Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Аферата Ван Гог

Джефри Арчър

Защо преуспяващ банкер от Ню Йорк не се изненадва от факта, че получава със сутрешната поща отрязано женско ухо? Защо един способен адвокат работи само за един-единствен клиент? Защо млада изкуствоведка открадва картина на Ван Гог, без да е крадла? Защо на олимпийска шампионка по гимнастика плащат по милион долара за изпълнението на определени задачи, след като няма дори банкова сметка? Защо блестящо завършила висшето си образование жена работи като секретарка, след като е наследила състояние? Защо английска благородничка е готова да убие банкера, адвоката и гимнастичката, въпреки опасността да прекара остатъка от живота си в затвора? Защо стоманен магнат от Япония е готов да даде 50 милиона долара на една жена, с която се е виждал само веднъж? Защо старши агент на ФБР се опитва да разбере връзката между тези очевидно невинни личности?

На всички тези въпроси отговаря Джефри Арчър в новия си роман “Аферата “Ван Гог”, но преди това води читателя си през оплетен лабиринт от събития, от Ню Йорк до Лондон, от Букурещ до Токио и най-сетне до малко сънливо селце в Англия, където загадката на последната картина на Ван Гог най-сетне е разкрита.

  • Корица: Мека
  • Страници: 352
  • Тегло: 0.300 кг
  • Издадена: 2006 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Джефри Арчър
 

Наличност: Да

13,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Нищо не е такова, каквото изглежда!

Защо преуспяващ банкер от Ню Йорк не се изненадва от факта, че получава със сутрешната поща отрязано женско ухо? Защо един способен адвокат работи само за един-единствен клиент? Защо млада изкуствоведка открадва картина на Ван Гог, без да е крадла? Защо на олимпийска шампионка по гимнастика плащат по милион долара за изпълнението на определени задачи, след като няма дори банкова сметка? Защо блестящо завършила висшето си образование жена работи като секретарка, след като е наследила състояние? Защо английска благородничка е готова да убие банкера, адвоката и гимнастичката, въпреки опасността да прекара остатъка от живота си в затвора? Защо стоманен магнат от Япония е готов да даде 50 милиона долара на една жена, с която се е виждал само веднъж? Защо старши агент на ФБР се опитва да разбере връзката между тези очевидно невинни личности?

На всички тези въпроси отговаря Джефри Арчър в новия си роман “Аферата “Ван Гог”, но преди това води читателя си през оплетен лабиринт от събития, от Ню Йорк до Лондон, от Букурещ до Токио и най-сетне до малко сънливо селце в Англия, където загадката на последната картина на Ван Гог най-сетне е разкрита.

Откъс от книгата

На Тара

10 септември

1

Виктория Уентуърт седеше сама на масата, около която Уелингтън бе вечерял със своите седемнайсет офицери в нощта преди битката при Ватерло.

В онази нощ от дясната страна на Железния херцог седял сър Хари Уентуърт, генералът, отбранявал на следващия ден левия му фланг, докато победеният Наполеон напускал бойното поле, за да се оттегли в изгнание. За благодарност генералът бил удостоен с титлата Граф на Уентуърт, носена с гордост от семейството от 1815 година.

Всички тези мисли се гонеха в главата на Виктория, докато препрочиташе доклада на доктор Петреску. Когато затвори и последната страница, тя въздъхна с облекчение. Вече имаше решение на всичките й проблеми и то бе дошло буквално в последния момент.

Вратата на трапезарията се отвори безшумно и Андрюс, издигнал се от втори лакей до иконом и сервирал на три поколения Уентуърт, вдигна сръчно чинията от десерта на милейди.

- Благодаря - промълви Виктория. Изчака го да стигне вратата и едва тогава добави: - Готови ли сме за отнасянето на картината? - Не можа да се преодолее и да произнесе името на художника.

- Да, милейди - отговори Андрюс и се извърна с лице към господарката на дома. - Ще бъде изнесена, преди да слезете след закуска.

- А подготвихте ли всичко за посещението на доктор Петреску?

- Разбира се, милейди - потвърди отново Андрюс. - Очаква се доктор Петреску да пристигне в сряда около обяд. Вече предупредих готвачката да поднесе обяда в зимната градина.

- Благодаря ти, Андрюс.

Икономът се поклони леко и затвори тихо тежката дъбова врата след себе си.

До появата на доктор Петреску едно от най-ценните семейни съкровища щеше да пътува за Америка и въпреки че шедьовърът вече никога повече нямаше да бъде видян в Уентуърт Хол, за този факт щяха да знаят само хора от най-тесния семеен кръг.

Виктория сгъна салфетката и се изправи. Взе доклада на доктор Петреску и мина от трапезарията в облицованото с мрамор преддверие. Спря в подножието на витата стълба, за да се наслади още веднъж на портрета в цял ръст на Катрин, лейди Уентуърт, дело на великия Гейнсбъро. Жената бе изобразена във великолепен тоалет от зелена тафта и комплект от диамантена огърлица и обеци. Виктория докосна ушите си и се усмихна при мисълта, че в днешно време хората биха се изумили от дръзката й екстравагантност да ги носи.

Насочи решителен поглед напред и пое бавно нагоре по мраморните стъпала към спалнята си на първия етаж. Нямаше сили да срещне погледите на окачените по стената портрети на своите прадеди, запечатани за поколенията от известни художници като Ромни, Лорънс, Рейнолдс, Лили и Нелър, защото съзнаваше, че малко или много ги е предала. Пристъпваше с ясното съзнание, че преди да си легне тази вечер, ще напише дълго отлаганото писмо до сестра си, за да я уведоми за взетото решение.

Арабела беше винаги толкова разумна и мъдра. Да беше се родила само с няколко минути по-рано, тя щеше да наследи имението и без съмнение щеше да го управлява много по-добре. Най-лошото бе, че когато научеше вестта, Арабела нямаше да се оплаче, нямаше да я укори, просто щеше да продължи да поддържа типичните за семейството достойнство и висок дух.

Виктория затвори врата на спалнята, прекоси стаята и остави доклада на доктор Петреску на писалището си. Освободи косата си от стегнатия кок и я остави да се спусне свободно по раменете, преди да свали дрехите си и да облече копринената нощница, оставена от прислужничката на ръба на леглото. Накрая обу меките пантофи. Не можеше да отлага повече и седна пред елегантното писалище. Взе писалката и въздъхна.

 

10 септември 2001

Скъпа моя Арабела,

От много време отлагам написването на това писмо, тъй като ти си най-малко човек, който заслужава да научи такава тъжна новина.

Когато наследих имението след смъртта на скъпия папа, не след дълго си дадох ясна сметка колко сериозни дългове е натрупал. Боя се, че не само липсата на делови опит от моя страна, но и ангажиментите, и разходите около погребението, допълнително утежниха финансовите проблеми.

Смятах, че вземането на нови заеми ще помогне, но това още повече влоши нещата. Дори започнах да се страхувам, че заради моята наивност ще се наложи да продам семейното имение. С удоволствие ти съобщавам, че все пак решение се намери.

В сряда имам среща с...

На Виктория й се стори, че някой тихо отваря и затваря вратата на спалнята й. Изненада се, че човек от прислугата си позволява да влезе в стаята, без да почука.

Докато се обърне, за да види кой е, жената вече беше до нея.

Виктория погледна изумено непознатата, която никога до този момент не беше виждала - млада, тънка и по-ниска от нея. Усмихваше се, факт, който придаде на лицето й известна уязвимост. Виктория се усмихна в отговор и едва тогава забеляза, че жената стиска кухненски нож.

- Коя сте... - започна Виктория, но в същия миг една ръка се стрелна към косата й и дръпна рязко главата й назад. Тя усети тънкото като бръснач острие до кожата на врата си. С бързо движение ножът преряза гърлото й като на жертвен агнец.

Още преди Виктория да издъхне, младата жена отряза лявото ухо на жертвата си.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: