Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Александър Цанков

Недю Недев

Проф. Недю Недев ни запознава с личността на един от най-противоречивите политици в новата ни история – Александър Цанков. Биографията на Цанков заема основно място в книгата. Водещо място в изследването заема 24-томното досие на Александър Цанков и допълнителните 10 тома, събрани от Държавна сигурност.

  • Корица: Мека
  • Страници: 280
  • Тегло: 0.310 кг
  • Издадена: 2015 г
  • Издателство: Хермес
  • Виж още от Недю Недев
 

Наличност: Да

14,95 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Професор Недю Недев ни запознава с личността на един от най-противоречивите политици в новата ни история – Александър Цанков. Биографията на Цанков заема основно място в книгата. Той два пъти е министър-председател на България - първият на легитимно правителство, а вторият на емигрантско правителство във Виена - безпрецедентен случай в историята ни. Обект на изследване са Народното социално движение, Съюзът на българските национални легиони и Ратник за напредъка на българщината. Освен правителство във Виена, Цанков създава Корпус за борба с Червената армия - корпус в състава на SS-овските войски. По-късно, след като е осъден задочно на смърт от Народния съд, Александър Цанков заминава за Аржентина и остава там до края на живота си. 

Настоящият труд е резултат на задълбочени проучвания, ползване на богат изворов материал и на засекретени доскоро документи. Водещо място в изследването заема 24-томното досие на Александър Цанков и допълнителните 10 тома, събрани от Държавна сигурност.

Биография и факти за автора

Проф. Недю Недев е автор на редица изследвания на историческа и политическа тематика. Той е от изследователите, за които смело може да се твърди, че създават бестселъри. Написаното от него е плод на задълбочени проучвания, съчетани с умело изложение на фактите. На голям читателски интерес се радват книгите му „Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време”, „Българското масонство (1807 – 2007г.), „Цар Борис ІІІ. Дворецът и тайният кабинет“, „Времена и герои“, “Александър Цанков”.

За  книгите си  проф. Недев споделя, че са изградени върху уникален изворов материал, в което всъщност е и изключително високата им стойност и непреходност.

 

Откъс от книгата

4.    АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ ЦАНКОВ - 17 АВГУСТ 1933 Г.

 

Свикал събрания в окръжните центрове, Цанков се подготвя да проведе такива и в Пазарджишкия край. Това е предизвикателство, защото споменът от разправата със Стамболийски и неговите привърженици е жив и болезнен. В Славовица и околните села са избити 23-ма активисти на Земеделския съюз. Между тях са братя на Стамболийски и селският свещеник. Мълвата, че Цанков свиква събрание в село Въдене, предизвиква земеделските среди. В Пазарджик, Пещера и Кричим се провеждат събрания за подготовка на контраакция.

Земеделските фактори сочат опасността и поясняват, че Цанков създава охранителни групи, които напомнят на Хитлеровите шурмови отряди. Те питат допуснат ли е „лудия кон на Цанковото движение да препуска безнаказано по злочестната ни земя?” . Оприличават го на луд гидия, който блъфира върху „истински отчаяните тълпи” . През 1932 г. (на 14 юни) в Славовица става грандиозен събор. Изравят костите на избитите мъченици. Михаил Геновски публикува потресаващи щрихи. „По-кървавите следи на Стамболийски”, които разпалват жаждата за мъст.

Събранието в с. Лъджене (днес Велинград) е насрочено за 20 август 1933 г. Седмица преди това Цанков пристига в с. Чепино - баня за почивка. Настанява се във вилата на свой съпартизанин, близо до природното чудо Клептуза. Дните и нощите през август тук са приказни - въздухът е натежал от аромати и наситен с прохлада.. Направо земен рай. Вельова баня и другите извори са благодат. Александър обича този край. Той има право на почивка и отдих. Цяла година е кръстосвал страната като апостол и мисионер.

Сутрин излиза на разходка. Отправя се към Балкана. Но и противниците не спят. Те го посрещат с викове „Убиец!”, „Кръволок!”. Той е свикнал с тези прояви и това не му прави впечатление. Опонентите създават настроение срещу предстоящото събрание.

Денят е 17 август 1933 г. Цанков излиза на разходка. Отпред върви единият охранител, зад него - другият. Той е в средата с кучето си. Изминават половин километър и навлизат в дефилето. Часът е 7,15 сутринта. От гората се показва мъж на средна възраст и с каскет - така твърди Цанков - и хвърля от разстояние 20-30 метра две бомби „Одрински”. Те изтрещяват със сила и осколки от едната се забиват в ръката на единия от охранителите.

Вбесен и разтревожен, Цанков се връща в Чепино и от общината алармира Дирекцията на полицията, предупреждава и местния полицейски пристав. За инцидента е оставена и следната записка: „Тази сутрин, когато г-н Цанков бил на разходка вън от с. Чепино, на неколкостотин крачки, с охраната си, към 7 и 15 часа излиза от гората едно лице и хвърля две бомби срещу тях. И двете експлодират. Ранен е леко само един от охраната му. След хвърлянето на бомбите лицето побягва в гората. Охраната на Цанков го преследва, обаче лицето се загубило в гората. Г-н Цанков моли г-н директора да изпрати агенти от дирекцията, които да поемат издирването” . Още тук опонентите поставят въпроса защо Цанков не е пуснал кучето срещу атентатора. Цанков отговаря, че не е направил това, защото се опасявал да няма и други нападатели и затова решил с бърз ход да се завърне.

Директорът на полицията нарежда на груповия началник Анастас Поптодоров да заминe веднага, заедно с четирима агенти, за Чепино. Едновременно с това звъни на пловдивския областен управител Дуров и дава заповед и той да тръгне с всички агенти – общо седем души, за Чепино. Групата от София пристига в 5 часа следобед. Тази от Пловдив я изпреварва и в 13,30 часа е вече на място. От Пещера идва околийският управител с трима агенти. Чепино, Лъджене и Каменица са поставени в обсадно положение. Започват арести и претърсвания. В Балкана са изпратени стражари и агенти. Развихря се антиземеделска акция. Тръбят, че атентатът е дело на дружбашите. Арестувани са седем заподозрени лица. Всички членове на Земеделския съюз. Разпитани са тези, които ходят на полянна работа. Потърсени са свидетели и вещи лица. Прави се експертиза на осколките и на ранения телохранител. Пуснати са в ход заплахи.

Заплашените се обръщат за помощ към народния представител Еню Попов. Той от своя страна информира Д. Гичев, министър на търговията и промишлеността. Гичев влиза в телефонна връзка със свои поддръжници от Лъджене. Интересува се за арестувания земеделски горски стражар Ангел Темеллиев. Под натиска на дружбите и в резултат на намесата на Д. Гичев следствието е предадено в ръцете на съдебните следователи, които са към Министерството на правосъдието. Мотивът е, че полицейските органи са пълни с привърженици на Цанков и водят разследването тенденциозно.

Усилията на столичните и пловдивските полицаи не дават резултат. Атентаторът не е разкрит. Груповият началник Атанас Поптодоров прави следния доклад за своята дейност:

Първата ми работа бе да се срещна с г-н Ал. Цанков и охраната му, за да науча подробностите около покушението и да огледам мястото, гдето е било извършено. Това сторих заедно с пловдивския окръжен полицейски инспектор г-н Йосиф Попов. До моето пристигане бяха задържани келнерите Васил Пачев и Стоил Митев. Наредихме допълнително да се задържи и горският стражар Ангел Темеллиев, подозренията върху когото се очертаха в първия момент на разпитите. На втория ден продължи разпитът на свидетелите, които мъчно се издирваха, а някои от тях отсъстваха от селото - отишли на работа в Балкана. Наред с това в Чепино взе да се шири мълвата, че атентатът не е сериозно дело, а такова, инсценирано от близки на г-н Цанков хора, „целящи да му създадат слава и да го направят мъченик”. Тая мълва упорито се поддържаше и подсилваше от известни среди - земеделците в селото. От друга страна, налице бе желанието на привържениците на г-н Цанков да отхвърлят „твърдението за шантаж”… Тук трябва да отбележа, че г-н Еню Попов - пловдивският народен представител от земеделската парламентарна група, показа едно особено старание, като посочи на полицията лица, които щели да установят, че „единият от охраната на г-н Цанков хвърлил бомбата срещу него”… Позовавайки се и на две други обстоятелства: 1) че кучето на г-н Цанков се е нахвърлило върху единия от охраната - Марин Йосифов, а не е подгонило атентатора, и 2) че лицето, което е хвърлило бомбите, не е било видяно от никого” .

 

Следствието се заплита в противоречия. Възникват хипотези и обвинения. Реални податки не се откриват. Никой не е видял атентатора - той изчезва. Обективният резултат все пак подпомага Цанков и събранието в Лъджене. Той влиза в ролята на мъченик, станал жертва на покушение. Животът му е заплашен. От друга страна, селото е блокирано и възможността събранието му да бъде провалено, отпада, тъй като населението е изплашено и е под контрол.

В. „Пладне” (бр. 1436, 26.08.1933 г.) дава следната картина на положението в Чепино и Лъджене: „Селото ни допреди два дни, преди да дойде втори съдебен следовател, беше същински ад. Детективите на Гиргинов и Сговора бяха изплашили цялото село…”.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: