Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Али Хюз прави секс понякога

Джулс Мулен

Щура романтична комедия!

Въздържана преподавателка и невъздържаната й дъщеря си падат по един и същ неустоим мъж. Очарователна, комична, съкрушителна история!

Али Хюз е самотна майка и животът є никак не е лесен. Преподава в елитен колеж; програмата є е свръхнатоварена, а шефката й е същинска напаст. Освен това се бори с критична майка, разпадаща се къща и щура дъщеря, и няма време за мъже.

  • Корица: Мека
  • Страници: 272
  • Тегло: 0.300 кг
  • Издадена: 08.02.2016 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Джулс Мулен
 

Наличност: Да

15,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Щура романтична комедия!

Въздържана преподавателка и невъздържаната й дъщеря си падат по един и същ неустоим мъж. Очарователна, комична, съкрушителна история!

Али Хюз е самотна майка и животът є никак не е лесен. Преподава в елитен колеж; програмата є е свръхнатоварена, а шефката й е същинска напаст. Освен това се бори с критична майка, разпадаща се къща и щура дъщеря, и няма време за мъже.

Изведнъж се появява Джейк – нетърпелив, твърде зрял за годините си студент, който я предизвиква да отвори сърцето си за любовта. Но не успява.

След десет години Джейк отново се появява в изненадваща роля: той е приятелят на вече порасналата й дъщеря. Али е принудена да вземе неочаквано решение...

„Съвършено съчетание от надежда, любов, секс и майчинство, гарнирано с щедра доза смях. Весел и трогателен роман, който ще ви държи в постоянно напрежение... с надеждата за щастлив край.“ - Люси Сайкс

Откъс от книгата

Последният уикенд

В края на краищата грешката беше на Хари.

Онзи петък Хари Гудман бе обещал да помогне в къщата на професор Хюз. Същото бе обещал и предишния петък, и по-предишния...

Но това беше Нова Англия и бейзболният сезон на 2004-а. Същата пролет „Сокс“ бе победил „Ню Йорк Янкис“ с деветдесет и осем на шейсет и четири и през въпросния октомври пометоха Кардиналите и завоюваха първо място в сериите от осемдесет и шест години насам.

Хари бе израснал в Южен Бостън в бурно време. Твърдеше, че го чувствал, че усещал как от победен се превръща в победител, и чакаше с нетърпение несигурното бъдеще след успеха...

Така че прекарваше повечето от дните си, като си успокояваше нервите в кръчмата на Мълиган.

Али се измъкна от задната врата на Робинсън, избягвайки шефката си Присила Патриша Миър.

Тръгна на изток зад Менкоф, Бракет и Портридж и когато стигна до Браун Стрийт, зави наляво, като се молеше на Бог да успее да влезе и излезе от Пемброк Хол, преди да се е натъкнала на Присила или да е чула гласа й.

Имаше само един ангажимент. Един студент: Джейк Бийн. Нищо друго. След това можеше да се върне вкъщи и да се срещне с Хари.

Джейк я бе изпуснал след лекцията. Сред множеството студенти вместо наляво Али бе тръгнала надясно, а той кривна надясно вместо наляво, мина през входната врата и излезе на „Браун“ откъм Уотърмен Стрийт.

Джейк пое на север и я забеляза на Мийтинг Стрийт.

– Професор Хюз! – затича се той към нея. – Професоре!

Тя се изкачи по „Пемброк“, прескачайки през едно стъпало, помъкнала раницата си, с телефон, долепен до ухото. Разговаряше с помощник-шефа на полицията на Източната провинция.

– Значи, не крадците сте арестували? Били са други? – Тя се чувстваше объркана.

– Доктор Хюз! Професоре! – отново извика Джейк от другия край на улицата, докато тичаше след нея.

Али потъна вътре. Не го бе чула. Само заради двете лекции (макар и най-популярните сред студентите), които изнасяше всеки семестър в претъпкана до пръсване зала, тя едва ли се чувстваше доктор по каквото и да било, дори не и асистент.

Закъсняваше с проверката на дипломните работи. Във вторник асистентката й Йоко й се бе обадила през сълзи:

– Професоре, болна съм!

– Йоко? Къде си? – Йоко не бе отговаряла на обажданията й.

– Не мога да ходя!

– Лола ми каза...

– Разработките са у мен. Взела съм ги погрешка в Омаха!

– Значи си... вкъщи?

– Съжалявам! Толкова съм глупава! Толкова съм тъпа!

– Престани. Моля те.

– Такъв съм идиот!

– Успокой се, за бога. Изпрати ми ги по пощата. Майка ти там ли е?

– По пощата ли?

– Ще им поставя оценка. Не е кой знае какво. Става въпрос за твоето здраве.

Йоко замълча.

– Наистина ли?

– Разбира се. Може ли майка ти да ги изпрати днес? С експресна поща? Десет-двайсет кинта?

– Мамо? – извика Йоко някъде встрани от слушалката, после каза на Али. – Почакайте. – После отново: – Мамо! Професоре?

– Колко са?

– Само... само двайсет и една?

Али се опита да осмисли чутото. Двайсет и една разработки означаваха поне двайсет и един часа проверка. Тя въздъхна.

– Питаш ли ме, или ми казваш?

Йоко винаги завършваше изреченията си с възходяща интонация, все едно задаваше въпрос. В известен смисъл, помисли си Али, тази интонация имаше за цел да прикрие интелекта й и да я направи да изглежда по-несигурна, отколкото всъщност беше. Йоко бе първенец в класа си в Йейл.

Йоко отново се обади:

– Двайсет и една. Но само девет нямат оценки.

Али се усмихна.

– Девет. – Щеше да се справи. – Ще ги прегледам. Оздравявай.

– Професоре! – извика Джейк, като влетя в сградата и препусна по стълбите към втория етаж.

Али затвори вратата на кабинета си и я заключи. Остави раницата си напряко на бюрото и събра съчиненията от Омаха.

Закъсняваше за срещата с Хари, но пък и самият той го правеше, и то не само с минути. Хари винаги закъсняваше с два часа. Когато се появеше. Ако въобще се появеше.

– Значи, са на свобода? Това ли ми казвате? Все още вилнеят? – попита тя заместник-шерифа.

Историята пълнеше първите страници на „Браун Дейли Херълд“: „Банда крадци прави големия удар“.

Две седмици по-рано епидемия от кражби с взлом бе връхлетяла улицата на Али, на три километра от студентското градче. Три сутрешни кражби, три среднощни грабежа, трима престъпници със скиорски маски, въоръжени от глава до пети. Неин съсед бе забелязал единия да отмъква репродукция на известен художник.

Али беше наела Хари да постави резе на задната врата и да приключи с работите, които бе започнал през март.

– Всички работи, Хари – бе подчертала тя, докато разговаряха.

Уговорката бе за уикенда. Хари щеше да бъде в къщата в един, а Али бе затънала до гуша в четене и писане на оценки.

Обичаше викторианската къща, която беше наела, независимо че тя вече се разпадаше. От шест години сама плащаше на Хари да сменя керемиди, да почиства водосточни тръби и да уплътнява прозорци. Знаеше, че постройката гние, но правеше всичко по силите си, за да я поддържа суха и уютна. За да могат двете с Лизи да имат покрив над главата си. „Не е петзвезден хотел – отвръщаше тя, когато майка й се оплакваше, – но е дом.“

Трима ниски мъже с три черни маски обаче бяха по-страшни от течове и мухъл.

Не че в дома й имаше нещо за крадене. Стаите бяха пълни с находки втора употреба: стари дървени маси, още по-стари столове; бюра и легла, които Али бе купила от евтините магазини и от Армията на спасението в Нюпорт и Бостън.

Затвори телефона точно преди на вратата да се почука. Възможно ли беше да е Миър?

– Да? – провикна се тя. – Кой е?

– Джейк Бийн!

Беше се обадил в понеделник и бе помолил за двайсет минути от работното й време, за да говорят за годишния му реферат, на който бе получил двойка.

Тя пристъпи към вратата и я отвори. Когато го видя, изненадано направи крачка назад.

– Вие ли сте Джейк?

– Имам уговорен час.

– Да! Разбира се! – Тя се отдръпна, за да влезе младежът. – Не ви познах. – После затвори вратата. Джейк се обърна и й подаде ръка. Али я пое. – Простете ми. Имам двеста студенти... Невинаги успявам да свържа лицето с името. – Досега Али бе мислила, че Джейк Бийн е високият рус младеж, който непрекъснато се усмихваше и седеше на първия ред.

Не й се вярваше. Нима този беше Джейк?

Джейк Бийн ли се спотайваше на последната банка?

Не бяха разговаряли, но момчето се въртеше в мислите на Али от три години.

Приличаше на онзи рокпевец от гимназията – в Ексетър или Андовър, – момчето, по което точеше лиги всяко тъмнокожо момиче : Джон Майър, Мейър или Мойър, или както му беше името в простичката, но натрапчива мелодия на „Тялото е земя на чудесата“. Джейк й напомняше за него, но бе значително по-красив. Беше един по-мъжествен негов вариант. По-ъгловат, по младежки чаровен, но и по-необуздан. Все едно беше модел на Хюго Бос.

– Професор Хюз. Не съм пропускал нито една ваша лекция. Подпишете ми книжката. Моля ви.

Али разлисти реферата му.

– Нека го обсъдим – любезно предложи тя. В същия момент телефонът й иззвъня. Тя се взря в номера на дисплея. – Съжалявам, изчакайте. Налага се да се обадя. – Тя се обърна и вдигна. – Хари? – Заслуша се и ядът й нарастваше с всяка чута дума. – Наистина ли, Хари? Сериозно? За трети път отменяш уговорката си с мен този месец... Можеш ли да дойдеш и да поправиш... – Тя послуша още миг. – Не, добре. А не, Хари, не ми се обаждай. Сбогом, Хари. – Тя затвори и пое дълбоко дъх.

– Всичко наред ли е?

– Не – отвърна Али. – Дъщеря ми навършва десет след четири дни, а високото легло, от което се нуждае... Майсторът Хари отлага да го сглоби три пъти поред.

– Имате дъщеря?

– Да – отвърна тя и се засмя. – Извинете – такъв е животът ми!

Почувства се неловко. От години Лизи я молеше за високо легло. Али спести малко пари и най-после го купи за рождения ден на дъщеря си. Леглото от седмици кротуваше в мазето, на части, в очакване да бъде сглобено.

Освен това й трябваше ключалка. За задната врата. Задължително бе да се подсигурят и прозорците на долния етаж.

Толкова много нужди...

Поклащайки глава, тя придърпа към себе си реферата на Джейк и взе една химикалка.

– Ще намеря друг майстор.

– Ами съпругът ви? Той не може ли да се справи?

Али вдигна очи, после погледна надолу. Въпросът беше напълно естествен, но все пак личен.

– Нямам съпруг – отговори тихо тя. – Аз съм... как да се изразя... самотна майка.

– Аз ще свърша работата.

– Моля? – Тя се съсредоточи върху страницата, съдържаща биографичен очерк за живота на Анаис Нин .

– С леглото. 

– Благодаря. – Али вдигна поглед. – Не разбрах. С какво?

– С брат ми сме нещо като бригада. Сглобяваме библиотечки, мебели от „Икеа“, къщички за кукли. Знаете ли колко умение – майсторлък се изисква, за да задвижиш асансьора на Барби?

Али се засмя.

– Знам – отвърна тя. – Ах, този асансьор! – Побъркана работа. Лизи имаше собствена „Къща на мечтите“. – Да се върнем към първата част... Звучи толкова дилетантски.

Погледът на Джейк се плъзна по Али и се понесе навън през прозореца, към дърветата.

– Не ме бива в писането – промълви той. – Пет пари не струвам.

– Нищо подобно. Идеите ви са великолепни. Поне повечето. Но очеркът е прекалено дълъг. Отначало прибягвате към явно приповдигнат тон. – Тя го погледна. – Защо?

– За да изглежда по-интелигентно.

– Но вие сте интелигентен. А после се преобразявате. – Али прелисти страниците. – Тонът ви се променя с четвърт оборот. Напълно изоставяте темата и изписвате четиресет страници с врели-некипели.

– Увлякох се.

– Отклонили сте се от въпроса: тантричен секс, Бритни Спиърс?

– Да, за което съжалявам.

– Тази част – продължи тя и посочи към един абзац. После зачете на глас. – „В попкултурата по-възрастните жени са низвергнати, но мисля, че стават за секс.“ – Тя го погледна. – Стават за секс?

– Точно така.

– Но да споменете секса в годишния си реферат?

– Посъветвахте ни да подчертаем мнението си – отговори той. – Такова е моето.

– Или „Посредственият секс е като хамбургер. Свещеният секс е като пържола в луксозен ресторант“. Определено интригуващо, но какво означава?

– Трябва да се основава на любов – обясни Джейк.

– Нужна ли е любов, за да бъде вкусно месото? 

– Сексът, като всичко друго... Професор Хюз, разрешавате ли да продължа?

– Слушам ви. – Али се облегна назад.

Джейк се наклони към нея.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: