Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

Две книги, които ще ви накарат да погледнете с други очи на себе си и на света около вас. Две книги, които със сигурност ще ви помогнат да откриете онази частичка вътре у вас, която се грижи за усмивката, любовта и щастието ви!

Вижте всички актуални промопакети на издателство "Гнездото"

Ако ти знаеше...

Елчин Сафарли

Първата книга на Елчин Сафарли в България!

Бестселър от душевния писател на Изтока! 

„Ако ти знаеше...“ е историята на едно рижо момиче, което бяга от миналото, история за любовта, която лекува, удивлява и отново те връща към живота.

Една млада жена пристига в Овалния град напълно изгубена, измъчена от обстоятелствата, болна и най-вече – с натежало сърце. Тя идва, за да забрави миналото, да избяга от родния си град и от един мъж... а може би и за да умре. Но открива нови приятели, помирява се с миналото и... среща един мъж. 

Един мъж, макар и съвсем обикновен (а може би най-невероятният!), става катализатор за промяна в една житейска ситуация, насочва самия живот в съвсем друга посока. Това става по загадъчен, мистичен, невъзможен начин, но точно там е и обикновеното чудо на любовта. Просто един ден внезапно се появява някой, в чиито ръце можеш да заровиш лице и да забравиш всичко. А на сутринта да се събудиш с окриляващо чувство на доверие. На нова вяра.

„Любовта не може да преодолее потока на живота. Може би защото любовта е самият живот.“ 

„Ако ти знаеше...“ е книга за необятната женска душа, за надеждата и избора...

Защото може да намериш ново място, в което да живееш, може да се примириш с болестта и със самотата, може да се научиш да мълчиш или да говориш чужд език, да усвоиш рецептите на удивителни екзотични ястия, да се сприятелиш с морето и с едно бездомно куче; може да погребеш миналото или да се сдобриш с него... Но никой не може да ти отнеме мечтите и надеждата за любов. 

„Лекарят ми беше наредил да спазвам диета и да спра да пуша. Не правя нито едното, нито другото. Това не е протест. Просто искам да живея, а не да „доизживявам“. Искам да не мисля колко време ми остава. Още съм тук. На моята история не е сложена точка. Продължавам да я дописвам и нищо не задрасквам.“ 

„Ако ти знаеше...“ е историята на едно женско отчаяние, една история за чувства, съмнения, очаквания и за онези огромни страхове, които често ни помагат да започнем живота си отначало.

„Помня всичко, не забравям, но вече я няма тъгата – със съсипващото и изтощително желание да се скрия в миналото. В сърцето ми, както и преди, живее любовта ми към него, но сега тя е различна... спокойна. А миналото си остана в миналото, то вече няма власт над настоящето.

Любовта ми е изпълнена с благодарност към Ре. За това, че ме сдобри с времето – сега съм изцяло в настоящия момент, а планове ми засягат само днес, и... наближаващите почивни дни. За това, че ми помогна да повярвам, да се убедя, че винаги можеш да започнеш живота си отново, независимо колко и какви руини от миналото си оставил зад гърба си.“ 

От автора:

"Тази книга свърши така внезапно, както и започна. За мен това беше неочаквано. И сега искам да ви кажа с няколко думи какво означаваше тя за мен и на какво ме научи.

Животът подлага вярата на човека на изпитание. Ти живееш и мислиш, че имаш контрол над обстоятелствата, а после се случва нещо, с което не можеш да се справиш сам. Дори и с помощ­та на приятелите и близките си – не можеш да направиш нищо с болката, появила се в теб. Тя те довежда до отчаяние, струва ти се, че няма да има край и ти е мъчително страшно, иска ти се да затвориш очи и да не мислиш за нея. И най-важното – дори не знаеш доколко фатално е това –  дали ще те убие, или ще те направи по-силен... В това е интригата на живота. Не знаеш какви карти са ти се паднали, но трябва да продължиш да играеш.

Най-важното в тази игра е настройката, с която ти, отърсил се от първоначалния шок, се връщаш в играта. Вълнуваш се, не си сигурен в нищо, чуждите карти винаги ти се струват по-хубави... Ако се заловиш да поправяш ситуацията и си в лошо разположение на духа, със сигурност ще загубиш. С други думи, всички обстоятелства са временни и не бива да позволяваш да те заблудят. Ако нещо има значение, това е настроението, в което си.

