Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

Адвокатът с Линкълна

Майкъл Конъли

Холър е “мобилен” адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори - всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност - то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и “правосъдие”.

  • Корица: Мека
  • Страници: 416
  • Тегло: 0.285 кг
  • Издадена: 2006 г
  • Издателство: Бард
  • Виж още от Майкъл Конъли
 

Наличност: Да

11,99 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Анотация на книгата

Подробности

Страхотна книга от страхотен писател!” - Скот Търоу

Холър е “мобилен” адвокат, чийто кабинет е задната седалка на един линкълн. Той пътува между отдалечените съдилища на Лос Анджелис, за да защитава всевъзможни клиенти. Рокери, мошеници, пияни шофьори, наркопласьори - всички са в клиентския списък на Мики Холър. За него правото рядко е свързано с понятия като виновност и невинност - то се свежда до пазарлъци и манипулации. Понякога обаче право означава и “правосъдие”.

Плейбой от Бевърли Хилс е арестуван за упражнено насилие върху жена, която е забърсал в един бар. Той избира Холър да го защитава и Мики се сдобива с първия си богат клиент от години насам. За това мечтае всеки адвокат. Уликите се трупат и Холър решава, че това трябва да е най-лесното дело в цялата му кариера.

После убиват негов близък и Холър открива, че търсенето на невинността го е изправило лице в лице със зло, чисто като пламък. За да избяга, без да изгори, той трябва да приложи всички тактики, маневри и инстинкти от арсенала си - този път, за да спаси собствения си живот.

Откъс от книгата

1.

В целия окръг Лос Анджелис няма нищо по-чисто и свежо от вятъра, който вее сутрин в края на зимата от пустинята Мъхави. Той носи вкус на обещание. Когато задуха така, обичам да отварям прозореца на офиса си. Малцина знаят за тоя ми навик, хора като Фернандо Валенцуела. Дето урежда съдебни гаранции, не бейзболистът. Обади ми се, докато влизах в Ланкастър за календарно изслушване в девет часа. Трябва да беше чул вятъра, който свиреше в мобилния ми.

- На север ли си тая сутрин, Мик? - попита той.

- В момента да - отвърнах аз и вдигнах прозореца, за да го чувам по-добре. - Нещо за мен ли имаш?

- Да, като че ли имам дело за големи пари. Обаче първото явяване на клиента е в единайсет. Ще успееш ли да се върнеш навреме?

Офисът на Валенцуела се намираше на Ван Найс Булевард, на една пряка от административния център, където бяха две от окръжните съдилища и ваннайският затвор. Фирмата му се казваше "Изплащане на гаранции "Свобода". Телефонният му номер, изписан с червен неон на покрива на сградата, се виждаше от третия етаж на затвора. Освен това беше надраскан на стената до всеки телефонен автомат във всички останали отделения в затвора.

Можеше да се каже и че името му освен това завинаги е влязло в списъка ми на хора, на които правя коледни подаръци. В края на годината подарявам на всички, фигуриращи в него, по кутия солени фъстъци. На всяка от тях има панделка с фльонга. Обаче вътре няма фъстъци. Само кинти. В списъка ми за коледни подаръци има много като Валенцуела. Ям солени фъстъци чак до късна пролет. След последния ми развод понякога вечерям само с това.

Преди да отговоря на въпроса му, аз се замислих за календарното изслушване, за което се бях запътил. Клиентът ми се казваше Харълд Кейси. Ако разглеждаха назначените дела по азбучен ред, щях без проблем да успея за явяването в единайсет. Само че съдията Ортън Пауъл караше последния си мандат. Пенсионираше се. А това означаваше, че вече не мислеше за предстоящи избори като останалите. За да демонстрира своята свобода, а сигурно и за да си го върне на ония, на които е бил политически задължен цели дванайсет години, той обичаше да обърква нещата в своята съдебна зала. Понякога календарните вървяха азбучно, друг път отзад напред или пък по дата на вписване. Човек никога не знаеше какво ще му скимне. Адвокатите често висяха без работа повече от час. Пауъл се кефеше на това.

- Предполагам, че ще успея за единайсет - отговорих, без да съм сигурен. - Какво е делото?

- Пичът е мангизлия. Адрес в Бевърли Хилс, семейният адвокат тутакси дотърча. Сериозна работа, Мик. Предварителната гаранция е половин милион и адвокатът на майка му дойде при мен, готов да ипотекира имот в Малибу, за да я покрие. Хич и не попита дали сумата не може да се намали. Сигурно не ги е страх, че може да се чупи.

- За какво са го прибрали? - повторих аз.

Говорех хладнокръвно. Мирисът на пари често води до истински бяс, обаче аз бях правил достатъчно коледни подаръци на Валенцуела, за да съм сигурен, че здраво съм го хванал на своята въдица. Можех да я карам по-спокойно.

- Куките са го гепили за физическо насилие, тежки телесни повреди и опит за изнасилване - отвърна той. - Доколкото знам, от окръжната прокуратура още не са повдигнали обвинение.

