Антон Павлович Чехов | Книги | Биография

Антон Павлович Чехов е руски писател и драматург, а по професия лекар. Той е автор на множество къси разкази и не веднъж бива представян като майстор в жанра. Пише още пиеси, най-значими сред които са „Чайка“, „Вуйчо Ваня“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. Театралните му произведения оказват силно влияние върху драмата през XX век.

„Колкото по-високо стои човек в умственото и нравственото си развитие, толкова е по-свободен и толкова по-голямо удоволствие му доставя животът.“

Роден е през 1860 година в Таганрог, Русия. След завършването на гимназия през 1879 година Антон Чехов заминава за Москва и постъпва в Медицинския факултет на Императорския московски университет. За да се издържа самостоятелно, ежедневно пише за списания като „Стрекоза“, „Будилник“ и „Зрител“ кратки скици на съвременни теми, често използвайки псевдоними като „Антоша Чехонте“ и „Человек без селезенки“. Писателската му кариера е стартирана поради финансови причини, ала с времето артистичните му амбиции нарастват и той прави нововъведения, които силно влияят на еволюцията на съвременния разказ. Първообразът му е метода на „потока на съзнанието“ (повествователна техника), по-късно възприет от Джеймс Джойс и други модернисти, съчетан с отхвърляне на поуката в края на традиционната структура на разказа. Чехов не съжалява за трудностите, които създава на читателите, смятайки, че ролята на артиста е да задава въпроси, а не да отговаря на тях.

„Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, отколкото е видял и узнал баща му и дядо му.“

За 26-годишната си творческа дейност създава около 900 произведения, най-вече хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература. Най-емблематични сред тях са „Дамата с кученцето“, „Средство против впиянчване“ и „Три сестри“.

"Желанието да се служи на общото благо трябва непременно да стане потребност на душата, условие за лично щастие.“