Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Аргументът на свободата

Лазар Копринаров

Днес явно мнозина са тези, които изпитват носталгия по стадния живот. Страстно се отдават на овчето в себе си. Ще им се да вървят вкупом, да крачат стадно, в една посока, овца до овцата, а погледът – в краката. Затова много народи из Европа са в търсене на пастира и голямото овчарско куче.

Свободата е нещо, което не може да бъде обичано само по себе си, както не може да се обича само профила на една жена без тялото, което го поддържа. За да обичаш свободата, най-малкото е нужно да обичаш и средствата за нейното осъществяване, за осигуряването.

Хосе Ортега-и-Гасет

 

Наличност: Да

14,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

Философът и политиката

Всеки живот е повече или по-малко рухнала сграда, сред чиито развалини се налага да открием какво е трябвало да бъде съответната личност.

За да бъдат очертани и осмислени политически възгледи на Ортега-и-Гасет, се налага да бъдат пресъздадени предварително няколко биографични сюжети, подпомагащи, от една страна, да се установи как теоретично изказаните идеи са разположени в биографичното време и спрямо житейските обстоятелства на Ортега-и-Гасет, а от друга – как испанският философ „практикува“ тези идеи. Т.е. към идеите да се добави аргументът на живота на Ортега-и-Гасет.

Педро Сересо отбелязва, че са необходими три ключа, за да бъде разбрана политическата мисъл на Ортега-и-Гасет в нейната сложност, с целия ѝ размах: ключ към испанските обстоятелства, които са съдба и предизвикателство за политическите изяви на испанския мислител; ключ към философията му като инспиратор на неговите либерални идеи; ключ към персоналната предразположеност на Ортега-и-Гасет за политически изяви. Представените на следващите страници жизнени сюжети, в които са сплетени в едно философски идеи, биографични обстоятелства и персонални политически избори на Ортега-и-Гасет, са опит за прилагане на идеята за „трите ключа“ към политическата философия на испанския интелектуалец. Те са само отчасти био-графия, защото целта им е чрез фиксирането на ключови биографично точки да се осигури подстъп към очертаване на политическия профил на Ортега-и-Гасет. Био-графията на някои моменти от жизнената траектория на испанския философ е с намерението да бъде графия на пораждането и утвърждаването на неговите философскополитически идеи.

Ортега-и-Гасет се ражда и живее в епоха и място, белязани от остри идеологически конфликти, от „бунт на масите“, от Гражданската война в Испания и франкистката диктатура, от две световни войни, от криза на либералната демокрация и възход на тоталитарните идеологии, от несъмнена увереност в прогреса и от пълното безверие в бъдещето. Към края на живота си той отбелязва, че в последните десетилетия на XIX в. Испания не е нищо друго, освен европейска периферия: „Мадрид не се интересуваше от нищо по света, живееше вторачен единствено в себе си.“ Но и Европа през онези десетилетия е на кръстопът. Годината, в която се ражда Ортега-и-Гасет е същата, в която умира Карл Маркс, Ницше пише втората част на „Тъй рече Заратустра“, Максим конструира първата картечница, Дилтай публикува „Въведение в науките за духа“. Това е време, в което европейските интелектуалци се люшкат между политическия ангажимент и бягството от опеката на политиката, между „Аз обвинявам“(1898) на Емил Зола и „Предателството на интелектуалците“ (1927) на Жулиен Бенда.

 

I.

В този исторически контекст Ортега-и-Гасет избира отрано философията като свой жизнен път. Едва 27-годишен, той оглавява катедрата по метафизика в Мадридския университет. Същевременно е въвлечен още в младежките си години и в политическа орбита. Подтиците за участие в политиката идват от много посоки. От една страна не само отвътре, от усещането за политиката като насъщна част от личното призвание, но също така и от семейната среда, от бурния обществен дебат за бъдещето на Испания, от приемането на философията най-вече като философия на практическия разум.

Периодът до 1914 г., когато Ортега-и-Гасет публикува първата си книга и същевременно създава сдружение с политически цели, е времето на избистряне и узряване – философско и политическо.

Първият от източниците на интереса на Ортега-и-Гасет към политическата проблематика е неговата семейна среда. Майка му е дъщеря на журналист, създател и собственик на авторитетния всекидневник с либерална ориентация „El Imparcial“. Баща му е известен журналист и писател. Братя на баща му са били министри. Хулиан Мариас отбелязва, че семейната среда на Ортега-и-Гасет е едно от обясненията за голямата му възприемчивост и отзивчивост към общественото, така характерни за неговата интелектуална биография. Роден в среда, за която информираността, стремежът за интелектуално осмисляне на общественото всекидневие и публичното заемане на гражданска позиция са главните жизнени ориентации, Ортега-и-Гасет получава от ранно детство стимули да бъде раздвоен между теоретичните занимания с философията и увлечението по осмислянето и практикуването на политиката.

Друг фактор за оформяне публичния профил на Ортега-и-Гасет и за поддържането на неговия подчертан интерес и отзивчивост към „общественото“ е афинитетът му към журналистиката. Той отбелязва многократно: „Родих се върху печатарска машина...“ Тази самоирония има пряк смисъл. Ортега-и-Гасет обяснява своето пристрастие към вестника като трибуна за публично влияние с испанските политически и културни обстоятелства. Той пише през 1932 г. в пролога към първото издание на свои събрани съчинения: „Нито университета, нито книгата имат социална действеност в нашата страна. Нашият народ не приема дистанцията и тържествеността. [...]. Който иска да създаде нещо – а всяко творчество е аристократично, – трябва да намери начин да бъде аристократ на мегдана. Така че обстоятелствата ме накараха моите работи да се появяват във вестниците, този интелектуален мегдан. Няма нужда да казвам, че поради това трябваше непрекъснато да се цензурирам.“3 Някои от най-известните книги на Ортега-и-Гасет – „Бунтът на масите“, „Безгръбначна Испания“, „За Римската империя“ и т.н. – са публикувани най-напред като вестникарски поредици. Следвайки разбирането, че философът трябва да бъде „тук“ и „сега“, когато хората имат екзистенциални тревоги и публични въпроси, Ортега-и-Гасет използва вестникарските страници като място и за философстване, и за политическа рефлексия. Той прави тези две неща още от раждането си като автор.

Трети фактор, оставил трайни среди в биографията на Ортега-и-Гасет, е католицизмът. В страна като Испания религията традиционно е играла важна роля не само в „своята“ област, но и в политиката. Затова в отношението на Ортега-и-Гасет към католицизма се съдържа в открит или скрит вид реакция към неговото политическо значение в испанския обществен живот.

Ортега-и-Гасет получава солидно религиозно образование. През 1896 г. той се записва да учи право, философия и литература в Университета на йезуитския орден в Деусто. По-късно се премества в Централния университет в Мадрид. Макар и получил най-доброто католическо образование в Испания, Ортега-и-Гасет не проявява религиозни увлечения. Той в никакъв случай не може да бъде определен като практикуващ християнин. Ортега-и-Гасет съвсем не е „любезен“ към своите учители от йезуитския орден – намира много начини да ги критикува, иронизира, напада. Разбира се, и те му отвръщат подобаващо: най-ожесточените критици (Х. Ириарте, Сантяго Рамирес, Висенте Мареро и др.) на ортегианската философия произлизат тъкмо от техните среди.

В биографичен план може да се установи известна еволюция на отношението на Ортега към католицизма, макар тя да не води до полярна промяна. През 1907 г., когато специализира в Марбург (градът, наречен по-късно от него „столица на обожествяване на културата“), Ортега пише на майка си с нескрит антиклерикализъм: „Напълно съм убеден, че днес католицизмът е с умряло сърце: неговото тяло е обаче толкова голямо, че все още може да тупти известно време и след смъртта, както е при слоновете.“ Този откровен антикатолицизъм вече не е налице или е твърде приглушен в зрелите години на Ортега-и-Гасет. В лекционния курс „По повод на Галилей“ (1933) Ортега-и-Гасет е категоричен, че антиклерикализмът е знак за посредственост. Той казва:  „Аз не съм вярващ, но естествено, както знаете, в никакъв случай не съм антиклерикал и мисля, че да си антиклерикал днес е едно от най-ярките доказателства за човешка посредственост, защото днес антиклерикал е само онзи, който не може да бъде нищо друго, това е една проява на абсолютна некултурност, тоест на несъвременност като всяка друга – като например да си клерикал.“

Дали у Ортега-и-Гасет наистина няма място за религиозната вяра или тя просто не е намерила експлицитното си изражение в неговото учение? Отговорът на този въпрос не може да бъде категоричен. От една страна той дава ясни знаци за своята нерелигиозност. Но от друга страна не е атеист и дава достатъчно много признаци на дълбоко уважение към религията. Християнството е значим дискурсивен ресурс в творчеството на Ортега-и-Гасет. В своите съчинения той си служи много активно със символи, образи и риторични фигури с библейски произход. В творчеството му могат да се срещнат стотици алюзии и позовавания на християнството. Репрезентативна проява сред множеството подобни примери за ползването на християнството като дискурсивен ресурс се среща в една от най-ранните публикации на Ортега-и-Гасет (т.е. в периода, когато е най-радикално настроен срещу католицизма) – в статията „Теория на класицизма“ (1907). В този текст Ортега-и-Гасет пише: „Съблазняването с райската ябълка е ембрион на световната история. Опитът на добродетелта е възможен само чрез порока.“ Друг пример за това, как Ортега-и-Гасет превръща библейски образи в своеобразен мисловен репертоар, срещаме в още една негова ранна публикация – в студията „Адам в Рая“(1910). В този текст с естетическа тема той пише: „Живописецът твори живота със светлината, така както Йехова в началото на книгата Битие. Нека не се забравя, че според Писанията при всяко отделно творение Бог виждал, че е добро. Човек може да си представи как Творецът се поотдръпва и притваря очи, за да получи едно по-силно, по-обективно и безпристрастно виждане на творбата си: жест на живописец.“. Тези примери показват, че дори в онзи биографичен отрязък, в който Ортега-и-Гасет е с най-силен антиклерикален патос, той ползва много активно християнството като културен резервоар за собствената си мисловност.

В теоретичен план Ортега-и-Гасет не пренебрегва проблемът за трансцендентното. Но той не поставя този въпрос в неговите теологически измерения. Теоретичната позиция на Ортега спрямо трансцендентното е добре синтезирана от испанския изследовател Антонио Регаладо, който пише по този повод: „Ортега е предоставил на християнството есхатологичната истина за отвъдния свят и е оставил при себе си иманентната истина от преживяването на вярата, т.е. храбро е основал своята онтология върху пустотата, върху един нихилистичен опит от една реалност, лишена от Бог и Битие, конституирана само от стремежа за бъдене.“ Ортега не отхвърля правото на вярата в трансцендентното, признава легитимността на религиозния опит, но заедно с това настоява, че за философията „Бог е мъртъв“. Според него мистичното и откровението не са част от логоса на философията.

Критичната позиция на Ортега-и-Гасет към католицизма има преки последици в неговата политическа философия. В „По повод на Галилей“ Ортега-и-Гасет казва: „Йезуитският орден е един кастилски пехотен полк, изпълнен с религиозен плам.“ След време Ортега-и-Гасет ще отправи три упрека към на йезуитите – за негативизъм към класиката във философията и изкуствата, за морален формализъм и за нетолерантност към „другостта“. В този контекст е разбираем трайният афинитет на Ортега-и-Гасет към толерантността като теоретичен принцип и като практика. Когато се търси обяснение за настойчивото и категорично поддържане от страна на Ортега-и-Гасет на толерантност към различията, в това число и към политическите различия, не може да не се отбележи, че известна негативна заслуга за това имат неговите католически възпитатели.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: