Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Демиан Букай | Книги | Биография

Демиан Букай Синът на Хорхе Букай, Демиан е завършил медицина в Университета в Буенос Айрес и след това е специализирал психиатрия. Специалист е по гещалт-терапия, но е минал обучение и в други терапевтични практики. Работи като терапевт-консултант на семейства, тийнейджъри и двойки. Автор е на книгата "Погледни отново".

Откъс от интервю с Демиан Букай за издателство Хермес

Аз съм син на баща си, но не само това

Вече излезе вашата първа книга. Какви са бъдещите ви творчески планове?

Пиша, откакто бях тийнейджър. Пишех главно разкази и дори някои от тях бяха отпечатани в антологии на млади автори. Така че писането винаги е било част от живота ми и със сигурност ще продължи да бъде. Наскоро мексиканското издателство Oceano публикува моя графичен роман със заглавие „Тайната на летящото цвете“. Аз написах историята, а талантливият художник Маурисио Гомес нарисува прекрасните илюстрации към нея. Резултатът е по-добър, отколкото въобще можех да си представя. В момента пиша още две книги: едната е за любовта и романтичните връзки, а другата – в съавторство с баща ми – е за взаимоотношенията между деца и родители. Книгата се фокусира на връзката помежду им и на гледната точка на всеки от тях, както и на динамиката в отношенията, които се променят във времето. Опитваме се да използваме собствения си опит като баща и син, за да помогнем на други да открият свой начин да се справят с някои конфликти, които може, или може би трябва да кажа – ще възникнат в тази връзка и в края на краищата ще ни помогнат да се учим един от друг.

 

Трудно ли е да бъдеш син на толкова известен баща?

Може би по-правилното ще бъде да кажа, че беше трудно. Когато бях по-млад, преживях трудни времена, мислейки си, че никога не бих могъл да имам собствена идентичност и ще бъда обречен да бъда възприеман от себе си и от останалите като „сина на...“. Работих наистина упорито по този въпрос: самостоятелно, чрез психотерапия, и доста изненадващо, обсъждайки това с баща си. Накратко, достигнах до заключението, че аз съм „син на баща си“, но не само. Това ме накара да приема приликите, които съществуват помежду ни, както и да отстоявам нашите различия. Днес бих казал, че известността на баща ми е по-скоро предимство, отколкото недостатък. Тя отваря пред мен врати, които иначе щеше да ми е по-трудно да отворя. Не е нужно да добавям нещо повече от това да спомена посещението във вашата страна. Съзнавам, че да поддържам тези врати отворени, е моя отговорност, но славата на баща ми несъмнено улеснява стигането ми до прага.

 

По какво си прилича и по какво се различава книгата ви от книгите на баща ви?

И книгите на баща ми, и моята книга попадат в една и съща категория: аз бих ги определил повече като книги, които будят размисъл, отколкото като книги за самопомощ. В много от книгите си баща ми често използва кратки истории като средство за лично усъвършенстване, докато историите в моите книги идват от по-различни източници: в тях също има кратки истории, но и откъси от книги, сцени от филми, лични преживявания и случаи от моята практика като психотерапевт. Като съдържание в книгата има идеи, които са подобни на тези на баща ми, но има и различни идеи. Няма съмнение, че работата на баща ми е оказала огромен отпечатък върху мен както на лично, така и на професионално ниво. И как би могло да е иначе! Живял съм с него през цялото си детство и юношество. Още повече че смятам книгите на баща си за мъдри и забавни, така че, ако моята книга прилича на неговите, това е повод за гордост и ще бъда поласкан, ако хората мислят така.

 

Използвате герои от известни филми и книги, за да илюстрирате идеите си. Защо?

Истината е, че се улових да правя така, преди да помисля защо това помага на хората. Толкова обичам да чета и да гледам филми, че когато се сблъсквам с определен проблем, сцени или фрагменти от някоя книга изплуват в съзнанието ми почти автоматично. Мисля, че този похват би могъл да е от помощ както на човека до мен, така и на онзи, който прочете написаното от мен. Научих от баща си, че историите са могъщо средство: те ни помагат да открием себе си в историите, да се асоциираме с този или онзи герой или ситуация, но в същото време ни позволяват да погледнем на нещата отстрани: от различна перспектива, от различна гледна точка. Когато чуем една история, тя е нашата история и едновременно с това – не е. От незапомнени времена хората си разказват истории. Полският писател и Нобелов лауреат Исак Башевис Сингер казваше: „Аз съм разказвач на истории. Винаги съм бил. Когато бях дете, ме наричаха лъжец. Сега ме наричат писател. Но то е едно и също: аз разказвам истории“. Да разказваш истории (древни или съвременни, сложни или популярни) – това е начин да обновяваме колективната мъдрост.

 

 

1 продукт/а

на страница

1 продукт/а

на страница