Обади се +359 878 634 344

Здравей, приятелю! Желаем ти приятни мигове с любимите книги.

Заб. Всички книги могат да бъдат поръчани освен чрез платформата, също така и по телефона на номер 0878 634 344, както и чрез контактната форма на сайтаЦената за доставка на територията на България е 2,90 лв., независимо от теглото.

 

 

12 любовни разказа

Иван Марков

В дебютния си сборник, предхождан от романа „Единадесет дървени улици”, Иван Марков фино рисува различни измерения на най-красивото чувство. Разположени по стрелките на часовника, разказите нямат собствени имена, а обозначения – криминален, приказен, трогателен, най-обикновен, приключенски, празничен, песимистичен, истински, природозащитен, международен, научнофантастичен и музикантски... но това, което ги обединява, е любовта, пронизваща живота на всеки.

Защото винаги е време за любов, във всеки час и всяка минута.

  • Корица: Мека
  • Страници: 165
  • Тегло: 0.180 кг
  • Издадена: 2015г
  • Издателство: Сиела
  • Вижте още от: Иван Марков
 

Наличност: Да

11,90 лв.

ПРОМОПАКЕТ: КРЪСТОПЪТ

ПРОМОПАКЕТ: ПОДАРИ НАДЕЖДА

ПРОМОПАКЕТ: ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА

 

Доставката на поръчаните от Вас продукти се извършва в срок до 3 работни дни. Виж повече ...

Пишете ни за повече информация, относно избрания от вас продукт.

Как и в какви срокове може да върнете закупен продукт? Виж повече ...

Какви са начините за плащане на избрания продукт? Виж повече ...

Споделете с ваши приятели ...




Откъс от книгата

КРИМИНАЛЕН ЛЮБОВЕН РАЗКАЗ

В този разказ става дума за изискана, но мъжествена любов. И още за това, че любовта наистина може да витае из облаците и да я намериш там, където изобщо не очакваш.

Сутрините са ми най-неприятни. Особено зимните.

Острото ледено слънце направо ме разряза надве заедно със завивката. Събудих се сама в леглото, бях чорлава, а гримът ми не беше мръднал, само червилото леко беше променило формата на устните ми. Спомних си как портиерът извика асансьора и натисна бутона за моя етаж. Каза ми, че ме е търсил мъжът от големия южен апартамент на покрива, но не знае името му. Каза ми и „Лека нощ, госпожо Антоанета“. Не обичах да ме наричат „госпожо“, но трябваше да свиквам, бях на прага на четиридесетте. Станах, потреперих от студа навън и си казах, че пак ще се върна в леглото. Измих си зъбите, взех бърз душ и лениво започнах да пия кафе. Дадох си дума до пролетта повече да не близна уиски. Зачудих се докога ще се прибирам сама. Реших, че докогато си искам. Застанах до прозореца. Снегът ослепително се взираше в лицето ми. Няма да изляза оттук през целия ден, също и утре. Чак в сряда ще отида на кънки. А сега ще се завия пред телевизора и ще се обадя на няколко приятелки. Ще разменим мисли за събитията през отминалата нощ и ще заспя. Ще спя спокойно и тихичко. Придърпах телефона до себе си, но на вратата ми се почука. Не мърдах – правех се, че ме няма. Почука се втори път. Станах боса и на пръсти отидох до вратата. Погледнах през шпионката. На стълбището стоеше мъж в безупречен вид. Колебах се кратко и отворих.

– Госпожо Антоанета, живея в големия южен апартамент на покрива. Казвам се Дарий.

– Добро утро. Аз съм Антоанета.

– Зная името Ви. Нали казах: „Госпожо Антоанета, живея в големия южен апартамент на покрива“. И продължих с моето име...

– Още съм сънена.

– Разбрах, портиерът ми каза, че сте се прибрали късно. Да вляза или да се качим у нас?

– Още не мога да се събудя.

– Трябва да ми помогнете. Много е спешно.

– Влезте – поканих го.

Дарий се отправи веднага към френския ми прозорец.

– Много е светло у Вас. Забравих си слънчевите очила. Може ли едни слънчеви очила?

– Ей там, на масата.

– Мерси.

Дарий си сложи моите слънчеви очила и седна.

– Така е милиони пъти по-добре.

– Радвам се, че Ви е удобно.

– Вие по пижама ли ще останете?

– Ще остана по пижама – дори не се подразних. – Търсили сте ме и вчера.

– Тогава изпитах нужда от помощта Ви. Носи Ви се слава на най-добрия детектив в града.

– Никога не оставям работата си недовършена... Стига да я приема.

– Защо да не я приемете? Нали сте професионалист?

– Защото идват празници и ще си почивам.

– Просто снощи сте препили и сега си мислите, че не Ви се работи.

– Сок?

– От какво е?

– От мандарини.

– В кутия ли е?

– Да.

– Пия само от стъклена бутилка. И само от ананас, но Вие нямате. И сега да Ви кажа за какво Ви наемам.

Оправи перчема си с пръст и ме погледна уверено. Брадата му беше прецизно подстригана. Моите очила му стояха смешно.

– Аз си имам приятел.

– Чудесно.

– Той е мъж.

– Разбрах веднага.

– Живеем заедно в моя апартамент. По-коректно е да кажа, че вече не живеем заедно. Той изчезна.

– Кога?

– Вчера.

– Дали просто не е отишъл някъде?

– Знам, че е изчезнал.

– Обадихте ли се в полицията?

– Не, разбира се.

– Защо?

– Защото полицаите не харесват такива като мен. И още защото приятелят ми се казва Марк Аврелий, това ще ги подразни допълнително.

– Разбирам.

– Разбирате, да. И се налага да започнете веднага, гос-пожо Антоанета.

– Дали все пак да не си облека нещо друго, Дарий?

– Ще е необходимо. Вие се обличайте, а аз ще Ви прид-ружа. Мога да Ви бъда полезен с някаква информация.

– Още не съм приела. Казах просто, че трябва да си сложа друга дреха.

– Ще Ви дам толкова пари, ако го намерите, че скоро няма да Ви се наложи да работите. Ще си пиете питиетата и ще ми се усмихвате, когато се засечем в асансьора.

– Толкова много пари?

– Точно толкова.

– А ако не го намеря?

– Ще Ви платя по-малко, но пак ще ми се усмихвате. Няма да отговарям на усмивката Ви, аз ще бъда тъжен. Приехте ли?

– Да.

Отидохме до гардероба ми. Започнах да си избирам дрехи, а Дарий седна на леглото и ме гледаше.

– Много сте красива и с перфектна фигура за годините си.

– Каво се опитвате да ми кажете?

– Копнея да Ви видя гола, госпожо Антоанета.

– Но нали, Дарий...

– От просто любопитство. Марк Аврелий беше странен човек. Говореше малко, но ако не се налага, не говореше изобщо. Вчера сутринта каза, че ще ме изненада за рождения ми ден. Че ще ме изненада много и докато се обърна, изчезна.

– Кога е рожденият Ви ден?

– В неделя – точно половин час преди полунощ. Годините няма да кажа. Няма да ги кажа!

– Скоро е. Марк Аврелий здрав ли беше?

– Напълно. И сега е здрав, знам го. Ние имаме силна духовна връзка.

– Работите ли?

– Аз?! Как ще работя? Имам толкова пари, че не ми се налага да ги увеличавам.

– А Марк Аврелий? С какво се занимаваше?

– Ние изключително рядко се разделяме. Той е винаги с мен. Беше. Оставяше ме само когато гледаше звездите през телескопа си. И да Ви кажа, и тогава едното му око ме следеше.

– Гледа звездите? Любител астроном? – започнах да си слагам черни дълги чорапи.

– Перфектен крак и отзад също.

– Казвате „астроном любител”?

– Не съм казал. Но е така. Най-вече гледаше небето, защото му се виждаше красиво, а той е естет.

– Понякога е красиво небето.

– Това няма да го обсъждам.

– Живееше ли и някъде другаде?

– Не, само при мен през последните четири години.

– Излизаше ли без Вас?

– Никога, дори и за цигари.

– Имаше ли други приятели?

– Какво става, това разпит ли е?

– Да.

– Е, да бях отишъл при ченгетата. Добре, де. Ясно. Имахме общи приятели. Нищо обезпокоително.

– Нямаше ли роднини? – наместих роклята си.

– И с рокля сте хубава, но без рокля гледката е шеметна. Тия гърди – да Ви завиди човек. Благородно да Ви завиди.

– Какво казахте за роднините?

– Как да няма роднини? Купища жени, мъже и деца. Между другото, много симпатични.

– Дали някой му е помогнал да се измъкне от апартамента толкова бързо и незабелязано? Ако изобщо е било така?

– Смятате, че са го отвлекли?

– Не смятам нищо. Но как не сте усетили кога е излязъл?

– Не мисля, че е излязъл. Щях да разбера. Докато се обърна, и го нямаше.

– Да не сте обръщали твърде бавно?

– Ще Ви намаля хонорара. Това е шега. Няма да го намаля.

– Друг път правил ли Ви е изненади?

– Да. Сложи си силокон... там... разбирате къде. Беше приятна изненада.

– Много сладко – казах.

– Много сладко. Сега ще си махна Вашите очила.

– Добре.

– И ще Ви погледна право в очите – стана и ме погледна право в очите. – Намерете го. Моля Ви!

Пръснах си парфюм.

– Ще ми трябват някои телефони и адреси.

– Луда ли сте? Как ще Ви дам чужди телефони и адреси?

– Трябва.

– Съгласих се. И с тази божествена походка… Госпожо Антоанета, превъзходна сте!

– Първо ще се качим у Вас.

– У нас? А? За да огледате, но там нищо няма да откриете.

– Ооооо, чудесен апартамент.

– Благодаря.

– Огромен хол. И огромен телевизор.

– Много сте наблюдателна.

– Е, то ще ми извади очите.

– Не се подценявайте. Насочихте ли се към нещо?

– Но аз току-що влязох.

– Ще изчакам.

– Марк Аврелий има ли собствена стая?

– О, не. Всичко е общо. Само ей там, на терасата. Телескопът е единственото негово лично занимание.

 

Мнения за книгата

СПОДЕЛЕТЕ ВАШЕТО МНЕНИЕ

Само регистрирани потребители могат да добавят мнения. Моля, влезте в системата или направете регистрация.

Закупилите тази книга, купуват също: