Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Атентат

Амели Нотомб

Епифан Отос е грозен. Отблъскващо грозен. Това обаче не му пречи да се влюби. И то в една красива актриса. Двамата стават приятели. Но възможно ли е дълготрайно недвусмислено приятелство между мъж и жена? Междувременно се случва нещо невероятно – наемат Епифан да дефилира с манекенките по модните подиуми, за да подчертава с отблъскващия си вид тяхната красота. И ето че става известен. Има хора, които му се възхищават. Но той непрестанно мисли за своята Етел, красивата актриса...

 

Наличност: Да

12,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Епифан Отос е грозен. Отблъскващо грозен. Това обаче не му пречи да се влюби. И то в една красива актриса. Двамата стават приятели. Но възможно ли е дълготрайно недвусмислено приятелство между мъж и жена? Междувременно се случва нещо невероятно – наемат Епифан да дефилира с манекенките по модните подиуми, за да подчертава с отблъскващия си вид тяхната красота. И ето че става известен. Има хора, които му се възхищават. Но той непрестанно мисли за своята Етел, красивата актриса...

Амели Нотомб, добре позната на българските читатели, разказва една история, която е контрапункт на „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго. Как ще завърши тази история за сблъсъка между грозотата и красотата? Квазимодо и Есмералда могат ли да се свържат от взаимна любов? Въпросите и отговорите на авторката винаги са изпълнени с ирония, понякога дори със сарказъм. Интелектуалната прелест на книгата несъмнено ще спечели всеки читател.

Биография и факти за автора

Амели НотомбАвторката, вече добре позната на българските читатели, пише от седемнайсетгодишна и сама определя себе си като графоманка. „Ако не пиша, ставам опасна“, казва Амели Нотомб, чиято вярна публика всяка година жадно очаква месец септември, когато на френския книжен пазар се появява „новата Нотомб“.

Родена е през 1967 година в Кобе, Япония, в белгийско аристократично семейство. Прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща й е посланик. През 1992 г. излиза първият й роман „Хигиена на убиеца“. Амели Нотомб е носителка на много награди, в това число награда Рене Фале, награда Ален Фурние (печели я два пъти) и Гран При Жионо от 2008 година. Романът „Нито Ева, нито Адам“ е отличен с награда Флор през 2007 година. Любовен саботаж се нарежда сред ранните произведения на ексцентричната авторка и печели Наградата за призвание и Шардон При.

През 1999 г. на Амели Нотомб й е присъдена Голямата награда на Френската академия за Изумление и трепет. А екранизацията на романа печели няколко престижни награди, включително „Сезар“ (2004) за превъплъщението на Силви Тестю в ролята на Амели. Деветнайсетият й роман носи заглавие Форма на живот и е номиниран за първата селекция на наградата „Гонкур“ (2010).

Днес Амели Нотомб е една от най-четените френскоезични писателки в света. Повече от две десетилетия успехът не я напуска и романите й неизменно са на челните места по продажби.

Със своето неукротимо въображение и ексцентричен личен стил Амели Нотомб се превърна в икона за читатели с неконвенционален поглед към литературата. Романите й не са многословни, но демонстрират ерудиция, преливат от ирония, дръзко флиртуват с лудостта и обсебват завинаги. 

След Хигена на убиеца, екранизиран през 1999 г. от Франсоа Руджери с Жан Ян и Барбара Шулц в главните роли, и Изумление и трепет на режисьора Ален Корно със Силви Тестю, Синята брада е третият роман на Амели Нотомб, който ще оживее в киносалоните. Издаденият в България роман Любовен саботаж е превъплътен в театрална пиеса и опера.

„Това, което наричате мои романи или мои герои, то ме създаде. Преди това не съществувах. Книгите ми се раждат сами, без обаче аз самата да се чувствам тяхна пленница.“ 

 

Откъс от книгата

Амели Нотомб „Атентат“

Когато за първи път се видях в огледало, не повярвах, че това съм аз, и се разсмях. Сега, като наблюдавам от­ражението си, се смея, защото знам, че съм аз. В такава грозота има нещо смешно. Прякорът ми се появи твърде скоро. Трябва да съм бил на шест години, когато едно хла­пе подвикна след мен в двора на училището: „Квазимодо!“ С радостна възбуда децата подхванаха в хор: „Квазимодо! Квазимодо!“

При това никой от тях не беше чувал за Виктор Юго. Но достатъчно е и веднъж само да чуеш името Квазимодо, за да го усетиш.

От този момент всички ме наричаха само така.

Би трябвало само изродите да имат право да говорят за красотата. Аз съм най-грозното същество, което съм виж­дал, и затова смятам, че мога да си го позволя. Тази огромна привилегия е утешение за съдбата ми.

Освен това за мен е сладострастие, че съм гнусен. На­пример никой друг не може да изпита моето удоволствие от една разходка из града. Взирам се в лицата на мину­вачите и дебна момента, в който изниквам в зрителното им поле. Наслаждавам се на техните реакции – ужаса на едни, гримасата на отвращение на други, притесненото извръщане на глава, детското захласване на онези, които не могат да откъснат очи от мен.

Бих искал да им кажа: „Чакайте, още не съм ви показал тялото си! Тогава да ви видя.“

Има нещо сбъркано в отношението към красотата. Всички са единодушни, че външният вид няма голямо значение, че по-важна е душата и т.н. А продължаваме да превъзнасяме красивите лица и да не обръщаме внимание на мутри като моята.

Изобщо хората лъжат. Питам се дали си дават сметка, че го правят. Точно това най-много ме нервира – че лъжат, без да подозират.

Иде ми да им кресна: „Играйте си на праведни, щом така ви се иска, продължавайте да твърдите, че не съдите хората по външността им, щом това ви забавлява, но не се самозаблуждавайте!“

Лицето ми прилича на ухо. То е вдлъбнато и по него има абсурдни хрущялни подутини, които в най-добрия случай отговарят на местата, където би трябвало да има нос или очна дъга, но най-често по нищо не приличат на обичайния лицев релеф.

Вместо очи имам две провиснали цепки, вечно пълни със секрет. Бялото им е кръвясало като на злодеите от маоистката литература. По средата като умрели риби плуват сивкави зеници.

Четината ми прилича на тези изкуствени килими, които изглеждат мръсни дори когато току-що са били изпрани. Щях да се обръсна до кожа, ако черепът ми не бе покрит с екзема.

От жал към моите близки мислех да си пусна брада и мустаци. Отказах се, защото това нямаше да ме скрие дос­татъчно. Всъщност, за да добия приемлив вид, трябваше брадата да покрие също челото и носа ми.

Що се отнася до изражението ми, ако въобще имам та­кова, най-добре го описва фразата на Юго относно гърбавия от „Парижката Света Богородица“: „Неговото лице бе гримасата.“

Казвам се Епифан Отос, Отос като асансьорите, но ня­мам нищо общо с тях. Роден съм на Празника на влъхвите, родителите ми не могли да се решат между Гаспар, Мел­хиор и Балтазар. Така че избрали име, което приели като сборно от трите.

Днес, когато вече не съм дете, хората смятат за благо­прилично да се отнасят с уважение към мен. Въпреки това им е много трудно да ме наричат Епифан.

Аз съм слаб − при други хора това може да е добре, но при мен е грозно.

Харесвам хлътналия корем и изпъкналите ребра на раз­пънатия на кръста Христос – в това има известна красота. Повечето кльощави хора приличат на велосипеди, което също е хубаво.

А аз напомням по-скоро спукана гума. Приличам на на­бръчканите кучета шарпей. Немощният ми скелет и клета­та ми плът плуват из неизпълнената ми кожена роба, която неспасяемо виси.

Опитах се да нося тесни дрехи – надявах се те да изи­граят ролята, от която се бе отказал моят епидермис. Беше ужасно. Хлабавата ми обвивка образуваше гънки, с които изглеждах едновременно и кльощав, и тлъст.

Затова се обличам с прекалено широки неща и прили­чам на скелет, но това не ме притеснява. Добре настроени хора се опитват да ме съветват:

− Трябва да ядете повече.

− Защо? Нима искате грозотата ми да заема повече мяс­то?

Не обичам да се занимават с мен.

Има нещо сбъркано в отношението към Квазимодо – читателите би следвало само да обичат това клето създа­ние. Толкова е противен, жал ни е за него, роден е да бъде жертва.

Когато се влюбва в Есмералда, така ни се иска да на­сърчим хубавицата: „Обичай го! Той е трогателен! Не об­ръщай внимание на външността му!“

Чудесно, но защо да очакваме повече справедливост от Есмералда, отколкото от Квазимодо? Та нали той се е увлякъл именно по външността на любимата си? Ролята му се състои в това да ни покаже превъзходството на вътрешната красота пред тази, която е видима за очите. Защо тогава не се е влюбил в някоя беззъба старица, та да му повярваме?

Вместо това си избира една прекрасна циганка, в която всеки може да се влюби. А се опитват да ни убедят, че Квазимодо има чиста душа!

Аз твърдя, че душата му е долна и продажна. Наясно съм по въпроса, защото Квазимодо съм аз.

Лицето ми бе пощадено от акнето, но за сметка на това то нападна подобно дъжд от скакалци горната част на гър­ба ми.

Това е моето чудо, моето интимно щастие, обектът на нежната ми неразбираема любов – аз нося върху плещи­те си отвратителността на света. Те целите са в червени и жълти циреи. Дори на слепец би му станало гадно, ако прокара ръка по гърба ми – допирът до тази грапава, леп­кава повърхност е още по-страшен от гледката.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: