Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Архив за средновековна философия и култура. Свитък XIX

Колектив

Двуезично издание

Популярните дефиниции за мита най-често го определят като разказ за лица или събития, изграден с помощта на фантастични или приказни елементи. От хоризонта на литературната история, например, митът е устна или писмена автономна езикова конструкция, която представлява емоционално ангажирано фантастично отражение на конкретен природен, социален, исторически или индивидуален феномен, изразен чрез реални веществени или антропоморфизирани образи с моделна функция. Философското разбиране за мита обаче е, пише Ернст Касирер, че той се схваща като една от формите и степените на самото знание и при това като такава (форма или степен), която с необходимост съответства на определена предметна област, представлявайки нейно реално отражение. Дали тогава митът е приказен разказ за съществуващото с подчертано символичен или алегоричен характер, или е просто негов „преразказ“, допълнен с фантастични или приказни елементи?

  • Корица: Мека
  • Страници: 256
  • Тегло: 0.230 кг
  • Издадена: 2013 г
  • Издателство: Изток-Запад
 

Наличност: Да

10,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Кратко въведение

Последната строфа от детската песничка, посветена на Колумб, която Кристине Гарууд цитира илюстрира най-добре онова, което тя нарича „късче научен фолклор“ и той е свързан с един от най-разпространените митове за Средновековието. Това е мит, който от почти два века насам е „пуснал дълбоки корени“ в масовото съзнание и е придобил емблематичен характер – митът за „плоската земя“. Популярните дефиниции за мита най-често го определят като разказ за лица или събития, изграден с помощта на фантастични или приказни елементи. От хоризонта на литературната история, например, митът е устна или писмена автономна езикова конструкция, която представлява емоционално ангажирано фантастично отражение на конкретен природен, социален, исторически или индивидуален феномен, изразен чрез реални веществени или антропоморфизирани образи с моделна функция. Философското разбиране за мита обаче е, пише Ернст Касирер, че той се схваща като една от формите и степените на самото знание и при това като такава (форма или степен), която с необходимост съответства на определена предметна област, представлявайки нейно реално отражение. Дали тогава митът е приказен разказ за съществуващото с подчертано символичен или алегоричен характер, или е просто негов „преразказ“, допълнен с фантастични или приказни елементи? Митът, напомня Касирер, не изобразява даденото налично битие, а е особен, но типичен начин за създаване на образи, с помощта на който (начин) съзнанието излиза извън пределите на простото възприемане на получени чрез сетивата впечатления и започва да му се противопоставя. И ако подобно обяснение е отправна точка за разкриване фундаментите на митологичното съзнание, то в този текст ще се опитам да използвам опита на съвременната култура, за да анализирам последствията от широкото приложение на митологичната тематика в модерната социална среда и особено нейната употреба за въздействие върху масовото съзнание – политическите и идеологическите митове. Как можем тогава да отделим, особено в конкретния случай с „плоската земя“„простата „вероятност“ на мита от „истинността“ на строгата наука? Мисля, че това може да стане по-най лесния начин: като забравим предразсъдъците и погледнем реалните факти, т.е. дошлите до нас свидетелства за мнението на средновековието относно представата за „плоската земя“, както и всички обстоятелства около „раждането“ на самия мит.

Откъс от книгата

1. Митовете за средновековието

От традицията на френския структурализъм можем да разберем, че човешкият мозък изглежда работи като категоризиращо устройство, като дихотомизираща машина, постоянно подразделяйки света на двойки категории: природа и култура, мъжко и женско, материално и духовно и т.н, пише Стивън Гулд в гл. 4 на книгата си Динозавър в купа сено: размисли върху естествената история. (Dinosaur in a Haystack: Refl ections in Natural History). Този дълбинен (вероятно вроден) навик на мисленето ни причинява обаче отделни проблеми, когато се нуждаем от анализ на множеството пространствени дадености, които така очебийно формират част от заобикалящият ни свят. Те са толкова устойчиви, но и естествено преходни в своето изменение, че понякога не успяваме да отделим основните точки или отделните епизоди в този процес и което е по-интересно – скритите равнища на промяна в безкрайната верига от последователности на почти неуловимо превръщане. По тази причина, пише Гулд, често погрешно избираме определени епизоди като фиксиращи категориалните граници, но мълчаливо отхвърляме естествената сложност и продължителност на процеса, прикривайки го зад „естествената“ обвивка на нашите ментални навици.

Подобни ментални навици са особено продуктивни, когато категоризираме определени исторически епохи, подлагайки ги на удобната дихотомична дисекция: общественоикономическа формация и начин на производство, класи и класова принадлежност, социална справедливост – несправедливост, религия-наука и т.н. Не бива да ни учудва тогава, че от времето на ренесанса насам на средновековието се гледа като на епоха, животът в която се различава твърде много от положената от модерността категориално-систематизираща мяра за „нормалност“. И това е така, не само защото средновековието е времето, в което вярата е „наложила“ абсолютната си воля върху човешкото същество и е подчинила неговите витални импулси на умъртвяващата всичко ригидност. Тоталната представа за него е като за абнормен и нечовешки свят, в който всичко се извършва според друга, извън световна логика и мяра, която създава представата за нереална и дори приказна космическа универсалност. Естественият резултат от такава представа е „спонтанното“ възникване на обяснения и твърдения, които постепенно придобиват митологичен характер. Следствието: пораждането на множество митове за средновековието, повечето от които поразяват с неумението и нежеланието да се открият истинските черти на една цяла епоха и прилежаща Ј културна традиция. Ще припомня набързо някои от тях.

Един от най-разпространените митове, на който ще се спра накратко, е станал пословичен, когато се оповестява интелектуалната немощ или, за да бъда по-точен – глупостта на хората от средновековието. Това е онази „популярна“ още от училище история за диспутите, свързани с въпроса, колко ангела/демона могат да се съберат на върха на една игла. Още повече, че тази, наглед комична ситуация, която казват че била тема за дебат в кводлибеталните диспути в средновековните университети, създава усещането за пародийност и което е още по жалко – за примитивност на цялата средновековна образованост и култура. Точно затова е изключително трудно за всеки, който прави опит да се пребори с установения от много време предразсъдък и да накара вярващите в него да си представят, че този въпрос може да бъде всъщност достатъчно сериозен. И той действително е такъв! За да разберем Истината за един мит или... неговата сериозност обаче, трябва да го погледнем от съвсем различен ъгъл. Например, от гледната точка на Аристотеловата „Физика“.

И тъй, ако ангелите са разумни, нетелесни природи, то може ли на едно място да се поместят няколко ангела? Добре известно е, че Аристотеловата представа за космоса се различава коренно от представата на съвременната физическа наука в частта за статута на съществуващите неща и по специално за отношенията между тяло и място. Аристотел не само е дискутирал в детайли този въпрос, но и принципно е постулирал неразкъсваемостта на връзката между тяло и място. По една проста причина – стабилността и устойчивостта на съществуващото като едно цяло. Като нещо, в което липсва празно пространство или казано с други думи „пустота“. Или изразено по друг начин: нещата и техните места следва да съсъществуват като едно неразделно цяло: не може да има тела, които да не се намират на някакво „място“, нито „места“, които да не са обиталище на някакво „нещо“. А и е невъзможно което и да е, в първичния смисъл (т.е. в отношение към самото себе си), да бъде в самото себе си, ни казва Аристотел. Очевидно е при това положение сериозността на питането: може ли да има „неща“, чието съществуване да не е свързано с (т.е. да не е поместено в) някакво място? Защото, ако приемем, че мястото е своеобразната граница на тялото, тъкмо като обгръщащо го и отделящо го от другите места-граници, то възможно ли е в една точка-място да са поместени няколко тела? И ако това питане може да получи сигурен отговор, що се отнася до материалните неща, то по съвсем различен начин звучи то приложено по отношение на разумните интелигенции и по-точно към ангелите. Тук възникват множество проблеми, които изискват преосмисляне на някои основни Аристотелови категории. Свързани ли са ангелите с някакво конкретно място, което те обитават постоянно или могат да обитават повече места. Как се осъществява връзката на ангелите с местата, при положение, че те не притежават свое (постоянно) материално тяло? Съществува ли удържащо ги място-граница? И още: ако в светите текстове има свидетелства за появата на ангели в тяло, то какъв е статутът на тези тела и дали те имат просто „временен“ характер?

На част от тези въпроси аз се опитах да дам отговор преди време като сега ще напомня накратко някои от направените тогава изводи: тъй като ангелите, сами по себе си не притежават свое конкретно място затова те не се приписват на тялото, което движат, нито са пространствено разположени в него като някакво материално нещо в друго нещо – както, например, светлината в атмосферата; нито пък те са на някаква измерима дистанция от него или в някаква приблизителна близост до него. От друга страна, понякога се казва, че ангелът е на определено място, въпреки, че не е в някакво тяло. Както, когато ангелът улеснява някого в нещо, защитава го или управлява неща, които не са тук и сега. По тази причина, неговата връзка с нещата се определя в термините на въздействие върху тях и властване над тях. Може да се каже тогава, че ангелът е съотнесен към това място, където действа, макар и не в аристотеловия смисъл на „съдържащ се в него“. Следователно връзката на ангела с материалния елемент е индивидуална, но не постоянна; един ангел може да замени друг като условие за връзката с него (тялото), но не може да има множество ангели в едно и също място или тяло. По този повод Гросетест казва, че на мястото, в което ангелът е в даден момент, той е представен, но не е ситуиран; макар, че не заема това място, той е представен изцяло и е навсякъде в него, така, както човешката душа е представена в тялото, без да бъде ситуирана на определено място и макар, че не притежава свое конкретно обиталище, тя все пак е едновременно във всички негови части.

Дънс Скот пък предефинира връзката тяло-място и казва, че мястото, макар и неразрушимо per se е разрушимо per accidentiam, т.е. всеки път, когато тялото променя мястото си, това място, което то е заемало, престава да съществува в смисъл, че е било заемано от някакво тяло. Така той променя визията за отношението тяло-място като дава свобода на тялото да бъде независимо от необходимостта за позициониране. От тази гледна точка поставеният по-горе въпрос става безсмислен: ангелите не са по необходимост на никое място, защото, като духове, не се нуждаят от нищо, което да ги „съдържа“. Или, като духовни природи ангелите не заемат мястото дименсионално, т.е. не го „раздуват“ и така не се „поместват“ в него; ангелът не е никога „заедно“ с мястото и не е свързан с него.

И ако въпросът за ангелските места изисква сериозна теоретическа аргументация и обръщане не само към Аристотеловата Физика, но и към философията и теологията, то „машината за митове“ за средновековието разчита на лековерието и отдавна установените предразсъдъци на читателите. Така списъкът може да бъде допълнен с митовете за жестокостта на средновековието и за масовото прилагане на смъртното наказание (основно чрез обесване или обезглавяване (за аристокрацията) за криминални престъпления или престъпления срещу властта на сюзерена, както и изгаряне на клада, за прегрешения срещу вярата, за повсеместното насилие, ширещо се навсякъде и за жестокостта на инквизицията; за умиращите от глад бедняци, които са безмилостно експлоатирани от своите господари, които водят „скотско“ съществуване и живеят в къщи със сламени покриви; за „затворените“ за простолюдието библии, които са достъпни само за клира, включително истините, „заключени“ в светите текстове; за вонящите и нечистоплътни средновековни хора, които изливат всевъзможни зловонни течности върху главите на едва промъкващите се по тесните градски улички хора; затова, че започнали да използват каденето с тамян за да потиснат зловонието, което се е носело от вярващите, или пък че сключвали бракове единствено през май или юни, защото по това време са направили годишното си къпане; за потисканите и обезправени жени и за единствената достойна и смела представителка на нежния пол, дръзнала да се опълчи на мъжката доминация – Жана д’Арк; за грубите и необразовани средновековни хора и липсата на интелектуални постижения в онези времена. И разбира се: митът за „плоската земя“.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: