Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

30 великолепни мисли на Блага Димитрова от „Лавина“

 

"ЛАВИНА" от Блага Димитрова"

„Лавина“ е роман за човешките взаимоотношения, за страховете, за приятелството и любовта, разказан ни през погледа на група алпинисти.

С голямо майсторство Блага Димитрова ни рисува величието на планината, разказва ни за страстта на катерачите към адреналина и за желанието им да я покорят, да влязат в досег с висините.

Блага Димитрова ни повежда към една вселена от дълбоки чувства и силни усещания, които се изсипват над нас като лавина. Залива ни усещане за радост, тъга, страх, еуфория, изнемога... без значение дали сме стъпвали някога в планината или не.

„Лавина“ е роман, който отваря сетивата ни за красивото, за смисленото, за любовта.

Ето няколко цитата от тази великолепна книга, които не просто докосват, а буквално разтърсват душата ти.

"Прераснем ли в НИЕ, отговорността се разпределя и ни олеква. Поемаме си дъх."

"В търсене на смисъла обезсмисляме живота си. А тревата, без да знае за какво - пробива камъка."

"Прекалено пълнолетни сме за да приемем мисли и образи без верижката на смисъла."

"Смехът се поражда само от изненадата. Повторението убива дори спомена за първия смях."

"Всеки е уверен, че с него нищо няма да се случи. Другите загиват, но аз оставам... когато дойде време да изпиташ на гърба си последиците от тази самонадеяност, вече е много късно..."

"Лице с лице с лавината. Ето какво е лавината. Чист, невинен, натрупан сняг. Спи и сънува най-белите сънища. Кротък. Пази се от кротките!

Спи със залепени бели клепачи. Нищо не видял, нищо не чул. Неопетнен. Спи като побелял младенец. Може така и пролетта да проспи. Но щом го прекоси една дръзка стъпка, но щом го прониже един волен вик, в миг се събужда лавината. Жилва го завистта. Тихият беловлас сняг с потрес си спомня своята младост.

Ах, и той е бил млад! Бил е буен, клокочещ поток. Разбивал е бентове и ледове. Бил е разпенен водопад. Бил е смръщен, гръмовит облак. Бил е разбушуван океан. Бил е някога! Наистина ли е бил?

И руква стремглаво надолу, раздира въздуха с грохот, спомняйки си бурните младини. Сега в един миг иска да повтори едновременно битието си на поток, водопад, облак, океан. И ни пресова в студена прегръдка, за да заспим на място и ние с белия, безпаметен сън на снега.

Стъпки да няма. Вик да няма. Спомен да няма. Нийде да няма будни!"

"Едва сега разбираме: никой от нас не е бил никога какъвто трябва и може, а все е щял да бъде."

"Когато всичко изгубих, какво ми остава, освен да бъда добър?"

"Търсят себе си. Искат нещо да дадат на света. А светът не иска това."

"Има ли по-лошо от това да натрапваш някому своята доброта?"

"Всъщност каква е разликата да умреш млад или стар? Умирайки млад губиш живота. Живеейки, губиш младостта и себе си."

"Без да желаеш, убиваш някого някъде. Без да подозираш отнемаш нечие дихание. Без да възнамеряваш, го блъскаш с лакът или поглед. Без да съзнаваш, раняваш с усмивка, с жест, с мълчание. Знаеш ли къде, в кого рикошират твоите думи?"

"Щом си получила този подарък да видиш света, трябва да си готова за всякаква загуба."

"Човекът може всичко да загуби по пътя: младост, здраве, сила, вяра, памет, име. Запази ли смеха си той остава човек."

"Малка е даже лавината, малка, но ще затрупа и тебе, и твоята голяма амбиция."

"Да разбереш, че си ограничен - от там започва твоята безграничност."

"Слепи и глухи минаваме през света, без да доловим поезията наоколо. Само когато кожата ни се провре през огъня и леда на някакво страдание, в нея се отварят рани като очи и уши. И докато раните не са още заръбнали, ние поемаме през тях на парещи глътки поезията на света."

"Диря остава, когато се върви по неотъпкано."

"Самото отбиване от пътеката е вече характер."

"Женската привлекателност е творение на мъжа."

"Чувството на отцепената от стадото овца – най-древният страх."

"Ако не бе пушекът, как щяхме да усетим чистия въздух?"

"Поетът е роден самотник. Твърде много мисли и копнее за любов, за да може да я реализира."

"Този, който върви напред, се уморява най-много."

"Грешките ни произтичат от победата. Повярвахме, че всичко ни е позволено."

"Погубва ни древната като света човешка мечта за пряк път."

"Да се задържиш изправен на два крака – това е мъката да бъдеш човек."

"Ние сме онова, което прави от нас любовта.

Срещне те стар познат и се провикне:

– Какво става с теб? Не мога да те позная!

Ние сме онова, което кара другите да кажат: – Не си ти!

Ние сме онова, което кара самите нас да се изплашим:

– Какво става с мен? Не мога да се позная!

Всичко онова, което ни сковава в собствени граници, не сме ние.

Ние сме, когато станем своята противоположност.

Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си.

Ние сме онова, което прави от нас любовта."

Надяваме се, че сме Ви спечелили за тази прекрасна книга ...

Разгледай всички предложения

колекция: БЛАГА ДИМИТРОВА

Разгледай всички предложения

колекция: ИЗКУСТВОТО НА ЛЮБОВТА