Полицията обикновено преувеличаваше обвиненията. Важното беше какви обвинения ще повдигне прокуратурата в съда. Винаги казвам, че делата влизат като лъв и излизат като агне. Дело, влязло като опит за изнасилване и физическо насилие с тежки телесни повреди, лесно може да излезе като обикновен побой. Това нямаше да ме изненада и не можеше да се нарече "дело за големи пари". И все пак, ако успеех да се добера до клиента и да сключа споразумение за хонорар въз основа на предявените обвинения, можеше да имам предимство по-късно, когато прокуратурата ги свалеше.

- Знаеш ли някакви подробности? - попитах го.

- Прибрали са го снощи. Май че нещо се е прецакало при свалка с курва в бар. Семейният адвокат казва, че жената го правела заради парите. Нали разбираш, граждански иск след наказателния процес. Само че аз не съм много сигурен. Доколкото чух, хич не била в добра форма.

- Как се казва семейният адвокат?

- Чакай малко. Тук някъде трябва да е визитката му.

Докато чаках Валенцуела да я намери, зареях поглед през прозореца. Бях на две минути от ланкастърския съд и до календарното изслушване оставаха дванайсет минути. Трябваха ми поне три, за да се срещна с клиента си и да му съобщя лошата новина.

- А, ето я - накрая се обади Валенцуела. - Името му е Сесил С. Добс. От Сенчъри Сити. Скиваш ли, нали ти казах. Пари.

Валенцуела имаше право. Обаче не надушвах парите в адреса на адвоката. А в името му. Репутацията на С. С. Добс ми беше известна и предполагах, че в списъка на клиентите му няма повече от един-двама, които да не живеят в Бел Ер или Холмби Хилс. Вечер те се прибираха у дома си на места, където звездите сякаш се пресягаха да докоснат богопомазаните.

- Дай ми името на клиента.

- Казва се Луис Рос Рулей.

Той ми го продиктува по букви и аз го записах в бележника си.

- Ще успееш ли да се върнеш, Мик?

Преди да отговоря, записах името С. С. Добс в тефтера. После зададох на Валенцуела контравъпрос.

- Защо мен? - попитах го. - Специално ли ме поискаха? Или ти си ме предложил?

Тук трябваше да внимавам. Добс сто процента беше от ония прависти, дето моментално се обръщат към Калифорнийската адвокатска колегия, щом се натъкнат на адвокат, плащащ на хора като Валенцуела да го препоръчват на клиенти. Всъщност започвах да се питам дали цялата тая история не е ужилване на адвокатската колегия, което Валенцуела не е усетил. Аз не бях от любимите й синове. И по-рано ме бяха нарочвали. Неведнъж.

- Попитах Рулей дали има адвокат, нали разбираш? Адвокат за наказателни дела, и той рече, че нямал. Казах му за теб. Не съм го притискал. Само му казах, че те бива. Фина реклама, нали си чат?

- Това преди Добс да се появи ли беше, или после?

- Не, преди. Рулей ми се обади тая заран от затвора. Качили го на третия етаж и сигурно е видял неона. Добс се появи после. Казах му, че си в играта, дадох му данните ти и той се съгласи. Ще дойде в единайсет. Ще видиш що за птица е.

Умълчах се. Чудех се до каква степен е откровен с мен Валенцуела. Адвокат като Добс би използвал свой човек. Ако не го биваше за тая работа, би трябвало да има специалист по наказателно право във фирмата си или поне на разположение. Обаче обяснението на Валенцуела като че ли противоречеше на това. Рулей отишъл при него с празни ръце. Това ми подсказваше, че в случая има още нещо, което не знам.

- Ей, Мик, там ли си? - попита Валенцуела.

Взех решение. Решение, което впоследствие щеше да ме отведе обратно при Хесус Менендес и за което неведнъж щях да съжалявам. Обаче в момента това беше просто поредният избор, направен по необходимост и от рутина.

- Ще дойда - заявих аз. - Ще се видим в единайсет.

Тъкмо се канех да затворя, когато чух гласа на Валенцуела.

- И ще се погрижиш за мен от благодарност, нали, Мик? Искам да кажа, ако делото наистина се окаже за големи пари.

За пръв път искаше от мен уверение, че ще му се отплатя. Това още повече разпали параноята ми и аз предпазливо съставих отговор, който да удовлетвори и него, и адвокатската колегия - ако ни подслушваха.

- Не се бой, Вал. Ти си в списъка ми с коледни подаръци.

Затворих преди да успее да ми отговори и наредих на шофьора да ме хвърли пред служебния вход на съда. Опашката пред детектора за метал щеше да е по-малка и да се движи по-бързо, а охраната обикновено не спираше адвокатите, поне редовните, които се промъкваха оттам, за да успеят навреме за делата си.

Замислих се за Луис Рос Рулей, делото и евентуалните печалби и опасности, които ме очакваха, и пак свалих прозореца, за да се насладя на последната сутрешна минута чист, свеж въздух. Той все още носеше дъх на обещание.

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: