Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Антигона

Преразказана от Али Смит

Поредицата "Запази историята" е проект на нашумелия автор Алесандро Барико, който ръководи авторитетната школа по творческо писане „Холдън“ в Торино. Проектът се стреми към това да съхрани любовта към световната литература както у децата, така и у възрастните, да запази спомена за произведения, малко или много забравени от съвременния свят. Айнщайн веднъж е казал „Ако искате децата ви да станат умни, четете им приказки. Ако искате да са още по-умни, четете им повече приказки“. Поредицата "Запази историята" предлага десет класически заглавия от световната литература, преразказани от съвременни автори от ранга на Умберто Еко, Али Смит, Дейвид Егърс и други. Шестата история от поредицата е Антигона, преразказана от Али Смит и илюстрована от Лора Паолети.

  • Корица: Мека
  • Страници: 88
  • Тегло: 0.190 кг
  • Издадена: 2014 г
  • Издателство: Сиела
 

Наличност: Да

9,00 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Враната пресече небосклона с бавни плясъци на крилете. Пляс, пляс, пляс. Беше нощ, утринта не бе настъпила още, и крилата й бяха толкова черни, че тя се спускаше във въздуха невидима над градските стени.

Поредицата "Запази историята" е проект на нашумелия автор Алесандро Барико, който ръководи авторитетната школа по творческо писане „Холдън“ в Торино. Проектът се стреми към това да съхрани любовта към световната литература както у децата, така и у възрастните, да запази спомена за произведения, малко или много забравени от съвременния свят. Айнщайн веднъж е казал „Ако искате децата ви да станат умни, четете им приказки. Ако искате да са още по-умни, четете им повече приказки“. Поредицата "Запази историята" предлага десет класически заглавия от световната литература, преразказани от съвременни автори от ранга на Умберто Еко, Али Смит, Дейвид Егърс и други.

Шестата история от поредицата е Антигона, преразказана от Али Смит и илюстрована от Лора Паолети.

Биография и факти за автора

Откъс от книгата

Откъс от книгата

1.

Враната пресече небосклона с бавни плясъци на крилете. Пляс, пляс, пляс.

Беше нощ, утринта не бе настъпила още и крилете ѝ бяха толкова черни, че тя се спускаше във въздуха невидима над градските стени. Повдигна рамене, спусна крака и се приземи на стълба, после скокна в гнездото.

Под нея се намираше една от портите на града. Бяха общо седем. Тази врана гнездеше над вратата, седмата. Беше най-хубавото място за живеене за една врана. Винаги имаше най-добра видимост към бойното поле.

Току-що приключилата битка бе най-кръвопролитната от всички досега. Колко много храна. Жалко, че сега не ѝ беше време да мъти; да можеха човешките същества да решават да се убиват взаимно, когато би имала по-голяма полза. Но не, цял сезон вече мина, откакто бе избутала с черната си човка счупените черупки и бе пратила крехките мънички пиленца по пътя им. Ах, това е то. Такъв е животът. Но все едно, и той като враните лети.

Сега онова, което бе останало от корабите на отстъпващата армия, изчезваше над тънката линия, където морето се срещаше с небето; сега димът от снощните огньове се разсейваше там, където все-още-живите човеци отдолу бяха изгорили и погребали умрелите. Те бяха най-вече от женски пол. Женските бяха тези, които накрая преравяха всичко. Пробиваха си път през отломките и боклука. Тикаха изпочупените си ръчни колички по онуй, което бе останало от пътя. Нищо ново. Враната беше виждала всичко това и преди. Беше стара птица и годините бяха подсилили зрението и мъдросттаѝ, научили я бяха какво да вижда и за какво да бъде сляпа. И тя добре знаеше, че не бива да губи време, за да избира кое ще ѝ е най-вкусно от трупа на умрелия човек, останал на земята. Не се забавяй достатъчно дълго, за да няма време някой от още живите да те забележи, да намери камък и да го хвърли. Едно: надолу. Две: кацаш и захващаш с нокти. Три: рязко дръпваш с човката от носа, пръста, ъгъла на вкусното око, парченце идеална вечеря. Четири: бързо, пляс, пляс, пляс с крилете и нагоре и надалеч оттам.

Все-още-живите без да щат бяха бавни. Просто не бяха врани. Раменете им бяха прегърбени и безкрили. Някои се превиваха на две от тъга. Други се превиваха на две под тежестта на неща, взети от джобовете или мешките на умрелите и всичките бяха уплашени, все-още-живите; бързаха назад, за да са на безопасно място в града, преди светлината на зората да ги направи твърде видими.

Тя подреди перата на крилете си с човка. Скоро ще изгрее слънцето. Битката приключи. Дълга бе нощната ѝ смяна. Настани се готова да заспи.

Но долу под нея, вижте, долу до вратата, точно да самата врата, кучето продължаваше да седи и да чака.

Кучето седеше там от дни, от самото начало на битката. И все още беше там. Не беше мръднало и сантиметър.

-  Грак! – обади се тя.

Кучето дори не погледна нагоре.

Всички кучета бяха еднакво глупави. Това беше още младо, кучешка вярност бе изписана по цялото му кучешко лице. Беше покрито с прах от битката. Някой все-още-жив човек, вероятно вече умрял, сигурно му беше наредил да седи и да чака там край вратата. И то бе сторило това, което му бяха казали.

-  Грак- хак! – изсмя се враната отгоре.

Младото куче се завъртя уморено в праха – веднъж, втори път. Правеше си ложе.

Лапите му бяха големи. Щеше да се превърне в звяр, от който е най-добре да се пазиш, дето с едно бързо замахване би ти откъснал цялата опашка, а после ще седи там с опашните ти пера, стърчащи от устата му като дамско ветрило /всъщност нещо подобно вече се беше случвало веднъж с враната/. То беше порода твърде близка до вълка, с остри зъби и уши и дълга, красива муцуна.

Лежеше с глава, положена върху прегънатите си лапи. Изглеждаше нещастно. Но ушите му все още бяха наострени.

-  Върви си в къщи. Господарят ти е мъртъв – изграчи враната надолу към него.

Никаква реакция.

Кучета. Прекарват живота си щастливи, пристегнати с нашийници, позволяват все-още-живите човешки същества да ги връзват или да ги разхождат нагоре-надолу на парче старо въже. Ядяха от ръката им, сякаш самата ръка не бе достатъчно добра храна за тях.

-         Сигурно изгорени и вече погребани – заграчи отново.

Изведнъж кучето скочи на крака и тогава сърцето на враната също подскочи. Туп-туп-туп! Макар да нямаше начин кучето да стигне толкова високо, чак до градската стена, тя изхвърча във въздуха, а перата на опашката ѝ затрептяха.

Но онова ми ти куче не забеляза. Вместо това остана заслушано, с една лапа вдигната във въздуха.

Вратичката в огромния дървен портал се отвори.

През нея минаха две още живи човешки момичета. Движеха се предпазливо, сякаш пазеха някаква тайна.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също:

Какво искат жените?

Какво искат жените?

Редовен Цена: 14,00 лв.

Специална цена: 7,00 лв.