Сигурен съм, че всеки от нас преживява изпитания. И абсолютно на всеки се дава шанс да излезе на ново ниво, отваря му се нова възможност, нова врата. Какво има зад нея – не се знае. Но колкото и да е странно, изходът зависи от самия процес. От това как ще се подготвим вътрешно, докато стоим пред тази врата. От това как ще влезем през нея.

Този процес е много важен за мен. Ето така се появи и тази книга за изпитанията на вярата. За Нея, за Него, за Града. И разбира се, за мен – така е при всяка книга, която ми се е наложило да изживея. Просто казвам онова, което смятам, че е трябвало да кажа.

И нека всеки читател вземе от тази история нещо свое."

 

Наличност: Да

13,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: ВСИЧКО Е ЛЮБОВ

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: КАК РАБОТИ ЖИВОТЪТ

Вижте всички актуални промопакети на издателство "Гнездото"

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

„Ако ти знаеше...“ е историята на едно рижо момиче, което бяга от миналото, история за любовта, която лекува, удивлява и отново те връща към живота.

Една млада жена пристига в Овалния град напълно изгубена, измъчена от обстоятелствата, болна и най-вече – с натежало сърце. Тя идва, за да забрави миналото, да избяга от родния си град и от един мъж... а може би и за да умре. Но открива нови приятели, помирява се с миналото и... среща един мъж. 

Един мъж, макар и съвсем обикновен (а може би най-невероятният!), става катализатор за промяна в една житейска ситуация, насочва самия живот в съвсем друга посока. Това става по загадъчен, мистичен, невъзможен начин, но точно там е и обикновеното чудо на любовта. Просто един ден внезапно се появява някой, в чиито ръце можеш да заровиш лице и да забравиш всичко. А на сутринта да се събудиш с окриляващо чувство на доверие. На нова вяра.

„Любовта не може да преодолее потока на живота. Може би защото любовта е самият живот.“

 

„Ако ти знаеше...“ е книга за необятната женска душа, за надеждата и избора...

Защото може да намериш ново място, в което да живееш, може да се примириш с болестта и със самотата, може да се научиш да мълчиш или да говориш чужд език, да усвоиш рецептите на удивителни екзотични ястия, да се сприятелиш с морето и с едно бездомно куче; може да погребеш миналото или да се сдобриш с него... Но никой не може да ти отнеме мечтите и надеждата за любов. 

„Лекарят ми беше наредил да спазвам диета и да спра да пуша. Не правя нито едното, нито другото. Това не е протест. Просто искам да живея, а не да „доизживявам“. Искам да не мисля колко време ми остава. Още съм тук. На моята история не е сложена точка. Продължавам да я дописвам и нищо не задрасквам.“

 

„Ако ти знаеше...“ е историята на едно женско отчаяние, една история за чувства, съмнения, очаквания и за онези огромни страхове, които често ни помагат да започнем живота си отначало.

„Помня всичко, не забравям, но вече я няма тъгата – със съсипващото и изтощително желание да се скрия в миналото. В сърцето ми, както и преди, живее любовта ми към него, но сега тя е различна... спокойна. А миналото си остана в миналото, то вече няма власт над настоящето.

Любовта ми е изпълнена с благодарност към Ре. За това, че ме сдобри с времето – сега съм изцяло в настоящия момент, а планове ми засягат само днес, и... наближаващите почивни дни. За това, че ми помогна да повярвам, да се убедя, че винаги можеш да започнеш живота си отново, независимо колко и какви руини от миналото си оставил зад гърба си.“

 

От автора:

"Тази книга свърши така внезапно, както и започна. За мен това беше неочаквано. И сега искам да ви кажа с няколко думи какво означаваше тя за мен и на какво ме научи.

Животът подлага вярата на човека на изпитание. Ти живееш и мислиш, че имаш контрол над обстоятелствата, а после се случва нещо, с което не можеш да се справиш сам. Дори и с помощ­та на приятелите и близките си – не можеш да направиш нищо с болката, появила се в теб. Тя те довежда до отчаяние, струва ти се, че няма да има край и ти е мъчително страшно, иска ти се да затвориш очи и да не мислиш за нея. И най-важното – дори не знаеш доколко фатално е това –  дали ще те убие, или ще те направи по-силен... В това е интригата на живота. Не знаеш какви карти са ти се паднали, но трябва да продължиш да играеш.

Най-важното в тази игра е настройката, с която ти, отърсил се от първоначалния шок, се връщаш в играта. Вълнуваш се, не си сигурен в нищо, чуждите карти винаги ти се струват по-хубави... Ако се заловиш да поправяш ситуацията и си в лошо разположение на духа, със сигурност ще загубиш. С други думи, всички обстоятелства са временни и не бива да позволяваш да те заблудят. Ако нещо има значение, това е настроението, в което си.

Сигурен съм, че всеки от нас преживява изпитания. И абсолютно на всеки се дава шанс да излезе на ново ниво, отваря му се нова възможност, нова врата. Какво има зад нея – не се знае. Но колкото и да е странно, изходът зависи от самия процес. От това как ще се подготвим вътрешно, докато стоим пред тази врата. От това как ще влезем през нея.

Този процес е много важен за мен. Ето така се появи и тази книга за изпитанията на вярата. За Нея, за Него, за Града. И разбира се, за мен – така е при всяка книга, която ми се е наложило да изживея. Просто казвам онова, което смятам, че е трябвало да кажа.

И нека всеки читател вземе от тази история нещо свое."

Биография и факти за автора

Елчин СафарлиЕлчин Сафарли е съвременен азербайджански писател и журналист, автор на книги в жанра любовни романи. Пише на руски, разказвайки за източните традиции, култура и бит. И за любовта.

Роден е на 12 март 1984 година в Баку в семейство на летец. Баща му, пилот с 40-годишен стаж, всеки ден лети на „Боинг“. Баба му по бащина линия е рускиня. Анна Павловна е жената, която запалва в него любовта по Чехов.

Сафарли започва да пише още на 12-годишна възраст, а неговите кратки прочувствени истории, които се раждат буквално на училищния чин, публикува под псевдоним в различни младежки вестници. На 16 години започва да работи в медиите и постъпва в журналистическия факултет на международния Азербайджански университет.

Сафарли дълги години е живял в Истанбул, което дава отражение на ранното му творчество.

Той се слави като един от най-оригиналните писатели на Изтока, който не пише на родния си език. Описва бита и уникалните традиции на харизматичната ориенталска култура. Първата си книга „Сладката сол на Босфора“ пише на 24-годишна възраст, при това на руски език. След издаването й през 2008 година книгата влиза в списъка на стоте най-популярни заглавия в Москва, а за многообещаващия млад писател се заговаря като за „новия Орхан Памук“.

От 2008 година, когато излиза втората му книга, досега в Русия са издадени над десет негови творби, повечето от които са бестселъри.

Първата книга на български език, с която издателство "Гнездото" започва представянето в България на младия писател е "Ако ти знаеше...". През пролетта на 2017 година предстои издаването на още две негови творби: "Ти ми беше обещан" и  "Искам у дома".

Елчин Сафарли в носител на редица награди от различни младежки литературни конкурси. През 2011 година режисьорът Сергей Сараханов заснема късометражен филм за младия писател - „Насаме с всички“. Повече от десет години Сафарли се занимава и с телевизионна журналистика, но днес изцяло е посветил времето си на творчеството. В свободното си време води онлайн кулинарна рубрика. 

Понастоящем живее в два града – в Истанбул и в Баку.

Откъс от книгата

Нямам нищо освен себе си. Всичко, което имах, остана там. Сега не деля времето на минало, настояще и бъдеще. Има единствено днес – в него е началото, продължението и най-вероятно, краят на моя живот. Календар от една страница. Така е по-добре. Оценяваш трезво онова, което имаш в момента. Не поглеждаш назад и не надничаш напред. Никаква самоизмама. Илюзията съвсем не е надежда, а надеждата не винаги е реалност. Това не е песимизъм. Приемам живота такъв, какъвто е.

***

Аз умирам. Да, вярно е, всички умираме, но аз знам точното време, което ми остава. Малко. Изобщо не е страшно. Когато времето е малко, е глупаво да го хабиш за съжаления, страхове, страдания. Не е вярно, че когато това се случи, се опитваш да изпълниш оставащите ти дни с онова, което преди не ти е достигало или изобщо ти е липсвало. Абсолютно не. Иска ти се обикновен живот, нещо средно между ежедневието и живота като цяло. Да вдишваш ленивия вечерен бриз, да пиеш кафе на открити тераси, да гледаш живота в очите и да не си задаваш въпроса „А какво би било, ако това не е истина?“. Съвсем обикновени желания, нито изключителни, нито драматични.

За мен болестта ми не е присъда, както е прието да се мисли за нея. Аз не съм подсъдима, не съм осъдена на смърт, която пращат на ешафода и насила надяват примката на главата ѝ. Когато чух диагнозата, не заплаках. Погледнах лекаря със старателно пригладена назад побеляла коса и сухо попитах: „Защо толкова рано?“ Глупачка. Та ти си дявол знае коя по ред пациентка с подобна диагноза, на него вече не са му останали сили за философстване и подкрепа. Конвейер от приключващи човешки животи. Той разпери ръце и заговори за възможностите на съвременната медицина. Отказах. „Не ме разсмивайте, докторе! За каква нанотерапия говорите? Нима сте толкова умни, че да измамите съдбата!“

Излязох от клиниката през ранната пролет. Изведнъж ми се прииска да открадна този вдъхновяващ сезон, да го опаковам и да го взема със себе си. Да се надишам до замайване, до пълното усещане за свобода. Усмихнах се и в този миг намерих отговора на въп­роса, зададен на лекаря. Моето време за живот изтича. Може би то ще продължи на друго място, под друга външност. Да пуснеш нещо на свобода, не означава, че се предаваш. Най-често това е единственото вярно решение, победата над обстоятелствата.

***

Обичах един мъж, гледах го в очите и си казвах: „Господи, колко си ми нужен!“ Макар че в онзи момент той бе до мен и не възнамеряваше да ходи никъде. Отиде си малко по-късно. След три години и половина. И аз останах насаме с любовта си. Какво можех да направя с нея? Психологът ме посъветва да насоча тази любов към себе си. Не го разбрах веднага. Дори го попитах отново, изкушавайки се да изтърся някоя вулгарна шега. „Радвай се заради себе си. Обикни себе си. Заеми се със спорт, купувай си по една рок­ля от всяка заплата и така накрая ще отвориш себе си за но­ви чувства.“ Честно казано, опитвах да правя това в продължение на половин година. Напълних цял гардероб с нови дрехи. Но в крайна сметка пак стигнах до това, че продължавам да го обичам и нищо не мога да направя със себе си.

Тази любов трябва да мине сама... не, по-скоро да изстине, да прерасне в нещо друго. Да поеме в друга посока, но със сигурност не към себе си. Да, ние, жените, сме толкова глупаво устроени. Може би някои не са... просто са имали късмет! Аз го нямах.

Защо го обичах ли? Той умееше да се грижи. Не пом­неше нашите дати, избягваше срещите със семейството ми, не правеше красиви признания. Но беше до мен, държеше ме здраво за ръката. Купуваше ми витамини, правеше ми пилешки бульон, когато настинех. Прегръщаше ме, когато се връщах тъжна от работа, не ме упрекваше за нищо. Въпреки цялата прехвалена независимост, на всяка жена ѝ става толкова топло, когато някой мъж я вземе под крилото си. Не, това не е желанието да се сгушиш до него, а по-скоро вдъхновяващото усещане, че жената в теб се събужда. И това те ласкае. Защото ние сме свикнали да разчитаме на себе си, независимо от личния си живот.

Той ме накара да свикна с мъжката загриженост, а аз я приех като гаранция за бъдещето. Сега си мисля: беше ли тази топлина, с която така силно привикнах, толкова искрена, истинска, насочена само към мен? Или просто бях сляпа? Макар че... какво значение има сега. Не мога да му се сърдя. Аз все още го обичам.

*** 

Преди да си отидеш, те попитах: „Кажи, обичаш ли ме?“ Дълго време не отговаряше, после троснато пророни: „Добре ми е с теб. Това не ти ли е достатъчно?“ В този момент за сетен път се убедих, че съм способна да разкрася по женски абсолютно всичко – и живота си, и чувствата на любимия мъж, и заобикалящия ме свят. Жените по рождение са художници-декоратори. С четка и палитра в ръка. А мъжете за нас са чисти платна – рисуваме, оцветяваме, тук-там изтриваме по нещо, друго пък размазваме. Но най-често накрая става ясно, че не рисуваме реалния обект пред нас, а нещо, което е плод на фантазията и желанията ни. И резултатът е пълно несъответствие с действителността. Така се получи и при мен. Не съжалявам за нищо. Имаше и много хубави моменти.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: