Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Специална цена!

Всички книги могат да бъдат поръчани чрез платформата, по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайта. Цената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото. /Работим с фирма Спиди/ 


 

-30% ПРЕДПРАЗНИЧНО: ХАРЕСАЙ КНИГА, НАПРАВИ ПОДАРЪК

Книгата не е обикновен подарък. Чрез нея подаряваш слово, подаряваш история, подаряваш чувство. Тя носи уют и доверие, носи магия...

Промоцията е валидна до 31 декември 2019 г.!

12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса

Джордан Б. Питърсън

Една от най-очакваните книги в България за 2019 година!

Световен бестселър с продадени над 3 милиона копия за една година

 

12 правила за смислен и пълноценен живот. 12 правила, които ще ни помогнат да не превърнем света в ад.

Това не е книга от един психолог за психология. Нито е класическата книга за самопомощ и личностно развитие. Тя е много повече от това. В нея си дават среща психология, философия, литература и религия. И един брилянтен ум.

Западните медии наричат Джордан Питърсън „един от най-значителните съвременни мислители“ и „най-влиятелният интелектуалец на западния свят“, а милиони млади хора са вдъхновени от личността и словото му.

В своите „12  правила за живота“ прочутият психолог отговаря на най-сложните въпроси, които вълнуват всеки човек, като виртуозно преплита есенцията на хилядолетната човешка мъдрост, изумителните открития на авангардната наука и посланията на великата литература и философията. Питърсън разбива много от стереотипите на съвременното мислене. И в същото време издига на по-високо ниво съвременното разбиране за човешката личност.

12 правила, които няма да ограничат свободата ви, а ще ви направят по-свободни.

В 12 широкообхватни есета д-р Питърсън ни въвлича в един задълбочен разговор за дисциплината и отговорността, за смисъла на човешкия живот, за доброто и злото и за мястото на всеки от нас в сложното устройство на света. Хората имат нужда от този разговор, смята той, защото единствено смисълът, дълбокият смисъл може да ни подкрепи по време на неизбежните житейски трагедии.

„Тъй като всички ние сме уязвими и смъртни, болката и тревогата са неделима част от човешкото съществуване. Ето защо се нуждаем от средство за противодействие на страданието, което е присъщо на Битието. Ние се нуждаем от сигурната опора на една дълбока система от ценности. В противен случай ужасът от съществуването бързо ще превземе живота ни. А след това ще нахлуе и нихилизмът с неговата безнадеждност и отчаяние.“

Неговите 12 правила за живота сами по себе си не са сложни, но са подплатени с огромна мъдрост и многопластови разсъждения за света и за човешката природа. Опирайки се на изключително широките си познания в различни области, както и на клиничния си опит, д-р Питърсън  ни предлага задълбочено и в същото време практично виждане за живота. Той обяснява сложните житейски проблеми с вещината на опитен психолог, но отношението му към читателя е искрено и по бащински загрижено. Успоредно с практичните съвети и примери посланията на тази книга докосват сърцето, умиротворяват духа и облагородяват ума. Дори и в най-сложните разсъждения за устройството на света Питърсън успява да посочи мястото на всеки отделен човек, неговата важна роля и отговорност.

С тънък хумор, блестяща логика и богата информация, книгата обяснява защо трябва да оставим на мира децата, които карат скейтборд, и какво можем да научим от нервната система на омарите; защо е толкова важно да стоим изправени и по какъв ужасен път вървят хората, изпълнени с негодувание, арогантност и отмъстителност; как да живеем пред лицето на неизбежното човешко страдание и защо трябва да се стремим към смисъла, а не към щастието. И още…

Подредете своя дом и направете света по-добър. Започнете от себе си.

„Всеки от нас трябва да поеме възможно най-голяма отговорност за личния си живот, за обществото и за света. Всеки от нас трябва да се научи да казва истината, да поправя повреденото и неработещото и да вдъхва нов живот на старото и отживялото. Само по този начин можем да намалим страданието, което трови света.“

„Пораснете, научете се да носите отговорност и живейте достоен живот“ – това е най-важното послание на д-р Питърсън.

„Хората искат да чуят една дискусия за отговорността и смисъла – казва Джордан Питърсън в едно интервю. – Те имат нужда от това, защото през последните 50 години в нашата култура не е имало такава дискусия. Ние се бяхме концентрирали върху правата и привилегиите, свободата и импулсивните удоволствия. Всичко това е полезно, когато е уместно, но е повърхностно. А когато хората са повърхностни, житейските бури ги пречупват. Аз говоря с тях за това как да изградят за себе си една здрава основа, която работи.“

Защо са ни правила?

„Хората се нуждаят от внасящи ред принципи, без които хаосът ще надделее. Ние се нуждаем от правила, норми и ценности – и като отделни индивиди, и като част от обществото. Нуждаем се от рутина и традиция. Това е ред. Редът може да стане прекомерен и това не е хубаво, но пък хаосът може да ни погълне и удави – и това също не е хубаво. Затова трябва да вървим по правия, макар и тесен път. Дванайсетте правила в тази книга, заедно с придружаващите ги есета, ни дават указания как да останем там. А това „там“ е разделителната линия между реда и хаоса. Това е мястото, където сме достатъчно устойчиви и достатъчно способни да изследваме, да се променяме, да поправяме това, което трябва да се поправи, и да си помагаме. Именно там откриваме смисъла на живота и на неизбежното страдание.“

 

  • Корица: Мека
  • Формат: 15,5 / 23,5 см
  • Страници: 432
  • Тегло: 0.600 кг
  • Издадена: 29 ноември 2019 г. 
  • Издателство: Гнездото
  • Виж още от Джордан Питърсън
 

Наличност: Да

Редовен Цена: 24,95 лв.

Специална цена: 17,47 лв.

 


 

ДВЕ КНИГИ! 300 ПРИТЧИ! МЪДРОСТ, ПРЕНЕСЕНА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ!

"Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета - на светлината на най-евтината свещ."

Промоцията е валидна до 31 декември 2019г.!

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Биография и факти за автора

Джордан ПитърсънДжордан Питърсън (роден на 12 юни 1962 г.) е канадски клиничен психолог и преподавател по психология в университета на Торонто. Преподавал е и в Харвардския университет, където е бил номиниран за престижната преподавателска премия „Ливънсън“ (Levenson Teaching Prize).

Основните области на неговите интереси са социална психология, психология на религиозните и идеологически убеждения, както и оценка и усъвършенстване на личността.

Медиите в Северна Америка го наричат „един от най-значителните съвременни мислители“ и „най-влиятелният интелектуалец на западния свят“, а милиони млади хора са вдъхновени от личността и словото му. Студентите му в Университета на Торонто го определят като един от тримата преподаватели, променили живота им.

На лекциите и публичните му изяви се стичат десетки хиляди, последователите му в YouTube надхвърлят 2,3 милиона души, в Twitter – 1,3 милиона, в Instagram – 1 милион, а видеоклиповете, създадени от негови почитатели, които циркулират в мрежата, наближават милиард.

Книгата му „12 правила за живота. Противоотрова срещу хаоса, която излиза в Канада през януари 2018 година , вече е преведена на 50 езика и за една година са продадени над 3 милиона копия по целия свят. В България излиза на 29 ноември 2019 година.

Отраснал и кален в студената пустош на Северна Албърта, Питърсън е изпълнявал раверсман в акробатичен самолет от въглеродни влакна, управлявал е махагонова състезателна платноходка около остров Алкатрас, с група астронавти е изследвал метеоритен кратер в Аризона, изкарвал е прехраната си като мияч на чинии, работник на бензиностанция, барман, готвач в заведение за бързо хранене, пчелар, работник на нефтена платформа, в завод за шперплат и на железопътна линия.

Преподавал е митология на адвокати, лекари и бизнесмени, консултирал е екипа от експерти в областта на устойчивото развитие на генералния секретар на ООН, помагал е на клиентите от клиничната си практика да се справят с депресията, тревожността, обсесивно-компулсивното разстройство и шизофренията, консултирал е старшите партньори в най-големите канадски юридически компании, открил е хиляди обещаващи предприемачи в шейсет различни страни и е изнасял лекции из цяла Северна Америка и Европа.

Доктор Питърсън, който е автор на повече от сто научни статии, издига на по-високо ниво съвременното разбиране за човешката личност и променя напълно психологията на религията с книгата си „Карти на смисъла: Архитектура на вярата“ (1999г.), превърнала се в класическо четиво в своята област.

В уебсайта Quora той е „най-гледаният автор“ в категориите „ценности и принципи“ и „възпитание и образование“, а лекциите на тема митология, които изнася в университета, се превръщат в популярна поредица от тринайсет епизода, излъчвана по обществената телевизия TVO.

Онлайн програмата за подобряване на душевното здраве на д-р Питърсън www.selfauthoring.com, представена в списание O: The Oprah Magazine и на уебсайта на Националното обществено радио (NPR), е помогнала на хиляди хора да осъзнаят проблемите, възникнали в миналото им, и да подобрят бъдещето си, а новият му тест за определяне на личността, публикуван на www.understandmyself.com, дава възможност на много хора да научат повече за себе си и за другите.

За актуална информация можете да последвате Джордан Питърсън: в Туитър – @jordanpeterson, във Фейсбук – Dr Jordan B Peterson , в Instagram и в YouTube – JordanPetersonVideos.

Откъс от книгата

ВЪВЕДЕНИЕ

 

Тази книга има кратка и дълга предистория. Ще започнем с кратката.

През 2012-та започнах да пиша за уебсайт на име Quora, където всеки може да зададе въпрос, какъвто и да е той, и всеки може да отговори. Читателите дават положителна оценка на отговорите, които харесват, и отрицателна – за да изразят несъгласие. По този начин полезните отговори печелят висок рейтинг, а останалите потъват в забрава. Бях заинтригуван. Сайтът ми допадаше с това, че не поставя никакви ограничения. Там често пламваха разгорещени дискусии и беше любопитно да се види разнообразието от мнения, които един и същ въпрос може да породи.

Когато прекъсвах работа за кратка почивка (понякога почивката беше само оправдание), често влизах в Quora и търсех въпроси, които да ме заинтригуват. Например: „Каква е разликата между това да бъдеш щастлив и да бъдеш доволен?“, „Кои неща стават все по-хубави с възрастта?“ или „Кое прави човешкия живот пълноценен?“. Тези въпроси ме караха да се замисля и после да напиша отговор.

Сайтът дава информация колко хора са прочели твоя отговор и колко от тях са го харесали. По този начин получаваш представа до каква публика са достигнали идеите ти и какво мислят хората за тях. С положителна оценка гласува само една малка част от читателите, прегледали даден отговор. Към днешна дата (юли 2017 година) – пет години, откакто изразих мнение по въпроса „Кое прави човешкия живот пълноценен?“, отговорът ми е достигнал до сравнително малка аудитория (14 000 прегледа и 133 харесвания). А отговорът ми на въпроса за остаряването предизвика още по-слаб отклик (7 200 прегледа и 36 харесвания). Не звучи като хоумрън, нали? Но пък няма и нищо чудно. В такива сайтове повечето коментари привличат незначително внимание и само една нищожна част от тях придобиват непропорционално висока популярност.

Скоро след това изразих позиция по друг въпрос: „Кои са най-важните неща, които всеки трябва да знае?“. Публикувах списък от правила или максими, някои напълно сериозни, а други „с леко намигване“: „Бъди благодарен напук на проблемите“, „Не прави нещата, които мразиш“, „Не замитай боклука под килима“ и т.н. Изглежда, читателите на Quora харесаха този списък, започнаха да го обсъждат и споделят. Един от коментарите гласеше: „На всяка цена ще си разпечатам този списък, за да мога да го препрочитам. Фантастичен е!“. В друг се казваше: „Quora изпълни своята мисия. Сайтът вече може да бъде закрит“. В Университета на Торонто, където преподавах, студентите ме спираха, за да ми кажат колко много са харесали този списък с правила. Днес постът ми в отговор на въпроса „Кои са най-важните неща...“ има 120 000 уникални прегледа и е харесан от 23 000 души. Само няколкостотин от общо около шестстотин хиляди въпроса в Quora са прескочили летвата от две хиляди харесвания. Явно размишленията, с които се разсейвах от рутинната работа, бяха засегнали чувствителен нерв. Бях влязъл в единия процент на топ отговорите.

Докато съчинявах този списък с житейски правила, изобщо не предполагах, че ще стане толкова популярен. Бях вложил не по-малко старание и в останалите приблизително шейсет мнения, които публикувах преди или след този пост. Може да се каже, че Quora представлява инструмент за социални проучвания, при това особено обективни. Участниците са анонимни. И, в най-добрия смисъл на думата, незаинтересовани. Споделените мнения са спонтанни и непредубедени. Ето защо разгледах внимателно резултатите и се замислих за причините за този неочакван успех. Вероятно, формулирайки правилата, бях налучкал идеалния баланс между познато и непознато. Може би хората бяха привлечени от сигурната опора, която предлага всяка система от правила. А може би те просто обичат списъците.

Няколко месеца по-рано, през март 2012-та, получих имейл от една литературна агентка. Беше ме слушала да говоря в едно радиопредаване на Си Би Си, озаглавено „Просто кажи не на щастието“, където изразих съмнение, че смисълът на човешкия живот е в търсенето на щастие. През изминалите десетилетия изчетох много документална литература (доста повече, отколкото изисква общата култура) за мрачните събития от двайсети век – най-вече за историята на нацистка Германия и Съветския съюз. Александър Солженицин, прочутият документалист на жестокостите, извършвани в трудово-наказателните лагери на бившия СССР, пише, че „жалката идеология“, която твърди, че „човекът е създаден за щастие“, е доктрина, „избивана с първия удар на тоягата в ръцете на нарядника“.1 В трудни моменти неизбежното страдание, което е неделима част от живота, много бързо разбива на пух и прах идеята, че стремежът към щастие е най-висшата цел на човешкото съществуване. Във вече споменатото радиопредаване изразих предположение, че животът трябва да има по-дълбок смисъл. След това поясних, че мъдрите истории и притчи от древността непрекъснато загатват за този по-дълбок смисъл, който е свързан не толкова със стремежа към щастие, колкото с идеята за страданието като средство за изграждане на характер. Това е част от дългата предистория на тази книга.

От 1985 до 1999 година отделях по три часа дневно, за да работя по единствената друга книга, която съм написал досега: „Карти на смисъла: Архитектура на вярата“. През този период започнах да водя курс по материали от книгата – първоначално в Харвард, а понастоящем в Университета на Торонто. Поради големия интерес към предаванията, които бях снимал с ТВО, канадска обществена телевизия, през 2013 година, когато Ютюб набираше популярност, реших да запиша на видео и да пусна в мрежата лекциите, които изнасях в университета и на други обществени места. До април 2016-та те събраха над един милион гледания, като цифрата продължи да расте. Оттогава броят на гледанията се увеличи драстично (до осемнайсет милиона в момента, в който пиша това), отчасти защото бях въвлечен в политически спор, който привлече прекалено голямо внимание.

Но това е тема на друг разговор. Може би дори на друга книга.

В „Карти на смисъла“ предложих тезата, че по своето съдържание най-старите митове и религиозни истории, и особено онези, които са плод на древната устна традиция, са по-скоро поучителни, отколкото описателни. За разлика от науката, те нямат за цел да опишат какъв е светът, а как трябва да живее и да постъпва човекът. По този начин допуснах, че нашите предци са изобразявали света като сцена, на която се играе пиеса, а не като място, пълно с предмети. В книгата обяснявам също как стигнах до убеждението, че съставните елементи на света като пиеса са хаосът и редът, а не материалните предмети.

Говорим за ред, когато хората около нас постъпват според добре осъзнати социални норми и остават предсказуеми и отзивчиви. Това е светът на социалната структура, на изследваната територия и на познатото. Редът като състояние на нещата обикновено се описва – символично и фигуративно – като мъжки. Това са Мъдрият цар и Тиранинът, които винаги вървят ръка за ръка, както в обществото съществува едновременно структура и потисничество.

Хаосът, от друга страна, се наблюдава там, където – или когато – се случва нещо неочаквано. В най-тривиалната си форма хаосът възниква, когато на парти разкажем виц пред група хора, които си мислим, че познаваме, и вместо със смях, компанията отговори с хладно неловко мълчание. Или в едно доста по-катастрофално проявление – когато изгубим работата си или сме предадени от човека, когото обичаме. В противовес на символично мъжкия ред, хаосът метафорично се представя като женски. Той е новото и непредсказуемото, което внезапно изниква на мястото на познатото. Той е Съзидание и Разруха, изворът на всичко ново и участта на онова, което вече е мъртво (природата, за разлика от културата, е раждане и смърт едновременно).

Редът и хаосът са Ян и Ин в известния даоистки символ, наподобяващ две рибки, захапали взаимно опашките си. Редът е бялата мъжка рибка, а Хаосът – нейната черна женска противоположност. Черната точка в бялата половина и бялата точка в черната половина символизират възможността за промяна: когато нещата изглеждат най-сигурни, неизвестното може да се надигне като вълна, неочаквана и огромна. И обратното, когато всичко изглежда изгубено, от катастрофата и хаоса може да се роди напълно нов порядък.

Според даоистите смисълът на живота минава по границата между тези вечно преплитащи се партньори. Да вървиш по тази граница, означава да следваш пътя на живота, тоест божествения Път.

А това е нещо много повече от щастието.

По-рано споменах за литературната агентка, слушала размишленията ми по тази тема в онова радиопредаване на Си Би Си. Казаното от мен я навело на някои по-дълбоки въпроси. Така че решила да ми изпрати имейл и да попита дали не съм се замислял да напиша книга за широката публика. Наистина, преди време се опитах да напиша по-достъпна версия на „Карти на смисъла“, която е едно доста тежко четиво. Докато работех по текста обаче, забелязах, че ми липсва правилната настройка – нещо, което пролича и в готовия ръкопис. Проблемът, струва ми се, беше, че подражавах на старото си „аз“ и на предишната книга, вместо да застана на границата между реда и хаоса и да създам нещо съвсем ново. В крайна сметка предложих на агентката да изгледа в канала ми в Ютюб четири от лекциите, които бях записал за предаването „Велики идеи“ по ТВО. Прецених, че по този начин ще можем да проведем информирана и задълбочена дискусия върху темите, които бих могъл да засегна в една книга, достъпна за по-широк кръг от читатели.

След няколко седмици тя се свърза с мен, като обясни, че е изгледала и четирите лекции и е обсъдила съдържанието им със свой колега. Интересът ѝ беше нараснал, както и желанието ѝ да направим заедно този проект. Това звучеше обещаващо и неочаквано. Винаги се учудвам, когато хората реагират положително на идеите, които споделям, предвид това, че са доста необичайни и че ги изричам напълно сериозно. Все още ми е трудно да повярвам, че ме допуснаха (и дори ме насърчиха) да преподавам тези идеи първо в Бостън, а сега и в Торонто. Винаги съм смятал, че ще си имам сериозни неприятности, ако стане ясно какво точно е съдържанието на лекциите ми. А дали опасенията ми са основателни, ще прецените сами, щом прочетете тази книга :)

Литературната агентка предложи да напиша наръчник за нещата, които един човек трябва да знае и да прави, „за да живее добре“ – каквото и да означава това. Тази идея ме подсети за списъка с правила, който бях публикувал в Quora. Междувременно бях споделил с читателите на сайта някои допълнителни размисли в тази насока и хората отново реагираха положително. Може би, помислих си тогава, списъкът в Quora е точно това, за което говори агентката. И така, изпратих ѝ списъка. И тя го хареса.

Приблизително по същото време един мой приятел и бивш студент – писателят и сценарист Грег Хървиц – обмисляше нова книга, която по-късно се превърна в бестселъра „Сирак Х“. Той също хареса правилата. Миа, главният женски персонаж в книгата, ги поставя едно по едно на вратата на хладилника си, като всяко правило отговаря на определен момент от историята. Това беше поредното доказателство в подкрепа на подозрението ми, че хората ги намират за привлекателни. Предложих на агентката да опиша всяко правило в отделна, не много дълга глава. Тя се съгласи, след което подготвих сходно по смисъл официално предложение за книгата. Започнах да пиша действителните глави, но на практика те се оказаха доста по-дълги от очакваното. Оказа се, че за всяко правило имах да кажа много повече, отколкото предвиждах първоначално.

Донякъде това се дължеше на сериозното проучване, което проведох за първата си книга в областта на историята, митологията, невронауката, психоанализата, детската психология, поезията и на значителни пасажи от Библията. Прочетох и може би дори вникнах в голяма част от „Изгубеният рай“ на Милтън, „Фауст“ на Гьоте и Дантевия „Ад“. За добро или за лошо комбинирах това познание, опитвайки се да намеря отговор на един озадачаващ въпрос: каква е причината или причините за ядрената заплаха на Студената война. Не разбирах как е възможно системите от убеждения да са толкова важни за хората, че те да са готови дори да унищожат света, за да ги защитават. В края на краищата обаче осъзнах, че споделянето на една и съща система от убеждения помага на хората по-лесно да разберат другия и че когато говорим за тези системи, става дума за нещо повече от убеждения.

Това, че се подчиняват на едни и същи житейски правила, прави хората предсказуеми едни за други. Те постъпват в съответствие с взаимните си очаквания и стремежи. Способни са да си сътрудничат. И дори да се съревновават по мирен начин, тъй като всеки е наясно какво може да очаква от другите. Споделената система от убеждения в психологическо и поведенческо отношение опростява представата на човека за себе си и представата за него през погледа на околните. Споделените убеждения опростяват и света, защото хората, които знаят какво да очакват едни от други, могат да обединят усилия, за да култивират света. Вероятно не съществува нищо по-важно от запазването на това устройство, на това опростяване. Ако то бъде застрашено, това ще разклати големия „държавен кораб“.

Твърдението, че хората се борят за убежденията си, не отговаря напълно на истината. Всъщност те се борят, за да запазят съответствието между своите убеждения, очаквания и желания. Както и съответствието между своите очаквания и поведението на обществото като цяло. Именно запазването на това съответствие прави съжителството между хората мирно, предсказуемо и продуктивно. То намалява несигурността и внася известен порядък в хаоса от неприемливи емоции, които несигурността неизбежно поражда.

Представете си, че някой е предаден от любимия човек, на когото е имал доверие. Свещеният социален договор между двамата е нарушен. И тъй като делата са по-красноречиви от думите, актът на предателството разрушава крехкия, старателно договорен мир на интимните отношения. Предаденото доверие отприщва вълна от разрушителни емоции: отвращение, презрение (към себе си и към предателя), вина, тревожност, гняв и страх. Конфликтът е неизбежен и понякога – с ужасни последици. Споделената, обща система от убеждения – с предварително договорени правила на поведение и очаквания – регулира и контролира тези мощни, разрушителни сили. Нищо чудно, че хората са готови да се борят за нещо, което ги предпазва от опасността да бъдат завладени от емоциите на хаоса и ужаса (и от настъпващите след това конфронтация и противоборство).

Но има и нещо друго. Споделената културна система укрепва взаимодействието между хората и освен това представлява система от ценности – всъщност йерархия от ценности, при която някои неща имат по-голям приоритет и значение от други. В отсъствието на такава система от ценности хората просто не могат да извършват действия. Те не могат дори да възприемат, защото и действията, и възприятията изискват наличието на цел, а валидната цел задължително е нещо ценно за нас. Ние преживяваме голяма част от положителните си емоции във връзка със своите цели. Технически погледнато, ние не можем да бъдем щастливи без ясното съзнание, че се развиваме – а самата идея за развитието съдържа в себе си стойност. Проблемът е, че смисълът на живота, лишен от положителна стойност, е не просто неутрален. Тъй като всички ние сме уязвими и смъртни, болката и тревогата са неделима част от човешкото съществуване. Ето защо се нуждаем от средство за противодействие на страданието, което е присъщо на Битието. Ние се нуждаем от сигурната опора на една дълбока система от ценности. В противен случай ужасът от съществуването бързо ще превземе живота ни. А след това ще нахлуе и нихилизмът с неговата безнадеждност и отчаяние.

Следователно: няма ли ценности, няма и смисъл. Възможно е обаче между различните ценностни системи да настъпи конфликт. Тогава се оказваме в патова ситуация, защото отсъствието на групова система от убеждения прави света хаотичен, нещастен и непоносим, а наличието на такава система означава неизбежен конфликт с групите, изповядващи различни убеждения. На Запад ние се дистанцираме от своята културна, религиозна и дори национална традиция отчасти за да ограничим опасността от избухване на междугрупови конфликти. Но това поведение не води до нищо добро, защото в крайна сметка ставаме жертва на отчаянието, породено от загубата на смисъл.

Едно от нещата, които ме вдъхновяваше, докато пишех „Карти на смисъла“, беше осъзнаването, че не можем да си позволим повече конфликти – не и с размерите на световните войни от миналия век. Технологиите за унищожение станаха прекалено мощни. Последиците от една нова война ще бъдат буквално апокалиптични. Въпреки това не можем просто да захвърлим своите ценностни системи, убеждения и културна принадлежност. Този очевидно неразрешим проблем не ми даваше мира в продължение на месеци. Възможно ли е да има и трети изход, който остава невидим за мен?

………….

Запитах се как е възможно светът да се освободи от ужасната дилема на конфликта, от една страна, и от психологическото и социално претопяване, от друга. Ето какъв беше отговорът: посредством извисяване и усъвършенстване на индивида и посредством готовността на всеки да се нагърби с бремето на Битието и да тръгне по своя героичен път. Всеки от нас трябва да поеме възможно най-голяма отговорност за личния си живот, за обществото и за света. Нещо повече, всеки от нас трябва да се научи да казва истината, да поправя повреденото и неработещото и да вдъхва нов живот на старото и отживялото. Само по този начин можем да намалим страданието, което трови света. За това е нужна голяма всеотдайност. Пълна всеотдайност. За всеки е ясно, че алтернативата – ужасът на авторитарната система от убеждения, хаосът на рухналата държавност, унищожаването на дивата природа, екзистенциалната безнадеждност и безсилие на обезверения индивид – е много по-страшна.

Обмислям и преподавам тези идеи от десетилетия. За да ги обоснова, събрах огромен масив от истории и научни концепции. Въпреки това нямам никакви претенции, че разсъжденията ми по темата са меродавни или напълно изчерпателни. За човека е непосилна задача да обхване цялата сложност на Битието и самият аз не разполагам с всички факти. Затова просто предлагам най-доброто, на което съм способен.

Във всеки случай, предварителното проучване, което проведох, и внимателното анализиране на данните не бяха напразни – в резултат написах няколко есета, които оформиха същината на тази книга. Първоначалната ми идея беше да развия по едно кратко есе въз основа на всичките ми публикации в Quora, общо четиресет на брой. Предложението се прие от канaдския офис на издателство „Пенгуин Рандъм Хаус“. В процеса на работата си обаче съкратих броя на есетата до двайсет и пет, след това – до шестнайсет, и в края на краищата – до настоящите дванайсет. През последните три години редактирах това, което остана, с помощта и вещата грижа на официалния ми редактор (и с безпощадната и ужасно прецизна критичност на Хървиц, когото вече споменах).

Отне ми доста време, докато се спра на заглавието: „12 правила за живота: Противоотрова срещу хаоса“. Защо това заглавие се наложи над всички останали? На първо място заради своята простота. То дава ясно да се разбере, че хората се нуждаят от внасящи ред принципи, без които хаосът ще надделее. Ние се нуждаем от правила, норми и ценности – и като отделни индивиди, и като част от обществото. Ние сме социални животни, и по-конкретно социални товарни животни. Трябва да носим товар, за да оправдаем окаяното си съществуване. Нуждаем се от рутина и традиция. Това е ред. Редът може да стане прекомерен и това не е хубаво, но пък хаосът може да ни погълне и удави – и това също не е хубаво. Затова трябва да вървим по правия, тесен път. Дванайсетте правила в тази книга, заедно с придружаващите ги есета, ни дават указания как да останем там. А това „там“ е разделителната линия между реда и хаоса. Това е мястото, където сме достатъчно устойчиви и достатъчно способни да изследваме, да се променяме, да поправяме това, което трябва да се поправи, и да си помагаме. Именно там откриваме смисъла на живота и на неизбежното страдание. Може би, ако живеехме правилно, бих­ме могли да понесем тежестта на собственото си самосъзнание. Може би, ако живеехме правилно, бихме могли да приемем истината за своята уязвимост и смъртност, без да се чувстваме обречени като жертвен агнец, което отначало поражда недоволство, после завист и накрая жажда за мъст и разрушение. Може би, ако живеехме правилно, нямаше да се обърнем към тоталитарната самонадеяност, за да се предпазим от съзнанието за собствената ни неадекватност и невежество. Може би щяхме да избегнем пътищата към онзи ад, който през ужасния двайсети век преживяхме тук на земята.

Надявам се, че тези правила и придружаващите ги есета ще помогнат на хората да осъзнаят нещо, което вече знаят: душата на всеки от нас непрекъснато жадува за героизма на истинското Битие и готовността да поемем тази отговорност е равносилна на решението да водим смислен живот.

Ако всеки от нас живее правилно, ще процъфтява цялото общество.

С най-добри пожелания и приятно четене!

 

Д-р Джордан Б. Питърсън,

клиничен психолог и преподавател по психология

Съдържание

Предговор от Норман Дойджи 7

Въведение 27

 

Правило 1

Изправете се 39

Правило 2

Отнасяйте се към себе си като към човек, за когото сте отговорни 71

Правило 3

Подбирайте си такива приятели, които ви желаят най-доброто 107

Правило 4

Сравнявайте се с човека, който сте били вчера,  а не с някой друг днес 127

Правило 5

Не позволявайте на децата си да правят неща, които ви карат да не ги харесвате 157

Правило 6

Преди да критикувате света, въведете идеален ред в собствения си дом 191

Правило 7

Преследвайте това, което е изпълнено със смисъл (не това, което е изгодно) 205

Правило 8

Казвайте истината. Или поне не лъжете 247

Правило 9

Слушайте. Приемете, че събеседникът ви може да знае нещо, което вие не знаете 277

Правило 10

Изразявайте се точно и ясно 303

Правило 11

Не закачайте децата, когато карат скейтборд 331

Правило 12

Ако някоя котка пресече пътя ви, погалете я 383

 

Епилог 403

Благодарности 417

Бележки  419

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също:

Икигай

Икигай

1 Мнение(я)

Редовен Цена: 12,90 лв.

Специална цена: 9,03 лв.

Ефектът на теломерите

Ефектът на теломерите

Редовен Цена: 19,95 лв.

Специална цена: 13,97 лв.

Победа на ума над медицината

Победа на ума над медицината

1 Мнение(я)

Редовен Цена: 17,95 лв.

Специална цена: 12,57 лв.

Да изживееш своя икигай

Да изживееш своя икигай

Редовен Цена: 13,95 лв.

Специална цена: 9,77 лв.

Ако ти знаеше...

Ако ти знаеше...

1 Мнение(я)

Редовен Цена: 13,90 лв.

Специална цена: 9,73 лв.