъзможно повече да публикува във Франция и затова през 1752 издава сборника „Избрани съчинения” в Холандия.

„Всичко, което е обикновено, е просто; но не всичко, което е просто, е обикновено. Оригиналността не изключва простотата.”

Други произведения, с които обогатява френската литература са писмата, писани до любимата му Софи Волан. През 1755 г. написва пиесата, сложила край на приятелството му с Русо — „Незаконният си”. Три години по-късно излиза „Глава на семейството”.

След смъртта му са публикувани още „Монахинята”, философският разказ „Фаталистът Жак и неговият господар”, „Племенникът на Рамо”, „Сънят на Д'Аламбер”, „Добър ли е, лош ли е?”.

„Въображението! Без това качество не може да бъдеш нито поет, нито философ, нито умен човек, нито мислещо същество, нито дори просто човек.”

 

1 продукт/а

на страница

1 продукт/а

на страница