Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Албер Камю | Книги | Биография

Албер КамюАлбер Камю е френски писател, драматург, журналист и философ. Става известен като един от ярките предтавители на екзистенциалисткото течение във Франция. Участва активно в политическите събития на своето време не само с писателските си умения, но и ангажирайки се с непосредствени действия. За своето творчество получава Нобеловата награда за литература в 1957 г. Най-известни сред творбите му са „Чужденецът”, „Изгнанието и царството”, „Пропадане”, „Чумата”.

Блажени са сърцата, които могат да се огъват, те никога не могат да бъдат разбити.”

Албер Камю е роден в Мондови, Алжир, в семейство на френски заселници. Баща му е убит в битката при Марна по време на Първата световна война и Камю е отгледан в град Алжир от майка си, която е от испански произход. Завършва философия в Алжирския университет, като се дипломира с тезата "Плотин, Неоплатонизъм и Християнска мисъл".

През 1940 г. Камю се жени за Франсин Фор, пианистка и математичка. През същата година започва работа за вестник „Пари Соар“. Макар първоначално да не е противник на Втората световна война, превземането на Париж от германците и екзекуцията на Габриел Пери все повече го настройват срещу Нацистка Германия. Заедно с редакцията на „Пари Соар“ той се премества в Бордо. През същия период довършва първите си книги „Чужденецът“ и „Митът за Сизиф“. През следващите години Камю се включва във Френската съпротива с псевдонима Бошар и участва в издаването на вестник „Комба”. Той е редактор на вестника от 1943 до 1947 г., като в този период се запознава с Жан-Пол Сартр. През 1945 г. се раждат децата му, близнаците Катрин и Жан Камю.
След войната Камю се включва в обкръжението на Сартр и прави обиколка из Съединените щати, където изнася лекции за екзистенциализма. През 1951 г. публикува „Разбунтуваният човек“, философски анализ на революцията, отхвърлящ комунизма, който довежда до разстройване на отношенията му със Сартр. Отрицателните реакции към книгата сред лявата интелигенция силно го депресират и и той се заема с адаптирането и поставянето на театрални пиеси. Така, освен със собствената си драматургия, от 1953 до 1959 г. той участва в създаването и на още шест пиеси, между които „Интересен случай” по романа на Дино Будзати, „Pеквием за една светица” по текст на Уилям Фокнър и „Бесове” по Достоевски.

„Като средство за живот в обществото аз бих предложил големия град. В наши дни това е единствената пустиня, която ни е достъпна.”

През 1957 г. Нобеловата награда за литература е присъдена на Албер Камю „за неговото значимо литературно творчество, което с прозорлива сериозност осветлява проблемите на човешката съзнателност в днешните времена“. Словото, което Камю произнася при получаване на наградата, както и една официална реч изнесена четири дни по-късно в Упсала са издадени през следващата година.

Камю загива при автомобилна катастрофа през 1960 г. След Ръдиард Киплинг той е най-младият лауреат на литературната Нобелова награда, както и най-рано починалият носител на отличието. Погребан е в градчето Лурмарен, Прованс, където придобил имот с парите от нобеловата награда.

„Тези, които нямат достатъчно смелост, винаги ще намират философия, с която да се оправдаят.”

2 продукт/а

на страница

2 продукт/а

на страница