Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Ниска
цена!

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Английският убиец

Даниъл Силва

Габриел Алон е агент на МОСАД под прикритие – художник-реставратор. Изпращат го в Цюрих да реставрира картина, притежание на швейцарския банкер Ролф. С пристигането си Алон намира банкера убит пред платно на Рафаел. Открадната е и тайната му колекция от безценни шедьоври на стари майстори. От МОСАД са убедени, че зад убийството стои конспирация, възкръсва от пепелта и жестокото време на нацизма, на газовите камери...

  • Корица: Мека
  • Страници: 384
  • Тегло: 0.280 кг
  • Издадена: 2013 г
  • Издателство: Хермес
  • Виж още от Даниъл Силва
 

Наличност: Да

Редовен Цена: 11,95 лв.

Специална цена: 9,59 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Изключително четивен. Греховете трябва да се платят. Бясно темпо, невероятни обрати.

Габриел Алон е агент на МОСАД под прикритие – художник-реставратор. Изпращат го в Цюрих да реставрира картина, притежание на швейцарския банкер Ролф. С пристигането си Алон намира банкера убит пред платно на Рафаел. Открадната е и тайната му колекция от безценни шедьоври на стари майстори. От МОСАД са убедени, че зад убийството стои конспирация, възкръсва от пепелта и жестокото време на нацизма, на газовите камери...

Алон трябва да разбере кой е поръчал убийството. Помага му дъщерята на банкера – прочутата цигуларка Анна Ролф. Следите водят към безмилостния Английски убиец, убиецът, когото някога Алон е обучавал. Габриел трябва да го спре, защото следващата мишена е Анна…

Биография и факти за автора

Даниъл СилваДаниъл Силва е американски журналист и писател на романи в жанра на шпионски и политически трилър. Автор е на не един бестселър, а по-голямата част от книгите му са лесно разпознаваеми за широка част от публиката. Най-известни сред творбите му са „Предателят“, „Портретът на един шпионин“, „Падналият ангел“, „Московска афера“, „Крадецът“, „Изповедникът“ , „Английският убиец“, в които главен персонаж се явява Габриел Алон.

Роден е през 1960 година в Мичиган, САЩ и отрано мечтае за писателска и журналистическа кариера. През годините работи като кореспондент на ЮПИ в Близкия изток и Персийския залив, а когато се завръща в Америка постъпва на работа в „Си Ен Ен” като продуцент и изпълнителен продуцент на няколко телевизионни програми на мрежата.

Първият му трилър „The Unlikely Spy” е публикуван през 1996 година и веднага се превръща в световен бестселър. През 1997 Силва напуска „Си Ен Ен“, за да се отдаде изцяло на писателската си кариера.

През 2000 г. е издаден първият му шпионски трилър „Художникът убиец” от поредицата „Габриел Алон”. Главният герой е бивш израелски шпионин, който е напуснал службите, за да води спокоен живот на художник реставратор, но семейна драма го връща обратно в редиците на тайните служби, за да разследва терористични заговори, атентати и убийства. 

 

Откъс от книгата

Зад волана седеше Рами, неизменният бодигард на Шамрон. Шамрон му каза да направи няколко обиколки около „Клотен”. В продължение на двайсет минути Габриел наблюдаваше през прозореца как пред очите му се нижат едни и същи наименования на въздушни линии и входни врати към чакалните за заминаващи. Но мислено си представяше нещо друго: откъслечни картини от стари операции, стари колеги, стари врагове. Дланите му бяха изпотени, сърцето му биеше учестено. Шамрон. Отново го бе направил.

- Ролф ни изпрати съобщение чрез нашето посолство – подхвана Шамрон. – Искаше да се срещне с някого от Вътрешно министерство. Не каза защо, но когато човек като Август Ролф иска да говори, ние обикновено се опитваме да му услужим. Искаше срещата да бъде организирана дискретно. Проверих миналото на Ролф и установих, че е колекционер на произведения на изкуството. Естествено реших, че ти си идеален за тази работа, затова уредих да те наемат да почистиш една от неговите картини. От Рубенс, ако не греша.

- Беше от Рафаел.

Шамрон направи физиономия, сякаш искаше да каже, че такива тънки разлики не представляват интерес за него. Изкуство, музика, литература, театър – тези неща му се виждаха досадни. Той беше човек на реалностите.

- А Ишърууд знаел ли е, че всичко това е една игра?

- Джулиан ли? Не, опасявам се, че заблудих и него.

- Защо по този начин? Защо просто не ми каза истината?

- Тогава щеше ли да го извършиш?

- Не.

Той леко наклони плешивата си глава, отново дръпна дълбоко от турската си цигара: това е положението.

- Аз се страхувам от истината и съм малко далеч от тези неща. Аз съм старец, Габриел. Целия си живот съм прекарал в лъжа. За мен лъжата е по-удобна от истината.

- Пусни ме да сляза! Не искам да чувам нищо повече!

- Нека да довърша.

- Млъкни! Не искам да чувам гласа ти.

- Слушай, Габриел! – Шамрон удари с юмрук по шкафчето между задните седалки. – Швейцарският банкер Август Ролф искаше да говори с нас и затова беше убит. Искам да знам какво се канеше да ни каже Ролф, а също така искам да знам кой го уби заради това!

- Намери си някого друг, Ари. Разследването на убийства никога не е било по моята специалност. Всъщност благодарение на теб аз се представях блестящо тъкмо в обратното.

- Моля ти се, Габриел, нека да не подхващаме отново този спор.

- Вие двамата с Петерсон май сте си много близки приятелчета. Ако отново изиграеш ролята на раболепния евреин, сигурен съм, че ще пожелае да те държи в течение на всички подробности около разследването си.

- Август Ролф беше убит, защото някой е знаел, че отиваш в Цюрих... някой, дето не е искал да чуеш какво ще ти каже Август Ролф. Някой, който е искал всичко да изглежда така, сякаш ти си извършил убийството.

- Е, ако са имали такива намерения, направо са сгафили здравата. По времето, когато Ролф е бил убит, аз пътувах с влака от Париж. – Габриел бе вече по-спокоен. Все още беше вбесен, че Шамрон го е измамил, но същевременно бе и силно заинтригуван. – Какво знаеш за Август Ролф?

- От около двеста години семейство Ролф трупа пари в подземията под Банхофщрасе. Това е една от най-известните банкерски фамилии в Швейцария.

- Кой би искал смъртта му?

- Купища мръсни пари са минали през сметките на банката на Ролф. Със сигурност можем да предположим, че си е създал достатъчно врагове.

- Нещо друго?

- Разправят се легенди за проклятието, което тегне над фамилията. Преди двайсет и пет години съпругата на Ролф се е самоубила. Тя изкопала собствения си гроб в градината на извънградската къща на Ролф, влязла в него и се застреляла. Няколко години по-късно единственият син на Ролф – Максимилиан - загинал някъде в Алпите при катастрофа.

- Останал ли е жив някой от семейството?

- Дъщеря му, поне беше жива последния път, когато чухме за нея. Казва се Анна.

- Анна Ролф е негова дъщеря?

- Значи я познаваш? Впечатлен съм.

- Тя е една от най-прочутите цигуларки в света.

- Все още ли искаш да слезеш от колата?

* Габриел притежаваше две дарби, които го превръщаха във велик художник-реставратор: педантично внимание към детайлите и непоколебимо желание да изкара всяка работа докрай, колкото и банална да е тя. Никога не напускаше ателието си, докато работното му място и подръчните материали не светнеха от чистота, никога не оставяше мръсни чинии в мивката, преди да си легне. И никога не оставяше недовършена картина, дори това да беше работа под прикритие за Шамрон. За Габриел една наполовина реставрирана картина вече не беше произведение на изкуството, а просто малко маслени бои и багри, наплескани върху платно или дървена плоскост. Трупът на Август Ролф, който лежеше под картината на Рафаел, представляваше нещо като наполовина реставрирана картина. Тя нямаше да бъде изцяло реставрирана, докато той не разбереше кой го е убил и защо.

- Какво искаш да направя?

- Поговори с нея.

- Защо аз?

- Тя явно притежава нещо като артистичен темперамент.

- Доколкото съм чел за нея, това е слабо казано.

- Ти си човек на изкуството. Ти говориш на нейния език. Може би тя ще ти има достатъчно доверие и ще ти каже каквото знае за работите на баща си. Ако се върнеш с празни ръце, ще можеш да се прибереш в ателието си и аз никога повече няма да прекрача прага ти.

- Обещания, обещания.

- Няма защо да си толкова мнителен, Габриел.

- Последния път, когато ти се появи в живота ми, едва не ме убиха.

- Истина е, но поне не ти беше скучно.

- Петерсон каза, че повече няма да мога да влизам в Швейцария. Как тогава да говоря с Анна Ролф?

- Тя явно отказва да живее в Швейцария. – Шамрон му подаде лист хартия. – Това е името на лондонската компания, за която Анна Ролф работи. Дай й няколко дни да погребе баща си. Значи ще се заемеш?

- Не заради теб. Искам да разбера кой се е опитал да ми лепне убийството на Ролф. За кого да се представя пред Анна Ролф?

- Винаги съм предпочитал по-рафинирания подход, но този път разчитам на твоята лична преценка. Действай както намериш за добре.

Габриел пъхна листа с адреса в джоба си. Лека усмивчица за миг трепна върху лицето на Шамрон. Отдавна се бе научил да се наслаждава дори на най-малката професионална победа.

Колата спря до тротоара под една табела на Британските въздушни линии. Габриел слезе, като взе нещата си, а след това погледна към Шамрон през прозорчето на колата.

- Не говорихме за заплащането ти – каза Шамрон.

- Не се притеснявай. Ще се съобразявам с реалностите.

- От този момент имаш открита сметка за необходимите служебни разходи, но не забравяй, че пилеенето на пари никога не помага да решиш някой случай.

- Ще размишлявам над тази висша мъдрост, докато летя в първа класа обратно за Лондон довечера.

Шамрон направи гримаса:

- Дръж ме в течение. Обичайните канали и средства. Спомняш ли си ги?

- Как бих могъл някога да ги забравя?

- Това беше голямо постижение, не мислиш ли?

- Кое?

- Да хванеш човека трийсет минути след като е напуснал местопрестъплението. Чудя се как ли хер Петерсон е успял да постигне такова нещо! Трябва да е много добър в тази работа.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: