Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Всички книги могат да бъдат поръчани чрез платформата, по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайта. Цената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото. /Работим с фирма Спиди/ 


 

"Хората губят малките радости в преследване на голямото щастие, а то е скрито именно в тях." Пърл Бък

Една книга извън времето и модата, изпълнена с невероятна енергия. Прости истини, които попадат право в сърцето...

Промоцията продължава до 31 юли 2020 г. при поръчка онлайн!

Александър Цанков

Недю Недев

Проф. Недю Недев ни запознава с личността на един от най-противоречивите политици в новата ни история – Александър Цанков. Биографията на Цанков заема основно място в книгата. Водещо място в изследването заема 24-томното досие на Александър Цанков и допълнителните 10 тома, събрани от Държавна сигурност.

  • Корица: Мека
  • Страници: 280
  • Тегло: 0.310 кг
  • Издадена: 2015 г
  • Издателство: Хермес
  • Виж още от Недю Недев
 
Влезте в системата за да бъдете уведомени когато продукта бъде доставен на склад

Наличност: Не е налично

14,95 лв.

 

Истината за волята ще ви накара да забравите всичко, което сте си мислили, че знаете за нея...

Промоцията продължава до 31 юли 2020 г. при поръчка онлайн!

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Професор Недю Недев ни запознава с личността на един от най-противоречивите политици в новата ни история – Александър Цанков. Биографията на Цанков заема основно място в книгата. Той два пъти е министър-председател на България - първият на легитимно правителство, а вторият на емигрантско правителство във Виена - безпрецедентен случай в историята ни. Обект на изследване са Народното социално движение, Съюзът на българските национални легиони и Ратник за напредъка на българщината. Освен правителство във Виена, Цанков създава Корпус за борба с Червената армия - корпус в състава на SS-овските войски. По-късно, след като е осъден задочно на смърт от Народния съд, Александър Цанков заминава за Аржентина и остава там до края на живота си. 

Настоящият труд е резултат на задълбочени проучвания, ползване на богат изворов материал и на засекретени доскоро документи. Водещо място в изследването заема 24-томното досие на Александър Цанков и допълнителните 10 тома, събрани от Държавна сигурност.

Биография и факти за автора

Проф. Недю Недев е автор на редица изследвания на историческа и политическа тематика. Той е от изследователите, за които смело може да се твърди, че създават бестселъри. Написаното от него е плод на задълбочени проучвания, съчетани с умело изложение на фактите. На голям читателски интерес се радват книгите му „Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време”, „Българското масонство (1807 – 2007г.), „Цар Борис ІІІ. Дворецът и тайният кабинет“, „Времена и герои“, “Александър Цанков”.

За  книгите си  проф. Недев споделя, че са изградени върху уникален изворов материал, в което всъщност е и изключително високата им стойност и непреходност.

 

Откъс от книгата

4.    АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ ЦАНКОВ - 17 АВГУСТ 1933 Г.

 

Свикал събрания в окръжните центрове, Цанков се подготвя да проведе такива и в Пазарджишкия край. Това е предизвикателство, защото споменът от разправата със Стамболийски и неговите привърженици е жив и болезнен. В Славовица и околните села са избити 23-ма активисти на Земеделския съюз. Между тях са братя на Стамболийски и селският свещеник. Мълвата, че Цанков свиква събрание в село Въдене, предизвиква земеделските среди. В Пазарджик, Пещера и Кричим се провеждат събрания за подготовка на контраакция.

Земеделските фактори сочат опасността и поясняват, че Цанков създава охранителни групи, които напомнят на Хитлеровите шурмови отряди. Те питат допуснат ли е „лудия кон на Цанковото движение да препуска безнаказано по злочестната ни земя?” . Оприличават го на луд гидия, който блъфира върху „истински отчаяните тълпи” . През 1932 г. (на 14 юни) в Славовица става грандиозен събор. Изравят костите на избитите мъченици. Михаил Геновски публикува потресаващи щрихи. „По-кървавите следи на Стамболийски”, които разпалват жаждата за мъст.

Събранието в с. Лъджене (днес Велинград) е насрочено за 20 август 1933 г. Седмица преди това Цанков пристига в с. Чепино - баня за почивка. Настанява се във вилата на свой съпартизанин, близо до природното чудо Клептуза. Дните и нощите през август тук са приказни - въздухът е натежал от аромати и наситен с прохлада.. Направо земен рай. Вельова баня и другите извори са благодат. Александър обича този край. Той има право на почивка и отдих. Цяла година е кръстосвал страната като апостол и мисионер.

Сутрин излиза на разходка. Отправя се към Балкана. Но и противниците не спят. Те го посрещат с викове „Убиец!”, „Кръволок!”. Той е свикнал с тези прояви и това не му прави впечатление. Опонентите създават настроение срещу предстоящото събрание.

Денят е 17 август 1933 г. Цанков излиза на разходка. Отпред върви единият охранител, зад него - другият. Той е в средата с кучето си. Изминават половин километър и навлизат в дефилето. Часът е 7,15 сутринта. От гората се показва мъж на средна възраст и с каскет - така твърди Цанков - и хвърля от разстояние 20-30 метра две бомби „Одрински”. Те изтрещяват със сила и осколки от едната се забиват в ръката на единия от охранителите.

Вбесен и разтревожен, Цанков се връща в Чепино и от общината алармира Дирекцията на полицията, предупреждава и местния полицейски пристав. За инцидента е оставена и следната записка: „Тази сутрин, когато г-н Цанков бил на разходка вън от с. Чепино, на неколкостотин крачки, с охраната си, към 7 и 15 часа излиза от гората едно лице и хвърля две бомби срещу тях. И двете експлодират. Ранен е леко само един от охраната му. След хвърлянето на бомбите лицето побягва в гората. Охраната на Цанков го преследва, обаче лицето се загубило в гората. Г-н Цанков моли г-н директора да изпрати агенти от дирекцията, които да поемат издирването” . Още тук опонентите поставят въпроса защо Цанков не е пуснал кучето срещу атентатора. Цанков отговаря, че не е направил това, защото се опасявал да няма и други нападатели и затова решил с бърз ход да се завърне.

Директорът на полицията нарежда на груповия началник Анастас Поптодоров да заминe веднага, заедно с четирима агенти, за Чепино. Едновременно с това звъни на пловдивския областен управител Дуров и дава заповед и той да тръгне с всички агенти – общо седем души, за Чепино. Групата от София пристига в 5 часа следобед. Тази от Пловдив я изпреварва и в 13,30 часа е вече на място. От Пещера идва околийският управител с трима агенти. Чепино, Лъджене и Каменица са поставени в обсадно положение. Започват арести и претърсвания. В Балкана са изпратени стражари и агенти. Развихря се антиземеделска акция. Тръбят, че атентатът е дело на дружбашите. Арестувани са седем заподозрени лица. Всички членове на Земеделския съюз. Разпитани са тези, които ходят на полянна работа. Потърсени са свидетели и вещи лица. Прави се експертиза на осколките и на ранения телохранител. Пуснати са в ход заплахи.

Заплашените се обръщат за помощ към народния представител Еню Попов. Той от своя страна информира Д. Гичев, министър на търговията и промишлеността. Гичев влиза в телефонна връзка със свои поддръжници от Лъджене. Интересува се за арестувания земеделски горски стражар Ангел Темеллиев. Под натиска на дружбите и в резултат на намесата на Д. Гичев следствието е предадено в ръцете на съдебните следователи, които са към Министерството на правосъдието. Мотивът е, че полицейските органи са пълни с привърженици на Цанков и водят разследването тенденциозно.

Усилията на столичните и пловдивските полицаи не дават резултат. Атентаторът не е разкрит. Груповият началник Атанас Поптодоров прави следния доклад за своята дейност:

Първата ми работа бе да се срещна с г-н Ал. Цанков и охраната му, за да науча подробностите около покушението и да огледам мястото, гдето е било извършено. Това сторих заедно с пловдивския окръжен полицейски инспектор г-н Йосиф Попов. До моето пристигане бяха задържани келнерите Васил Пачев и Стоил Митев. Наредихме допълнително да се задържи и горският стражар Ангел Темеллиев, подозренията върху когото се очертаха в първия момент на разпитите. На втория ден продължи разпитът на свидетелите, които мъчно се издирваха, а някои от тях отсъстваха от селото - отишли на работа в Балкана. Наред с това в Чепино взе да се шири мълвата, че атентатът не е сериозно дело, а такова, инсценирано от близки на г-н Цанков хора, „целящи да му създадат слава и да го направят мъченик”. Тая мълва упорито се поддържаше и подсилваше от известни среди - земеделците в селото. От друга страна, налице бе желанието на привържениците на г-н Цанков да отхвърлят „твърдението за шантаж”… Тук трябва да отбележа, че г-н Еню Попов - пловдивският народен представител от земеделската парламентарна група, показа едно особено старание, като посочи на полицията лица, които щели да установят, че „единият от охраната на г-н Цанков хвърлил бомбата срещу него”… Позовавайки се и на две други обстоятелства: 1) че кучето на г-н Цанков се е нахвърлило върху единия от охраната - Марин Йосифов, а не е подгонило атентатора, и 2) че лицето, което е хвърлило бомбите, не е било видяно от никого” .

 

Следствието се заплита в противоречия. Възникват хипотези и обвинения. Реални податки не се откриват. Никой не е видял атентатора - той изчезва. Обективният резултат все пак подпомага Цанков и събранието в Лъджене. Той влиза в ролята на мъченик, станал жертва на покушение. Животът му е заплашен. От друга страна, селото е блокирано и възможността събранието му да бъде провалено, отпада, тъй като населението е изплашено и е под контрол.

В. „Пладне” (бр. 1436, 26.08.1933 г.) дава следната картина на положението в Чепино и Лъджене: „Селото ни допреди два дни, преди да дойде втори съдебен следовател, беше същински ад. Детективите на Гиргинов и Сговора бяха изплашили цялото село…”.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.